Рубрики
Начало » Частно образование » Частни училища » Американски колеж » Какъв е бил изпитът в Американския колеж през 1992 г.?

Какъв е бил изпитът в Американския колеж през 1992 г.?

Каква е била темата на есето?

Кои са били най-успешните есета?

 

acs fontan

 

1992 година

 

На изпита в Американския колеж се явяват 2679 души и се борят за 100 места. Вестник „Демокрация“ от 7 август 1992 г. (брой 187) документира вълненията на приетите, неприетите, среща се с проверителите на есетата, разказва за уникалния изпит и дори публикува най-успешните есета. В тази моя статия и аз ще ви разкрия всички тези вълнения, които са описани в този брой на вестника, който се съхранява в музея на Американския колеж. Мисля, че освен история и много емоции, има и много полезни данни, които ще са ценни и за днешните кандидат-колежани.

Съвсем малко история 

 

1992 година – Американският колеж в София отново отваря врати след като затваря по време на Втората световна война и повече от половин век не съществува.

Всъщност Американският колеж в София е най-старото американско учебно заведение извън пределите на САЩ, основано още през 1860 година.

След промените в България през 1989 г. се появява възможност колежът да възобнови дейността си. В България пристига д-р Роджър Уитакър и обявява, че Американският колеж ще приеме първите 50 момичета и 50 момчета, които успешно положат изпит и ще започнат обучението си през есента на 1992 г. Интересът явно е огромен, защото за изпита са се записали почти 2700 ученици. Идват дори деца от страната, които само са чули за този изпит. Една майка от Бургас споделя, че броят на в. Демокрация, който описва условията за кандидатстване, се е предавал от ръка на ръка в града.

 

В. Демокрация от 1992 г.

 

Днес ще се спра точно на един стар брой на в. Демокрация от 1992 г., който ни помага да съпреживеем първия изпит в Колежа след промените. Там има много информация за самия изпит. Направи ми впечатление, че той почти не се е променил оттогава (през тези години обаче се е променил начинът на кандидатстване за езиковите гимназии). Единствено има промяна в това, че вече се проверяват и всички есета. Иначе философията и това, което се търси от кандидатите – се е запазило. Явно формулата е работеща.

За първи път виждам толкова подробна статия за изпита в Колежа и е пълно с емоции, лични истории и ценна информация. Така че ще се радвам да споделя с вас какво ме впечатли в статиите на в. „Демокрация“.

Малко статистика за изпита през 1992 г. 

 

2679 ученици са кандидатствали

1672 момичета

1007 момчета

2089 от София

590 от страната

 

Среден успех от теста на приетите 100 души (максимум 100 т.)

общ 84,94 т.

момичета 84,52 т.

момчета 85,37 т.

 

Среден успех на есетата на приетите (максимум 20 т.)

общ 12,39 т.

момичета 13,01

момчета 11,79

 

И още информация за изпита през 1992 г.:

Тестът

 

Състоял е от 4 части по 25 въпроса.

Темата на есето:

„Ако имате възможност да прекарате един ден с човек по ваш избор, реален или въображаем, кого бихте избрали и защо? “ 

 

Проверителите 

 

Проверители на есетата са били Стефанка Кметова, гл. асисистент и Маргарита Чурова, старши асистент в катедра „Английска филология“ от Софийския университет (това са данните им към 1992 г.).

 

„Те са единствените, които са се докоснали до есетата на кандидатстващите в Американския колеж“, пише в. Демокрация.

 

Екип на вестника се среща с тях и те разказват подробности за изпита и за проверката на есетата. Проверявали са независимо една от друга есетата на кандидатстващите. Оценявало се оригиналността, езиковите и риторичните умения на всеки кандидат.

