Рубрики
Начало » Частно образование » Частни училища » Американски колеж » Споделено от Радост: Кандидатстването в Америка

Споделено от Радост: Кандидатстването в Америка

radost amerikaРадост е майка на ученичка от Американския колеж, приета по първо желание в университет в Америка. Ето какво сподели в Danybon за опита им при кандидатстването в американски университети:

Още на първата среща с представители на университети от Америка разбрах, че кандидатстването там съществено се различава от това в университетите в Европа.

В Америка  не стоят на преден план академичните резултати (оценките) на ученика, а личностните му качества. Опитват се да разберат кандидата, чрез неговото представяне и да преценят дали го искат.

Още тогава ми казаха пример за дете с успех – пълен отличен, с невероятни резултати на САТ, но не е прието. Вече нараства и броят на университетите, които приемат без САТ резултати. Не казвам, че не трябва САТ, но това не е най-важното.

Как се кандидатства?

Кандидатства се с : есе, информация за извънкласна дейност, препоръки от учители – две  или три пепоръки, Диплом към 11ти клас (Транскрипт) , САТ 1 и/или САТ2 – препоръчват поне две САТ двойки, допълнително есе, IELTS или Тойфел, интервю.

Опитват се да си изградят профил на кандидата чрез извънкласната дейност, препоръките и есето. Търсят да видят, че ученикът се е занимавал не само със задължителния училищен материал. Важни са изявите, личностните умения, състезанията. Никога не е късно едно дете да създаде някакъв проект между училището и някоя нестопанска организация или пък с младежка организация или по европейски програми –  нахвърлям идеи за деца, които не са участвали досега в спортни или академични състезания. Всякакви иницативи на учениците се адмирират.

А сега по ред:

Есето

Има едно есе, което е основно за почти всички университети. Може университетът да изисква и допълнителен брой есета. Основното есе в общи линии е на свободна тема. От него те пак търсят качествата на кандидата. Четат много есета. Това, което си спомням , като съвет беше „С есето или трябва да разсмееш, или да разплачеш четящия” – да предизвикаш в него емоция и да го открои от останалите.

Пример:

Ето какво искат за общото есе . Такова есе трябва за всички университети в Америка:

Please write an essay of 250 – 500 words on a topic of your choice or on one of the options listed below, and attach it to your application before submission. Please indicate your topic by checking the appropriate box. This personal essay helps us become acquainted with you as a person and student, apart from courses, grades, test scores, and other objective data. It will also demonstrate your ability to organize your thoughts and express yourself.

NOTE: Your Common Application essay should be the same for all colleges. Do not customize it in any way for individual colleges. Colleges that want customized essay responses will ask for them on a supplement form.

Evaluate a significant experience, achievement, risk you have taken, or ethical dilemma you have faced and its impact on you.

Discuss some issue of personal, local, national, or international concern and its importance to you.
Indicate a person who has had a significant influence on you, and describe that influence.

Describe a character in fiction, a historical figure, or a creative work (as in art, music, science, etc.) that has had an influence on you, and explain that influence.

A range of academic interests, personal perspectives, and life experiences adds much to the educational mix. Given your personal background, describe an experience that illustrates what you would bring to the diversity in a college community or an encounter that demonstrated the importance of diversity to you.

Topic of your choice.

Additional Information  Please attach a separate sheet if you wish to provide details of circumstances or qualifications not reflected in the application.

Препоръките

Знам, че са изключително важни. В никакъв случай не трябва да са общи приказки или някой учител да е ползвал общ шаблон и да е сменял само името. В препоръката, учителят наистина трябва да е описал какво го е впечатлило в ученика, даже да разкаже ситуации.  Трябва да е видно, че учителят наистина държи на ученика,  отделя от времето си за него, запомнил го е и той се откроява с нещо от останалите.

САТ- САТ 1

Разделите в него са 3-ри. Математика/ M, Критикал Рийдинг / CR, Райтинг/ W.

Максималният брой точки на раздел е 800.

Някой университети разглеждат само резултатите от двата раздела M+CR.

