Рубрики
Начало » Частно образование » Частни училища » Американски колеж » Какво видях, чух и разбрах в Деня на отворените врати в Американския колеж (януари 2013)

Какво видях, чух и разбрах в Деня на отворените врати в Американския колеж (януари 2013)

american college of sofia rozi

Американски колеж в София

В момента съм изправена пред голяма дилема – какво точно да ви разкажа за вчерашното си посещение в Американския колеж по време на Деня на отворените врати. Първоначално дори мислех изобщо да не пиша, но вече получих запитвания поне от 10 души, които искат да чуят мнението ми и реших, че все пак трябва да споделя с вас.

Чух много полезни и важни неща. Ако подходя чисто журналистически, има доста новини, но това не е пресконференция, за да се възползвам от тях. Ако подходя като родител – също има много какво да се разкаже. Не ми се иска също така и да ви разсейвам като ви поднасям предварително цялата информация, защото в събота е последната възможност за тази учебна година, в която можете да присъствате на такава инициатива.

Но все пак като съм започнала да пиша, ще споделя това, което ми е направило впечатление, но с уговорката, че това не е цялата информация. Добре е лично да присъствате на тези срещи и да се срещнете с първоизточника, а най-вече да усетите цялата атмосфера.

Отидох малко преди 16 ч. и спрях на паркинга до бариерата. Вчера имаше места, но в събота се очакват повече посетители. Има доста да се върви до основната сграда – или поне на мен така ми се стори, защото бях на високи токчета (това като предупреждение към дамите). Може би е добре да не правите тази грешка, защото има доста обиколки из училището, нагоре-надолу и май е по-добре да сте с по-удобни обувки.

Пред основната сграда продължаваше Празника на природните науки. Не успях да разгледам много, но бяха интересни опити. Посъбрахме се към 10 души – родители и деца (аз бях без сина ми, но определено е по-добре и детето да присъства). От Колежа ни раздадоха брошури с примерен тест (част от него), важните дати и ценна информация и ни определиха гид. Нашият беше много симпатично момче от 9 клас. Разказа ни за себе си, преди това е учил в 20-то училище, вторият му западен език в Американския колеж е немски и се стреми към ниво C1. Беше много ценно да си общуваме свободно с възпитаник на Колежа. Той отговаряше свободно, а не по сценарий. Първо ни показа страхотната зала, в която се провеждат концертите на училището. В момента там течеше репетиция по драма. Нашият гид ни обясни, че има различни клубове, в които могат да се включват учениците. Това става след учебно време. След това посетихме библиотеката, където ни показаха много книги на английски и български. Има възможност и за електронен абонамент за чужди издания. Посетихме и стола. Имаше зона, определена само за най-големите, т.е. 12-класниците. Нашият гид ни обясни, че по този начин се отдава почит към по-големите или пък с нещо отличилите се ученици. Библиотеката и стола ще бъдат модернизирани – скоро е получено дарение от 6 милиона долара и част ще отидат точно за тях. Разгледахме няколко лаборатории – по химия, физика и биология, а така също и компютърни кабинети. Видяхме и класни стаи. Интересното е, че всяка класна стая си е със свой почерк – преподавателят вкарва нещо от своя стил. Някои са с много плакати, други с килим. В една стая по английски ми направи впечатление, че има специален шкаф с рафтове за оставяне на домашните работи. Има си и още нещо специфично за Колежа – например, зони, в които се говори само на английски. Така учениците по-лесно свикват с езика.

Беше ми много интересно да видя и сградата на 8-класниците. Те са отделени и повечето време прекарват там. Имат по 20 часа на седмица английски. Видяхме стаята на най-напредналите. Още в началото ги делят на нива. Лично мен този въпрос изключително много ме интересува – как се подхожда към деца с високо ниво на английски, например, с B2. Предполагам, че си има ясна схема и отговор, защото от училището на сина ми ЧОУ „Света София“  повечето излизат с такова ниво и е интересно какво учат в 8 клас.