 

Процедура по отсяване на кандидатите

 

Процедурата по отсяване на кандидатите е била по-различна в сравнение с тази в наши дни. Тогава са се явили почти 2700 кандидати. Всички са правили многовариантов тест и са писали есе. Проверявали са се тестовете и така са се отсявали само първите 100 момчета и първите 100 момичета и са се проверявали само техните есета – т.е. общо 200 есета, за да може въз основа на тези оценки след това да класират първите 50 момчета и първите 50 момичета.

 

„Няма как да се твърди, че това са най-добрите есета, но определящ е бил филтърът на теста“, споделят двете проверителки пред в. „Демокрация“.

 

Има разлика между изпитите за кандидатстване в езиковите гимназии и в Американския колеж, разказват проверителите от 1992 г.

 

„За разлика от езиковите гимназии, където има избор между преразказ и редактиране, тук децата трябваше да работят не с готови тестове, а да изложат собствените си мисли максимално стройно и бързо.“

 

Формулата за прием в езиковите гимназии вече е променена (влиза се с матура), но тази за прием в Американския колеж се запазва вече 23 години.

 

Критерии за оценка на есетата:

 

„Правопис и пунктуация, речниково богатство и структура на изреченията, придържане към темата, последователност, яснота, конкретност и убедителност в излагането на идеите, оригиналност – ето критериите, по които оценявахме есетата. Важно бе не за какво, а как се пише“.

За кого са писали най-често кандидатите?

 

„Изборът най-често пада върху истинския приятел, който няма да те предаде. На второ място идват известните личности – предимно учени и писатели. Често главен герой е майката, за която много момичета пишат като за приятел и съветник. Понякога това е дядото – мъдър, спокоен и благоразположен. А ако татковците искат за тях да се пишат повече съчинения, може би трябва да се замислят сериозно колко време и внимание отделят на децата си. Сред героите от литературните произведения първо място държи Винету, особено популярен е сред момичетата. Други любими герои са Малкия принц, Поразяващата ръка, Еркюл Поаро, Шерлок Холмс, Робин Худ, че дори и Пипи Дългото чорапче и Карлсон. В много малко от съчиненията избраници са филмови и попзвезди, въпреки че има съчинения, посветени на известни спортисти. И докато момчетата живеят със съвсем конкретна представа за човека и начина, по който ще прекарат деня, предпочитанията на момичетата са към нереални, идеализирани образи.“, споделят двете проверителки пред в. Демокрация.

И още за критериите и какви слабости са допуснати:

 

„Независимо от краткото време (30 минути) много от съчиненията изпъкваха със своята свежест и убедителност, а някои приятно ни изненадаха с неподправено чувство за хумор. Когато обсъждахме критериите за оценка на езиковите умения, премахнахме най-ниската степен, съответстваща на груби грешки и неправилна езикова употреба, защото бяхме сигурни, че българските деца умеят да пишат. И се оказахме прави. Разбира се, имаше и немалко слабости и една от тях е липсата на ясна идея. Тя е причината да се измества в някои случаи отговорът на поставения въпрос към описание на човека или към изреждане на дейности през предпочитания ден.“

Есета с високи оценки на темата от 1992 г.

„Ако имате възможност да прекарате един ден с човек по ваш избор, реален или въображаем, кого бихте избрали и защо? “

 

и мои коментари на прочетеното:

 

„Момчето до мен ме вълнува повече от изпита“

 

Много свежо, искрено есе, което напълно показва вълненията на тази възраст. Също така за мен е и изключително смело, защото показва истинските вълнения и чувства и кандидатката не гледа да се хареса на проверяващите.

 

„Най-умният човек на света бе баща ми“

 

Много тъжно и силно есе. Плаках. Момиче разказва за починалия си баща, но акцентът е уважението към умните хора и съжалява, че го е загубила толкова рано.

 

„Винаги съм мечтала да бъда дама“

 

Много ми хареса това послание. Момичето иска да е героиня от произведение на любимия писател Съмърсет Моъм. Показва начетеност, но и по-лични чувства.

 

„Пират, но за един ден“

 

Показва свежест, жажда за приключения, начетеност и богато въображение.

