Рубрики
Начало » Частно образование » Частни училища » Американски колеж » Така. Планът за днес е забавление в Американския колеж

Така. Планът за днес е забавление в Американския колеж

Споделено за Фестивала на изкуствата в Колежа 2014

viki i irinka pred acs

 

„Така.

Планът за днес е …“

По този начин почти всеки ден започвам една закачлива рубрика на Фейсбук страницата Danybon и показвам красива снимка някъде сред природата и дружно всички си мечтаем да релаксираме.

Нещо подобно направих и в събота. Но разликата беше в това, че се случи съвсем-съвсем в реалния живот. Събудихме се. Закусихме и казах:

„Така. Планът за днес е забавление в Американския колеж“.

На 7 юни имаше Фестивал на изкуствата в Колежа. Невероятно събитие! Миналата година пак ходихме с децата и много се забавляваха. Този път беше и мъжът ми, а взехме и племенничката ми Иринка. Ники все още е с гипсиран крак и с патерици. Моментът с придвижването леко ме притесняваше, но гледах да не се издавам. Все пак е мъжко момче и си знаех, че ще се справи.

Отидохме за началото. Понеже бяхме с малки деца, бях решила, че основно ще наблегнем на атракционите навън, а и с Ники щеше да е сложно придвижването. Вече си знаех, че трябва да намерим къде се продават купони – те са си вид парично средство. Един лев – един купон. Всичко плащаш след това с тях. Дадох на Ники, а с другите се отправихме веднага с Вики и с Иринка към кончетата. Бяхме първите клиенти. Ура! Това може би е един от най-желаните атракциони за малките деца. Миналата година се наложи да чакаме с Вики един час, докато ни дойде реда и той не ни разреши да мръднем и на крачка, докато не поязди. Децата много се вълнуват. И май винаги класират кончетата като забавление номер 1. Та така. Моите хлапета бяха вече на поляната при конете преди още да дойдат батковците и каките, доброволци от Колежа, да събират талони. И пак притаиха дъх в очакване да започне ездата. Платих им за по 10 минути, което беше по 7 купона, а 5 минути бяха за 5 купона. Малките толкова щастливо яздиха. Казаха, че треньорите са били страхотни и през цялото време са им разказвали истории за кончетата.

 

acs viki i irina kone

 

През това време Ники беше намерил масите за шах и остана да играе шах в продължение на 4 часа. Между другото много му се радвах, че се забавлява така. Не е тренирал сериозно шах в последните години, но изглежда тръпката му се е запазила. Отдавна не бях виждала и този поглед, който винаги ме удивяваше, когато ходеше като малък по шахматни турнири. Имам си една теория, че дете дори да зарежи нещо, в което е било силно, добре е поне да поддържа някакво ниво от време на време. Нямам голяма база за научни доказателства, но опитът ми с големия ми син показва, че за него тази моя теория важи. Не знам колко партии изигра нашият човек, но му беше приятно и цялото му време в Колежа мина над шахматната дъска. Разбрах, че там са били и Председателят на шахматния клуб на Колежа, а така също и треньорът на състезателите по шах.

 

 

acs niki shah

 

След ездата Инето и Вики се отправиха също да играят шах, но се насочиха към градинския – големи фигури с разчертана шахматна „дъска“ в близост до основната сграда на Колежа. Поиграха доста. Дочувах големи деца как коментират играта им. Последните месеци двамата ходят заедно на шах в Детската академия. Все още не сме ги пращали на турнири, макар че батко им на тяхната възраст вече имаше своите медали по шах. Но при първите деца винаги ентусиазмът на родителите е винаги голям.

 

 

acs viki i irina shah

 

Когато си с деца, дори не и на „море“, винаги трябва да си подготвен за всичко. Точно в 12 часа вече бяха гладни. Супер! Наоколо имаше всякакви вкусотии, които можехме да купим. Решихме да пробваме от американското BBQ, приготвено от самите американски преподаватели. Ами друго си е да усетиш вкуса на нещо различно, а това, че е приготвено от самите чужденци, си беше също страхотна тръпка. А те едни усмихнати, вежливи, закачливи. Прекрасно впечатление ми направиха.

 

 

acs niki shah

 

През цялото време имаше музикална и танцова програма. Тъй като все гледахме да стоим в близост до Ники и шахматистите, нямаше как да я гледаме, но поне чувахме. Не успяхме да посетим и представленията в сградата, но пък се порадвахме на воля на красивия парк и сгради на Колежа. Децата си поиграха край зеления лабиринт, разхождаха се по алеите. Иринка снимаше всичко, което я впечатли. Малките поиграха доста и на батута в двора на Колежа.

 

 

acs viki i irina na pejka

 

Срещнахме доста наши приятели. Поговорихме, повеселихме се. За втора година се убеждавам, че в Колежа умеят да превърнат това събитие в празник за всички. За няколко часа се чувстваш все едно си в друга действителност – наоколо е зелено, приятно, вижда се Витоша, има едни прекрасни къщички на преподавателите, сградите са величествени, а хората са усмихнати. Няма цигари, няма блъсканици или кавги. Едно ведро и приятно. По обяд много завидях на участниците в йога демонстрациите, че могат да полегнат на красивата морава. Ех! Сигурно удоволствието е съвсем пълно.

 

 

acs 6

 

Малко след 14 часа решихме да потегляме. Започнаха да се чуват гръмотевици и се притеснихме да не завали. Не дочакахме лотарията, макар че малките си купиха още в началото билети. Виждах ги, че бяха много щастливи и приятно уморени. Дадоха изключително висока оценка на бъдещото училище на батко си.

Та така.

Планът за събота беше преизпълнен от хубави емоции. Догодина пак сме там.

Всички мои снимки от Фестивала можете да видите ТУК.

 

За Йорданка Бонева-Благоева

Създава "Данибон" през 2010 г. Вярва в максимата "Ценно е да знаеш". Опитва се да сподели всички знания, информации и опит, които смята за ценни и полезни, в "Данибон". Радва се, когато "Данибон" помага и на другите.