Рубрики
Начало » Блог » „Книжарница „Посланията““ – пречистващ роман за дами на 45+ години, отдадени на семействата си

„Книжарница „Посланията““ – пречистващ роман за дами на 45+ години, отдадени на семействата си

 

207220251_2021581767994372_5625961458418622013_n

 

Пречистваш роман! Така почувствах „Книжарница „Посланията““ на Катрин Рей. Подцених книга в началото. Мислех си, че ще е приятно лежерно четиво, с което да запълвам горещите часове на деня. До 100 страница все още подценявах книгата и леко се ядосвах как почти нищо не се случва. Може би това усещане за твърде бавно действие беше подсилено от факта, че малко преди това бях изчела психотрилъра „Вечен град“ на Богдан Русев.

 

След като маркирах първите си впечатления от „Книжарница „Посланията““, т.е. след 100-та страница, започнах да забелязвам достойнствата й. Всъщност описваше нормалния човеш живот без да има резки емоционални сътресения, които не се случват в реалността, а са по-голяма драматургия в книгите и във филмите. Напомни ми на правилото на френската прослойка BCBG, където животът е една гладка река без големи сътресения.

 

Само че в „Книжарница „Посланията““ има сътресения, но те се понасят от трите героини – Мадлин, Клеър и Джанет като типични жени, които можем да срещнем в реалния живот, а не като в творба. Разбира се, има и моменти, които са повече достойни за филм, отколкото биха се случи в реалността, но общото усещане е, че си в компанията на 3 дами, които работят заедно в книжарницата, си имат своите особености и бавно заживяваш с тях.

 

Книгата е много подходяща за дами над 45 години, които са отдадени на семействата си. Децата вече са пораснали. Или са в трудната тийнейджърска възраст, когато са на бунт срещу родителите си. Или са преди постъпването в университет. Или пък вече са поели по своя път и имат свой живот и семейства. Майките им някога са направили своя избор. Изоставили са си кариерата или призванието, за да се грижат за малките си деца, и сега се чудят дали е правилно това решение. И дори да знаят, че е било правилно, няма как да не искат да е останало малко от предишното им Аз и да развиват своята страст и умения.

 

Клеър е 46-годишна дама с излъчване на идеалната съпруга от консервативните среди. Щастливо омъжена. Съпругът й спасява фирми от фалит. Някога и тя се е занимавала със същото. Била е много добра. Работила е за Прайсуотърхаус. Имат две деца. Дъщеря – Британи, на 17 години, която скоро ще постъпи в университет, и 3 години по-малък син Мат. Британи е в онази трудна възраст, в която крайно се отдалечава от майка си и майка й е виновна за всичко. Клеър винаги е смятала, че една майка трябва и да е приятелка с децата си. Но дори и тази философия не помага при сблъсъка между поколенията, особено когато от едната страна стои гневна тийнейджерка. Семейството им в общи линии е чудесно. Съпругът й Брайън я обожава, но е крайно зает с работата си. Местят се от град в град. Клеър намира спасение като работи в книжарничката „Посланията“, макар че дъщеря й нарича язвително това не работа, а „хоби“. Но постоянно чувства вина, че се е провалила в единственото, което е избрала да прави дълги години – да бъде майка, въпреки че може би е еталон за най-всеотдайната майка на света.

 

Джанет е на 54 години. Преди 2 години се развежда със съпруга си  Сет след 30-годишен брак. Децата им са големи, но застават на страната на баща си и не й говорят. Джанет е красавица. Артистична натура. Завършила е частен колеж. Била е дори продаван художник. Със съпруга й Сам се запознават на 22-годишна възраст и са били много влюбени. Той е много успешен още като млад. И го преместват от Ню Йорк в офис в Чикаго. Джанет зарязва артистичната си съдба, за да последва съпруга си и да се грижи за децата си. Така до един момент, когато решава отново да започне да посещава курсове по рисуване и му изневерява с човек, който я цени като художник. Сет е съкрушен. Развеждат се, но Джанет продължава да го обича. Страда, защото никой от семейството и приятели им не разговаря с нея. Единствената й утеха е работата й в книжарница „Посланията“. Дълго време й отнема, за да се научи да се извинява и да намери наново път към любовта на живота си.

