Рубрики
Начало » Блог » Вики: „Искам всички момичета да се омъжат за мен“ или разказ за 5-я рожден ден на малкия ми син

Вики: „Искам всички момичета да се омъжат за мен“ или разказ за 5-я рожден ден на малкия ми син

viktor blagoev 26 july 2012 podaruci

„Искам всички момичета да се омъжат за мен“ – това си пожела малкият ми син на своя 5-ти рожден ден. Има шанс да му се сбъдне желанието, защото имаше възможност да си го пожелае цели три пъти – с приятелите от детската градина, у нас и на партито си.

От детската градина (ЧДГ „Слънчогледи) Вики получи страхотни подаръчета. Единият много ни хареса – огромна картичка с пожелания, а в плик бяха очертанията от ръчичките на всички дечица.

Оригинално и много мило, нали?

Забелязала съм, че детските рождени дни са всъщност по-продължителни и са направо като сватбите в приказките – три дни яли, пили и се веселили. Та и при нас така. Затова продължавам с разказа си за официалното парти.

В неделя празнувахме официално рождения ден на малкия ми син в детски клуб Trinity Kids. Знаете – обичам да ви разказвам какви са ми впечатленията и ако ми е харесало нещо – да ви го препоръчам. Спазвам си принципа – „Ценно е да знаеш!“ и колкото повече мнения от първо лице – толкова по-добре, а иначе е ясно – всеки сам си преценява.

viktor blagoev 26 july 2012 trinity

И така – започвам.

Сега се замислих, че тактиката при големия ми син е винаги да избираме от голям брой варианти, след това си правя някакъв анализ и редуцирам тези, които са ми харесали до три, дискутираме вариантите с мъжа ми, а и с Ники, а най-накрая – пак след мислене – избираме това, което най-много ни е харесало или оптималния за нас. Може би ви звучи сложно, но досега винаги сме били доволни от избора си. А ако нещо не ни допада – все пак имаме информация за всички други „конкуренти“ и бързо можем да сменим избора си без да губим много време. Така избрахме преди доста години и неговата частна детска градина, така сме избирали и детски клубчета за партита му. Сега се сещам да ви препоръчам да надникнете в стария ми блог за една страхотна идея за рожден ден на по-голямо дете – Лего-роботика парти с био-тортички.

При малкия ми син обаче, забелязвам, че тактиката ми е доста различна. Вероятно, защото имам насъбрани доста информация и опит покрай баткото. Най-много се чудя между две доста добри алтернативи. Така му избрахме и градината, така му избираме и клубчетата за партитата.

Тази година си бях набелязала две клубчета като варианти за празнуване на рождения ден на малкия ми син. Едното беше FitKids, а другото – Trinity Kids.

В Тринити кидс бяхме ходили на рожден ден на приятел на големия ми син и много ми беше харесало (всъщност децата ми припомниха по-късно, че там са празнували две партита на съученици на Ники и после настояваха всички купони да се правят вече там).

За Fitkids обаче само бях чела от сайта им. Допадна ми, че е по-нетрадиционно – има фитнес уреди за деца. Въобще може да се получи един страхотен спортен рожден ден. Първо посетихме това клубче. На малкия ми син много му хареса. Имаше голяма стена за катерене, батут, а в отделна заличка имаше детски фитнес уреди (те обаче се заключвали по време на партита). Можеше да се наеме спортен инструктор, който да помогне за по-организирано протичане на партито. Това, което нямаше как да се получи в нашия случай, беше свъзано с местата за родители. Реално нямаше достатъчно място за тях. Страхотна възможност беше да се наемат маси в съседната сладкарница „Тея“, която има уникални торти, но пък все още децата не са толкова големи, за да се откъсваме от тях и решихме, че ще запазим идеята си за такова парти за след някоя друга година.

След това посетихме Тринити кидс. Клубчето е зад Испанската гимназия и между Военната академия и ул. Оборище. Единствено по-трудно се намират места за паркиране, но пък май всички родители успяха да паркират наблизо. И друго важно – административният адрес се води на ул. Султан тепе 1-А, но ако решите да ходите там, трябва да знаете, че входът е на улица „Джовани Горини“. Аз не се бях сетила да напиша това в поканите, но мисля, че е добра идея да се спомене. Иначе се оглеждайте и за балони. Те са окачени пред входа на клуба и това е добър ориентир.

И така продължавам. Влязохме в клуба, огледахме, хареса ни (то и преди ни беше харесало) и след това веднага капарирахме.