А, да – една скоба, за мен би било също много ценно, ако на тези Дни на отворените врати има някаква възможност да се срещаме и с бивши възпитаници на училищата на децата ни. Например, да има нещо като кътове с надписи – имената на различни училища, където да са бивши техни ученици и по този начин родителите и кандидатите да могат да ги попитат конкретни въпроси, защото си има някакви специфики. Ето, например, въпросът за нивото по английски или дори съвсем по-елементарни и организационни въпроси като транспорта – след като години наред от малки са били с училищни бусове, как родителите им или те се организират сега и как пътуват. Всяко училище си има някакви специфики и би било интересно да се срещне човек с бивши възпитаници и да чуе за техния модел за адаптация. Също така би ми било интересно, например, да говоря и с възпитаници на СМГ дали успяват да се организират за посещения на много математически състезания. Нахвърлям тези редове само като идея. По принцип всеки може да намери информация кое как е, но на такова събитие някак са по-спонтанни нещата, а и в реалната обстановка.

Връщам се на нашата обиколка. Много ми хареса сградата по български език, която е ремонтирана наскоро. По стените до стълбището имаше портрети на известни наши поети – видях на Никола Вапцаров, Гео Милев, Елисавета Багряна и др. Няма как да не се оцени това!

Разгледахме парка, а така също и балона, където учениците имат спорт.

Обиколката продължи около 30 минути. Изключително приятно беше общуването с нашия гид. Личеше си колко много обича училището си. Призна, че, когато е кандидатствал, е дошъл още първия ден да се запише, защото много е искал да учи тук. От все сърце му желая успехи и занапред.

Преди информационната среща имаше чай-пауза. Аз обаче видях родители от „Света София“ и прекарахме времето заедно.

Препоръчвам ви задължително да остането до край на информационната среща. Има много ценни неща. Дори си мисля, че с добра подготовка и обща култура през годините и внимателно слушане на съветите и инструкциите – изпитът е взет. Но за това съдя от моя жизнен опит – нямам представа какво е в главите на тийнеджърите.

На информационната среща присъстваха – Д-р Пол Джонсън – президент, Д-р Зорница Семкова – преподавател по история, Траян Траянов – завършил колежанин, випуск 2001 (след това е учил в Харвард), Мария Ангелова – зам-директор.

Много, много ценни неща има и за родителите, и за учениците!

Ще се спра само на няколко акцента и важни послания, за да привлека вниманието ви и да усетите същността, а иначе, ако наистина имате интерес към това училище, горещо ви препоръчвам да чуете съветите и инструкциите и да посетите някой път такъв Ден на отворените врати.

Едно от най-важните послания в изказването на Президента на Колежа – Д-р Пол Джонсън беше:

„Принципът на Американския колеж е: всеки мотивиран и академично подготвен ученик трябва да има възможност да учи в Колежа… Ние ще намерим начин как да помогнем на ученик, който покаже добри резултати на изпита и иска да учи тук“.

За тази година, по думите на д-р Пол Джонсън, са разпределени 400 000 евро за финансова помощ.

За мен беше важен и профилът на учениците:

„Влизат умни и с много умения деца, които могат да се справят с работата си.“

Нещо, което ми се струва, че липсва като философия в българското образование, но е залегнало в обучението на Колежа:

„Учим децата да поемат отговорност и да прилагат академична честност: да си вършат винаги работата навреме, да не ползват идеи на други хора – това са умения за цял живот.“

Интересни акценти от изказването:

В момента в Колежа учат 702 ученика от 8 до 12 клас. Съотношението български към американски преподаватели е 75% към 25%. Има решение броят на американските да се увеличи до 1/3. Има 2 задължителни профила – английски и математика, а така също и 4 профила – химия, физика, информатика и хуманитарен. В училището има 4 компютърни зали, 3 научни лаборатории, общежитие за 26 деца – предимство имат малките от 8-9 клас. Американският колеж е зона, свободна от цигарен дим, наркотици и алкохол. Всеки ученик си има и съветник, който отговаря за група от 8-10 ученика, срещат се всяка седмица и обсъждат различни теми. Четирима служителя се грижат за кандидатстването на колежаните в чужди университети. Ръководителят е насочен към Северна Америка, а двама други служителя към Великобритания. Американският колеж има в момента възпитаници в Кембридж, Оксфорд, Харвард, Принстън, Йейл и много други. Съвсем прясна новина сподели с нас д-р Джонсън:

„4 ученика са получили новината току-що, че са приети в Кембридж – това е най-високата бройка за випуск към момента. 2 ученика са приети в Оксфорд. По неофициална информация още двама ще бъдат със сигурност приети.“

И още нещо много силно:

„Мисията на Американския колеж е да селектира най-умните ученици, които да получат най-доброто образование тук, да отидат да учат в престижни университети и да се върнат като лидери в България.“

В изказването си д-р Зорница Семкова, преподавател по история, наблегна на много интересни примери за проекти, които учениците правят. Например, Фейсбук профил на Анна Комнина (1083-1153, византийска принцеса, първата известна жена историк). Няма да издавам другите интересни идеи от обучението, за да ги чуете на място.