Можете да се явите много пъти и от едното явяване да си вземете резултата от М, а от другото явяване да си вземете, например, CR, където сте имали по-висок резултат. И накрая се прави комбинация от най-добрите резултати на отделните раздели , от различни явявания.

Така е и при САТ2. Можете да се явите няколко пъти. Например на САТ2 – физика и да си изберете най-добрия резултат.

Оставете си време за явяване на САТ. Датите за провеждане на този изпит в Америка са доста , но в България не толкова много. Ако се явите на САТ1 , в този ден не можете да вземете и САТ2. Но пък можете да се явите на три САТ двойки едновременно, което също не е желателно.

Ако сте силен в науките, например , но ви куца писането, има опция за отлични университети да не кандидатствате със САТ 1, а да представите три САТ2  с хубави резултати.

Ученето и упражненията за САТ-овете не е много кратък процес. Трябват упражнения (мое мнение), защото си притиснат от време. Изисква се съобразителност кои задачи, например, да оставите нерешени. Има скала при колко оставени празни, неотговорени, колко точки получавате. Но грешен отговор носи минус точки (и при грешен отговор имаш възможност за максималния брой точки). Има си специфика и децата трябва да свикнат с нея – например, 50 задачи за 60 минути. Направено е така, че е почти невъзможно да успееш да решиш всички и трябва да прецизираш какво да оставиш.

И нещо като наблюдение на изпитите САТ.

От споделеното от  явяващи се през последните две години, стигнахме до извода, че тези изпити са най-лесни през ноември-декември. Точно в този период тестовете най-малко са ги затруднили.

При нас подготовката по САТ започна през лятото 9 за 10 клас, но дори смятам, че е хубаво и още по-рано. Колкото по-отрано, толкова по-добре, защото в 11 клас учениците се готвят и за АР изпити (Advanced Placement Exam). В нета има доста информация, но накратко за тях – доколкото знам за по-добрите университети и специалности в Англия, където приемат предимно ученици с А-левъли, този изпит показва, че ученикът е на ниво и над ниво А-левъл. Изключително трудни са и включват студентски материал. Подготовката е по едни огромни учебници-тухли. В Америка такъв изпит носи предварително кредит-точки и бъдещият студент може да си го спести като курс. Вид предимство е при кандидатстването. Т.е. изключително трудни са и в 11 клас им става доста натоварено – изхождам от позицията родител на ученик в Американския колеж. 11 клас беше най-натоварен. Желателно е да са си помогнали от преди това.

Следващата важна стъпка – правилен подбор на университетите за кандидатстване.

Тук е много важно да има баланс между това:

Какво иска детето? Добър ли е университетът в тази област? Дава ли стипендии за чужденци и в какви размери са стипендиите за чужденци? Покриват ли резултатите на детето средните от приетите в предния випуск?

В определени сайтове можете да се намерите тази информация. Най-добре е да се избере университет , който пише, че покрива на 100% финансовите нужди на всички кандидатствали за финансова помощ. И пак е важно да се провери на колко чужденци са отпуснали финансова помощ. Например, Корнел – отпуска на всички кандидатстващи 100% от исканата от тях финансова помощ, но беше дал такава само на 20 чужденци. Просто отхвърля чужденците, които кандидатстват за финансова помощ. А има и университети, които изобщо не отпускат стипендии за чужденци.

Приносът на семейството също е много важен.

Семейството  трябва предварително да определи каква сума може да отдели за обучението.  Дори да са малки възможностите на семейството, хубаво е да покажете, че и вие искате да помогнете.

Ето сайтовете, които съм ползвала за брой и размер на отпуснатите стипендии за чужденци:

http://blogs.voanews.com/student-union/2011/08/16/side-by-side-comparison-top-10-cheapest-colleges-for-foreign-v-us-students/

http://infousa.state.gov/education/studyteach/docs/intfinaid.pdf

В мрежата винаги може да се намери информация. Но има и такива университети, които не си я публикуват. Например, един университет, който беше впечатлил дъщеря ми за нейната област е Сейнт Олаф. Оттам бяха казали, че отпускат на 100% исканата финансова помощ за чужденци, но го няма в данните , които бях намерила.
Затова са важни и посещенията на срещите, които се организират с представители на американски университети.