Когато се влезе в клубчето, се минава покрай бара, а след това са масичките за родителите. „Залата за възрастни“ (кафе салонът) е много просторна. Има ниски масички с канапета, а така също и високи маси със столове. Интериорът е много стилен – всичко е в бяло, черно и бежово. Някакси е различно от другите детски клубове, където обикновено и залата за родителите е в ярки цветове като помощенията на децата. Тук беше много релаксиращо. Музиката също беше много приятна. Една от майките на партите ми обърна внимание, че са много добре подбрани нови италиански изпълнители.

След залата за родителите (масите за големите са разположени на буквата Г около бара) са детските зали. Да, зали. Правилно съм написала. Има 4 просторни зали. Те са отделени със стъклена врата от „залата на родителите“ (общо взето не се чува шумотевица, ако изобщо има). О, нещо важно – на стената на родителската зала се прожектира какво става във всички детски зали и който иска може да наблюдава. Иначе всички родители могат да влязат в детските помещения. Има калцуни до самата врата.

Веднага като се влезе в детското царство има две къщички – бяло-синя и бяло-розова.

В момическата има детска кухня. Спомням си, че преди в момчешката имаше работилница, но може и да бъркам. Сега имаше дървени играчки. В тази зала имаше и батут, на който малки и големи много се забавляваха.

Вляво от първото помещение за деца е залата с театрална сцена. Там е  и масичката за похапване на децата.Тук ме впечатли една голяма, дървена, кукленска къщичка.

Връщаме се в залата с батута. На крачка от него е спортната зала. Там има шведска стена, но и се прожектираха детски филмчета – мисля, че на едната стена видях „Колите“ (такава ни беше тортата – вероятно и това е премислено). Тук имаше играчки, които никога никъде не бях виждала. Например, нещо като фуния. Детето сяда в нея и може да се върти самичко във всички посоки. По принцип във всички детски зали имаше доста играчки, основно бяха дървени, но изобщо не се „натрапваха“, а навсякъде си беше просторно и ненатруфено.

irina na rojden den na viki 2012

Продължавам с разказа на залите. Вляво от спортната зала е залата за тийнеджъри. Е, това беше основната причина този клуб да ми е сред фаворитите. Имаме, както знаете, и голям син на 12 години и винаги държим и той да се забавлява на партита на брат си. Това правило важи и когато празнуваме рожден ден на големия, много искаме да има и забавления и за малките братчета и сестричета на приятелите му. В залата за тийнеджъри имаше електронни игри и удобни кресла за геймъри. Интериорът си беше също съобразен с вкуса на по-големите деца.

Като се замисля, точно този клуб печели много точки по показателя – просторни, уютни кътове за всички – и за съвсем малки деца, и за по-големи деца, и за тийнеджъри, а и да не забравяме – и за родителите.

Кетърингът – хахааа! Ами досега не бях изпадала в такова положение. Все обичам да си избирам, да обмислям, да подбирам. Хахааа! В този случай бях направо безпомощна. Здравата се оплетох от толкова много избор и то все на страхотни вкусотии. Нямаше нищо, което човек просто да зачеркне, защото не му допада. Всичко ми харесваше. Една седмица не можех да избера какво искам, а това изобщо не е характерно за мен. Да, забравих да ви кажа, че ми изпратиха менюто за възрастните на мейл. То добре, че има и такава опция. Иначе трябваше доста време да прекарам в клубчето. Всичко е хубаво, но изборът на вкусотии е на 22 страници! И всичко – от вкусно по-вкусно. Накрая реших да маркирам тарталетите от 5 различни вида + палачинки на хапки. Беше вкусно! Всички ми казаха, че кетърингът е бил страхотен. Май се бях престарала обаче с бройката на хапките – типично за мен.

За децата няма детски менюта, а предложението им още повече ми хареса. Поръчват се пици от „Виктория“. Опитът ми с големия ми син показва, че пиците на „Виктория“ са най-харесваните по детските партита. Има ли „Виктория“ – всички са доволни. Поръчах три семейни пици (нали щеше да има и тийнеджъри, но пак бях попрекалила с яденето), които помолих да ми бъдат нарязани на хапки. За пийване бяха предвидили сокове и минерална вода. Бяха сложени встрани и кой колкото си искаше, можеше да си взема.

niki i ptiateli na parti na viki 2012

Направи ми и много добро впечатление, че предлагаха точно и тортите, които ние много харесваме – на „100 г сладки“ и от „Домашната сладкарница“. Въобще постоянно имаше детайлчета, които улавях и им казвах „Евала!“ за избора. Спряхме се за поредна година на тортата на „100 г сладки“ от филма „Колите“.

viktor blagoev 26 july 2012 torta

В детската градина също беше с тяхна торта, но с драконите (виж най-първата снимка). И двете бяха с пълнеж – еклери с ванилов крем (май все това поръчвам в последните години и дори съм запомнила буквата от каталога за този пълнеж – G). За вкъщи обаче взех от „Домашната сладкарничка“, която си беше също страхотна – точно с вкуса на тортите от нашето детство.