Траян Траянов, възпитаник на Американския колеж (випуск 2001) и на Харвард, сподели своята история – ученик от Силистра, син на театрални актьори, влиза в Колежа с финансова помощ, а семейството му се премества с него в София. В момента работи за фондация „Заедно за България“, в която има и други възпитаници на Американския колеж. Изказа много ясна позиция за Колежа – „Това, на което те учи Американският колеж е да работиш под напрежение и по много задачи (multi-tasking)“. Хареса ми една силна идея в неговото изказване – „Много е важно не само какво научаваш от учителя си, но и какво научаваш от съучениците си“.

Мария Ангелова, заместник-директор на Американския колеж, говори за формата на изпита и даде много полезни съвети и инструкции. Мислех си, че ако правех телевизионен репортаж и трябваше да включа „синхрон“ (т.е. малка част от изказването), щях да бъда изключително затруднена какво да подбера. Рядко съм срещала толкова ясна, стегната, подредена реч, пълна само с важна информация, но представена по много запомнящ се начин. Наистина, ако детето ви кандидатства, добре е да чуете тези инструкции. Например, има задача да откриете колко са триъгълниците в една задача. Верният отговор е 93. „Напълно грешна стратегия е да тръгнете и да броите фигурите“, каза Мария Ангелова, „ясно е, че ще откриете отговора, но пък това ви яде от времето“. Не трябва да търсите задължително верния отговор на всеки въпрос. Целта на изпита е да се види как реагирате в нетипична ситуация.

Форматът на изпита е 30 минути съчинение, а след това без почивка се преминава към 4 части от теста – два математически, един с логически задачи и един за езикова култура (четене с разбиране). В експозето на Мария Ангелова ще чуете как да си разпределите времето и кога какво да правите. Например, последните 5 минути задължително трябва да са ви или за проверка, или пък да попълните непопълнените отговори в тестовете със затворени въпроси – шансът е 20% да улучите верния. Беше много ценно как да се редактира – първо се изтрива с гумичка грешният, а чак после с молив се попълва верният отговор. В нестресова ситуация са ясни нещата, но на тези правила е добре да се наблегне предварително, защото кандидатстващите често остават и двата отговора и така им се зачита за грешен. Ще чуете също така анализ на предишни теми на есето (супер ценно беше!). Ще разберете на какво трябва да обърнете внимание. Най-важното е да бъдете автентичен, да разкажете личен опит. Няма значение какво ви е мнението и дали ще се хареса на проверяващите, трябва да е обосновано и да има заключение. Ще ви предложат и идея как да тренирате за такъв формат на съчинение – могат да се ползват всякакви крилати фрази или картинки с дилеми и ученикът да пише кратни текстчета като изказва мнение. Спирам дотук, за да не се подхлъзна и да издам още важни неща. По-добре на място да се чуят всички съвети и да се зададат конкретни въпроси.

Цялото изказване беше много добре представено. Дори си мислех колко би било ценно, ако тази среща се записва и се качи на видео на сайта. Всичко беше много важно и полезно.

Срещата продължи почти до 19 часа. Наистина аз не усетих как мина толкова бързо времето. Беше много приятно!

11:30 – 12:30   Обиколка на Колежа. Обиколката започва от фоайето на Острандър Хол

12:30 – 13:00   Чай-пауза  – Сграда 5, ет. 2, Концертна зала
13:00 – 14:30   Информационна среща за формáта на приемния изпит – Сграда 5, ет. 2, Концертна зала

 

За Йорданка Бонева-Благоева

Създава "Данибон" през 2010 г. Вярва в максимата "Ценно е да знаеш". Опитва се да сподели всички знания, информации и опит, които смята за ценни и полезни, в "Данибон". Радва се, когато "Данибон" помага и на другите.