 

Мадлин е 33-годишна адвокатка от Чикаго, но родом от Ню Йорк, която страни от семейството си. Очаква да стане съдружник в скъпата адвокатска кантора, за която работи по над 75 часа на седмица. Да, но това не се случва. Избран за съдружник е бившият й приятел Дрю. Тя напуска. Мадлин е идеален пример за успешно начертан живот, който да се радва на много висока заплата след хубава специалност в хубав университет. Но вместо да стане съдружник в адвокатската кантора, тя наследява книжарница „Посланията“ на покойната си леля Мади в малко градче до Чикаго. Научена е да не съди хората твърде жестоко, ако не са на високи позиции в кариерата си. Дълго не може да разбере как чаровникът Крис, познат на леля й Мади, вместо да работи като успешен лекар, иска сега да се занимава с градинарство и да почиства доброволно снега на съседите. Заложила си е рамки в живота, с които оценява хората. С изненада открива, че двете дами в книжарницата – Клеър и Джанет, са имали също своя успешен кариерен старт в живота, но са избрали да се отдадат на нещо по-смислено – семейството, колкото и в този момент също да е под въпрос дали и те са направили правилния избор.

 

Дали Клеър и Джанет са били прави да изберат семейството пред кариерата, когато са били млади? Вероятно отговорът е в сегашния живот на Мадлин. Тъжно е, когато една красива жена на 33 години дори и на Свети Валентин не е посетена от приятеля си, защото той работи по 19 часа на ден и по 90 часа на седмица. А когато и тя, като негова колежка в адвокатската кантора, е била на същия график – близките любовни отношения са били съвсем странни. За нея най-важното дълго време се изразява в скъп офис в престижна адвокастка фирма, стремеж да стане съдружник, закупуване на скъп ъглов апартамент в небостъргач, скъпи мебели и произведения на изкуството, с които запълва жилището си. Може би заради бунт срещу баща си не следва златното правило му да спестява по 10% от заплатата си и няма никакви средства след като напуска кантората. Когато Мадлин се откъсва от този поглъщащ живот, започва да цени по-важните неща в живота и да разбира решението на красивия Крис да работи за удоволствие.

 

Съдбите на трите героини се направляват от една удивителна жена, която ги свързва. Това е Мади – бившата собственичка на книжарница „Посланията“. Тя е леля на Мадлин и е назначила на работа Джанет и Клеър. За всяка от тях оставя в наследство след смъртта й списък с книги, които трябва да прочетат. Благодарение на този списък те осъзнават грешките, които са допуснали и които ще им помогнат да подобрят живота си.

 

Клеър разбира, че трябва да е дръзка като в младежките си години и да се противопостави на дъщеря си – тийнейджърка, която е тръгнала по лош път в живота си. Трябва смело да й се противопостави, за да я предпази да направи нови глупави младежки грешки. А в същото време Клеър се научава как отново да се сближат със съпруга си, нищо, че е много ангажиран с работата си.

 

Джанет трябва да се научи да се извинява и да се извини на съпруга си за изневярата и за егоистичното си поведение по време на брака си.

 

Мадлин като най-младата от всички ще черпи мъдрост и от Клеър и Джанет, и от майка си, която е простила голяма грешка на баща й преди години, и от леля си Мади, която успява да вдъхновява всички в малкото градче дори и вече, когато я няма, но книжарница „Посланията“ е там и си остава инстуция за всички.

 

Романът съдържа ценен списък с други книги, които е добре да бъдат прочетени от всички, и да присъстват във всяка една семейна библиотека. Този списък е с четивата, които мъдрата Мади е заръчала на Мадлин, Клеър и Джанет да прочетат, за да са щастливи в живота си.

За Данибон

"Данибон" е личен сайт, създаден е през 2010 година от журналистката Йорданка Бонева-Благоева. Мотото на "Данибон" е: "Ценно е да знаеш!".