Нямахме тематично парти. Пак от големия ми син знам, че – хм, как да го кажа, ами децата предпочитат да бъдат „оставени на мира“ и сами да си избират какви игри да играят. Винаги съм мислила, че се радват точно на обратното – да ги маскираш на индианци, пирати… и някой да им казва в кой отбор да бъдат и какво да правят. Изглежда на възрастните така ни е забавно да ги гледаме. Та послушах Ники и забелязах как добре си играха хлапетата. Всеки си намираше с какво и с кого да се забавлява и най-вече на воля търчеше от зала в зала.

viki i kalina

Това, което най-най-много ме изненада в това клубче е, че навсякъде имаше доста каки и батковци (на другите места са все по една-две каки май), които много дискретно наблюдаваха по-големите деца или пък си играеха с  по-малките или с някое, ако остане самичко или пък лекичко ги насочваха в игрите. Но бяха все едно част от играта, а не доминиращите и разпореждащите се. Преди това бях чела на сайта на Тринити кидс кои са аниматорите и ми направи впечатление, че всичките са много добре подбрани. Наистина съм възхитена – много лъчезарни, радушни и естествени. Стана ми приятно, че накрая похвалиха децата колко са били възпитани и добрички.

Няколко реда за залата на тийнеджъри. Там бяха насядали приятелчетата на големия ми син. Не, че са върли геймъри, но пък тук се поотпуснаха и мисля, че добре се забавляваха. Често виждах при тях за кратко да се поизляга и някое малко хлапе, гледаше любопитно, даваха му да се поиграе и после отиваше да пробва и другите занимания в съседните зали.

Децата на възрастта на малкия ми син – 5-6-годишните изкараха доста време в къщичките в първата зала или на батута. По-малките пък си намираха интересни играчки и се заиграваха кой където си хареса.

viki rojden den 2012 igri

Мисля, че родителите също се чувстваха добре. Бяха разположени основно на няколко ниски масички и канапетата. Имаше много хапки от кетъринга. Аз си поръчах капучино, беше страхотно и после го препоръчах на повечето гости. Имаше сервиз, което си е много важно за такива партита. Попадали сме на клубчета без сервиз и това е ужасна недомислица. Не е проблемът да сервираш една-две напитки, но, когато трябва да посрещаш гости, да хвърляш око и на децата, да отделиш време за разговор с всички присъстващи, а и да се оглеждаш дали не липсва нещо на някого, си е направо трудна задачка сервирането. И тук ми направи страхотно впечатление момичето, което отговаряше за залата. Беше много изискана и стилна (това доста често започнах да го повтарям, но наистина всичко в клуба – и като обстановка, и като поведение на персонала е точно такова). Винаги следеше дали има хартийки от хапките и минаваше със специална щипка и с чиния да ги събере, а не, например, да ги смачка в ръката си и да ги хвърли някъде. Всичко се правеше много красиво. Момчетата на бара бяха железни и  реагираха бързо на всяка поръчка. Много е приятно да виждаш свежи, лъчезарни хора, които знаят какво правят и го правят с усмивка.

irina i dani

От обхожданията ми напред-назад – навсякъде цареше идилия. Напрежението ми дали всичко ще бъде наред, бързо поотмина.

Партито ни беше за 2 часа. Има възможност и за повече часове, но нашият рожден ден беше от 18 ч. в неделя и нямаше смисъл да удължаваме престоя.

viki rojden den 2012 okolo tortata

Друго, което ми хареса в това клубче, е, че могат спокойно да се канят и повече деца. На партитата на големия ми син винаги са идвали доста негови приятелчета – целия клас и братчетата и сестричетата. Така че това клубче си е наистина идеално за големи празненства. По моя преценка в залите за деца спокойно може да има и над 35 деца.

viki rojden den 2012 okolo tortata svesti

И за финал – гостите бяха очаровани, децата се наиграха на воля, а и на нас много ни хареса.

viki rojden den 2012 okolo tortata svesti muzunka

viki rojden den 2012 okolo tortata svesti duhat

 

viki rojden den 2012 okolo tortata svesti vik

viki rojden den 2012 okolo tortata svesti gledat

А, да, големият ми син пожела на брат си догодина пак там да си празнува 6-я рожден ден.

Това е! Дано да ви е бил интересен моят разказ и дано да съм ви била полезна!

За Йорданка Бонева-Благоева

Създава "Данибон" през 2010 г. Вярва в максимата "Ценно е да знаеш". Опитва се да сподели всички знания, информации и опит, които смята за ценни и полезни, в "Данибон". Радва се, когато "Данибон" помага и на другите.