Рубрики
Начало » Блог » Биляна Бонева и Милен Атанасов » „За нашите нищо неподозиращи герои“ – предговор на книгата „Пътешествия за мечтатели“

„За нашите нищо неподозиращи герои“ – предговор на книгата „Пътешествия за мечтатели“

Биляна Бонева и Милен Атанасов

pateshestviq-za-mechtateli-korica

„Пътешествия за мечтатели“

Биляна Бонева и Милен Атанасов

„За нашите нищо неподозиращи герои“

 

Нашите герои са като онези, ученическите любови. Като шеговитото обяснение „ние ходим заедно от два месеца, но тя не знае или пък той не се досеща…“. Ние следвахме по петите нашите любими образи години наред и им вдъхвахме медиен живот, без повечето от тях да подозират. Отдавна е така. Още откакто ни се отвори пространство за действие в ефир. Дадоха ни „Зелена светлина“. Буквално, в кавички и всякак. Ежедневна рубрика по БНТ. Три пъти на ден. Втурнахме се в новия телевизионен формат с мисълта, че то, хубаво сега, ама след време неизмеримата еуфория може и да ни мине. Не ни мина. Но започнахме да усещаме чудния гъдел от настройването на една вълна с хора, които намират място в челните новини или рядко, или никога, защото са твърде заети да прекрояват днешния свят и да вършат неща, които не се вместват в репертоара на злободневието.

 

Каква полза да прекъсваш тези хора? Каква полза да им досаждаш с въпроси и да им губиш времето? Просто трябва да ги следиш и да предаваш на останалите онова, което те вършат. Имахме и близки срещи с тях от вида с камера и микрофон. Понякога изключвахме камерата и микрофона и разговорите ни ставаха още по-интересни. Записвахме си ги като ценни моменти в „милото дневниче“ и продължавахме да наблюдаваме, слушаме и четем за нашите герои. Някои от тях пораснаха, други остаряха рекордно много, някои станаха твърде известни, а други старателно заобиколиха хлъзгавия пиедестал на славата. Но дори и от разстояние, всекидневното общуване с интересните личности осигуряваше нови порции от разточителния разкош да изживяваме раждането и осъществяването на техните идеи. Понякога споделяхме и горчилката от неуспехите им, но като цяло няма от какво да се оплачем. Освен, може би, от липса на време и място.

 

Каква полза да прекъсваш тези хора? Каква полза да им досаждаш с въпроси и да им губиш времето? Просто трябва да ги следиш и да предаваш на останалите онова, което те вършат. Имахме и близки срещи с тях от вида с камера и микрофон. Понякога изключвахме камерата и микрофона и разговорите ни ставаха още по-интересни. Записвахме си ги като ценни моменти в „милото дневниче“ и продължавахме да наблюдаваме, слушаме и четем за нашите герои. Някои от тях пораснаха, други остаряха рекордно много, някои станаха твърде известни, а други старателно заобиколиха хлъзгавия пиедестал на славата. Но дори и от разстояние, всекидневното общуване с интересните личности осигуряваше нови порции от разточителния разкош да изживяваме раждането и осъществяването на техните идеи. Понякога споделяхме и горчилката от неуспехите им, но като цяло няма от какво да се оплачем. Освен, може би, от липса на време и място.
Все не успяваме да отделим достатъчно внимание и пространство на нашите герои. Все се борим с мисълта, че ги пренебрегваме. Те не са един и двама и трудно им насмогваме. Не сме машини, въпреки че напоследък се появиха компютърно генерирани репортери и водещи, които сигурно не знаят умора, освен при липса на ток и интернет. Прекрасната мисъл на неповторимия Тери Пратчет, че естествената тъпота е в състояние да надвие всеки изкуствен интелект, все пак отсъжда в полза на човека. Изкуственият интелект е стандартно безпогрешен. А човешкият ум е естествено безбрежен, не толкова в глупостта си, колкото справянето с последствията от нея.

 

По тази причина ние изстискваме целия си оптимизъм в полза на нашите герои, в обсега на тяхната честота, на която ни се ще да вярваме, че сме настроили мислите си. Вече сме заложили прекалено много на тези хора и на човешкото в тях. Нямаме избор. Трябва да прехвърлим резултата от дългогодишното ни познанство с тях върху сигурен носител. Книгата. Страшно ни се иска в следващите страници да не пропуснем нито един от поводите, които са ни накарали да трептим на техните, човешки вълни.

 

Книгата „Пътешествия за мечтатели“ на Биляна Бонева и Милен Атанасов може да се поръча от сайта на Софтпрес: https://www.soft-press.com/book/1450/. До 20 декември там е с 30-35% отстъпка. От 14 декември вече можете да откриете книгата и по книжарниците.  

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

„Пътешествия за мечтатели“ – на крилете на книгата

3 изобретения, за които ще научите от страниците на „Пътешествия за мечтатели“

За Данибон

"Данибон" е личен сайт, създаден е през 2010 година от журналистката Йорданка Бонева-Благоева. Мотото на "Данибон" е: "Ценно е да знаеш!".