 

„Искам да срещна Създателя на Вселената“

 

По-философско есе. Иска да разкрие тайните на вселената, но и се пита дали Земята ще оцелее след като постоянно се самоунищожава.

 

acs demokracia

Откъси от няколко най-успешни есета, които ми допаднаха много:

Успешни есета

Най-умният човек на света бе баща ми

„Аз бих си избрала някой умен човек, много умен, и щях да го накарам през целия ден да ми открива тайните на науката. За съжаление такива хора са много рядко срещани, бих казала, почти не съществуват. Имаше само един в близките години, но и него вече го няма. Той беше близо до мен, но аз бях твърде малка, за да мога да разбера, че имам човек до себе си, много по-различен от всички останали. Много по-умен.
… Все още забелязвам в гласа на мама, в смеха й, онази разкъсваща сърцето нотка, в която се чете нейната голяма мъка и любов към този човек. Той беше моят баща. Най-умният човек на света. По-умен от всеки друг. Умря от рак … едва навършил 36 години…“

Винаги съм мечтала да бъда дама

„…Моето желание да се срещна с този велик писател Съмърсет Моъм е продиктувано не само от възхищението ми от неговия талант и гений. Честно казано, интересувам се от личността на самия Моъм. Не, не се безпокойте, не става дума за онова недискретно, грубо и улично любопитство, с което почитателите на една „звезда“ поглъщат жълтата преса, за да бъдат информирани за интимни подробности от личния живот. Не, моят интерес е насочен към образ на Съмърсет Моъм в реалния живот, към неговото поведение, към разбиранията му, изразени в неговите спонтанни реакции по един или друг повод. Всъщност и така изразена, мисълта ми не е точна – аз искам да бъда с него в живота, който Моъм описва, искам да бъда една от героините на творбите му. Причината за това, изразена лаконично, но максимално точно е: винаги съм мечтала да бъда дама…“

Момчето до мен ме вълнува повече от изпита

„Ако можех да прекарам един ден с някого, бих избрала момчето, седящо от лявата ми страна в момента. Още когато го забелязах в суматохата, разбрах, че сякаш се откроява от останалите. Лицето му е мургаво с цвета на бадем, а красивите му зелени очи се открояват на този фон прекрасно.
Когато се настаних на своето място в залата, установих, че единственият свободен стол на реда е от лявата ми страна. Аз предчувствах, че това ще е точно той. И наистина, когато той изтегли точно този номер, аз разбрах, че тук има нещо съдбовно. На този решаващ изпит пиша за едно непознато момче, което обаче ще остави неизличими следи в паметта ми.
Той сега пише, втренчил е зелените си очи в в белия лист и трескаво мисли. Безброй цветни, забързани мисли се въртят във вълшебен кръг, но едва ли и една от тях е свързана с мен. Та той дори не подозира какво пиша аз. Няма да ме издадете, нали!?“

Какво разказват роднините?

Много са интересни и емоциите на роднините на кандидатстващите, отразени от в. „Демокрация“.

Лелята на четвъртия сред приетите момчета Васил Д. от София казва, че племенникът й е бил приет в още две авторитетни училища – НПМГ и Английската гимназия, но е избрал Американския колеж заради съвременния начин на обучение и ерудицията на преподавателите.

Бащата на Янко М. от София, на когото не достигат само 3 т., за да бъде приет в АК, споделя, че изобщо не се съмняват в справедливостта на оценката му, но пък има съмнение за оценката му за прием в елитна гимназия в София.

Майка на двама близнаци от Бургас (Илиян и Светозар П.) разказва, че когато са излезли условията за кандидатстване в АК, публикувани във в. Демокрация, този брой се предавал от ръка на ръка в града. Когато разбира, че децата й ще учат в АК, тя споделя:
„Сигурно тези дни съм най-щастливата майка в Бургас“.
И още нещо интересно:
„Е, трудно ще ни бъде да внасяме 16-те хиляди лева за обучението на двамата всяка година, но целият ни род е решен да помага – кой с квартира в София, кой с (друго), проектанти сме със съпруга ми и двамата получаваме общо 1825 лева заплата. Но нали българинът за децата и образованието душата си дава!“

Майката на 6-я в класирането Николай Б. от Плевен:
„Още съм развълнувана от писмото на директора на колежа, с което той ни честити успеха на Николай. В него пише, че освен 6-имата американци – преподаватели, в Симеоново са пристигнали и 12 доброволци отвъд океана, които ще направят необходимото наесен децата ни да имат по-малко битови проблеми“.
Надявам се връщането към емоциите и самия изпит през 1992 г. да ви е било много полезно и интересно.

Едно есетата е на успешна колежанка, която вече работи в Американския колеж

Имам и още нещо да споделя. Едно от есетата, които са получили много висока оценка, е на успешна колежанка, която вече работи и в Американския колеж. Разбира се, разпознала си е есето. Всеки път, когато й го прочитам, се усмихвам колко искрен човек е и как точно е доловила всичко, което я вълнува. Имайте предвид и с колко кандидати се е състезавала за своето местенце сред първия випуск на Колежа след като той отново отваря врати.

Мисля, че есетата, които споделих, ще са много ценни и сега на кандидат-колежаните. На информационните срещи в Колежа винаги съм чувала да съветват, че кандидатите трябва да са самите себе си в есето и да бягат от клишетата и заучените стратегии. Тези есета показват искреност и напълно съответстват на възрастта на кандидатите.

През 2010 г. се пада подобна тема на изпита в Колежа (вижте в рубриката „Американски колеж“ в „Данибон“)
„Ако в момента, вместо да се явявате на изпит в Американския колеж, бихте могли да прекарате времето си с някого, който не е член на семейството ви и не ви е близък или роднина, кой би бил този човек и защо?”.

Мария Ангелова, заместник-директор на Колежа, винаги включва тази тема в анализа си по време на информационната среща.

Ето какво съм описала в стара моя статия:

Темата през 2010 г.

„При темата от 2010 г. от АК са мислили, че ще получат много интересни отговори, но 90% са писали за гаджета и приятели. Това е ОК, но не са разбрали каква е закачката. Можели са да използват момента и да разкажат по-подробно за себе си. Например, ако са фенове на някого и да споделят защо, могат да включат Хари Потър, Лейди Гага и т.н. Така ще дадат малко повече съществена информация за себе си и какви са им интересите, към какво се стремят.
Тази тема дава възможност всеки да разкаже за себе си. Намерете това уникално нещо за себе си, посъветва г-жа Мария Ангелова.“

На 5 февруари 2015 г. прекарах един прекрасен ден в музея и в библиотеката на Американския колеж. В няколко публикации ще ви разкажа всичко, което видях и научих. Докоснах се до много стари документи и книги, които разказват не само историята на Американския колеж, но и историята на България от 1860 година, когато е създаден Колежът.

Благодаря на целия екип на Колежа, който направи деня ми вълшебен с толкова много исторически преживявания! Благодаря на Зорница Хайдутова, която ме развеждаше из Колежа и ми показваше стари документи и книги! Благодаря на целия ПР-екип и специално на Наталия Манолова и Румяна Михайлова (випуск 2005 на Американския колеж)! Благодаря на Веси Иванова! Благодаря на Александра Александрова и Емилия Пеева, които ми показаха ценни стари книги в библиотеката, за които ще ви разкажа в друга статия!

Очаквайте и следващите ми статии за Колежа. Много се надявам да съм ви изключително полезна.

източник и снимки: Вестник „Демокрация“ от 7 август 1992 г. (брой 187), музей на Американския колеж

 

За Йорданка Бонева-Благоева

Създава "Данибон" през 2010 г. Вярва в максимата "Ценно е да знаеш". Опитва се да сподели всички знания, информации и опит, които смята за ценни и полезни, в "Данибон". Радва се, когато "Данибон" помага и на другите.