Децата от Американския колеж имат много такива възможности, но такива срещи организира и фондация „Фулбрайт” и всички могат да се възползват. Във фондацията можете да откриете много ценна  допълнителна информация. В мрежата ще откриете много изказани благодарности от българчета-студенти в Америка към  госпожа Снежана Тенева от фондацията. Всеки от тях казва, колко ценни са били за него съветите на г-жа Тенева. Консултациите са безплатни. А и тези срещи са възможност да се видите с адмишъна от съответния университет, който отговаря за нашия регион и да разберете изискванията им. Личният контакт е от полза.  Детето може да отиде по-рано на такава среща, да предложи да помогне на щанда на някой университет, ако имат нужда.

Задавайте конкретни въпроси, не общи, показвайки, че сте се интересували от този университет и наистина ви трябват подробности.

Също така от Фондацията изпращат информация кога ще има  онлайн срещи с университети. Казват ти, например, на еди-коя си дата от 5-12 часа можете да се включите на този линк, защото ще има онлайн среща с адмишъни на университети. Тогава онлайн можете да контактувате с адмишън на избран от Вас университет. Задавате му въпроси и той ви отговаря веднага.

Интервюто

На сайта на университетите пише изискванията за кандидатстване и дали конкретния университет изисква интервю. Важно е да се ориентирате отрано към кои университети сте се насочили и да се свържете по е-мейл с тях, за да ви насрочат интервю. Има случаи, в които някои университети отказват интервю, защото нямат свободни часове. Ако имат за България интервюиращ, ви изпращат негов контакт, за да се свържете и да си насрочите интервю. Ако нямат – насрочват онлайн интервю.

Не знам как протича самото интервю, защото при нас то не можа да се осъществи, поради това, че лицето, което ни посочиха за контакт, не ни върна отговор и не се насрочи такова. Поискахме онлайн интервю, обяснявайки че нямаме отговор от лицето за контакт, но не се наложи. И поради приема на „ранно решение” отменихме останалите интервюта.

IELTS или Тойфел?

Не са трудни като изпити, но датите за IELTS не са много. Колкото по-рано го отметнете – по-добре. Този изпит е нужен и за Острова, така че е хубаво да се вземе по-рано. Предпочетохме IELTS, защото при Тойфел може , този, който е до теб, да прави speaking, докато ти работиш над друг раздел, но го чуваш и това  те разсейва.

Други стипендии , за които може да се кандидатства:

Някой университети имат публикувани на сайта си информация за стипендии, които се отпускат от други организации (стипендии различни от тези на университета). Сроковете им за кандидатстване са ранни и наистина, ако сте се насочили към Америка, трябва да започнете с проучванията по-отрано.

Например: http://moreheadcain.org/apply/136/

Сайт, който ни беше най-полезен за средни резултати за САТ, с които приема съответният университет и  за други изисквания, е:
http://www.collegedata.com/cs/data/college/college_pg01_tmpl.jhtml?schoolId=444

А този ползвахме, за да видим на кое място в класацията е съответният университет:
http://colleges.usnews.rankingsandreviews.com/best-colleges/harvard-university-2155

Подредба на университетите

Ние получихме един много ценен съвет.

Избирате няколко трудно достижими, но не невъзможни университета.

След това няколко реално достижими, за които покривате повечето изисквания.

И накрая няколко сигурни, при които да сте в максимума на изискванията им.

Внимавайте обаче!

Има случаи , в които кандидатстване в университет, на който силно надхвърляте изискванията им, ви считат за overqualified и от самия университет си казва – за какво да го приемам този студент, като той няма да се запише тук, твърде квалифициран е за нас.

College Board: http://www.collegeboard.org/ – това е институцията, която администрира САТ изпитите. От тях сме си закупували учебници, в този сайт става регистрацията за изпити. Хубаво е по-рано да се регистрирате в сайта. Получавате доста информация. И подаването на документите към повечето университети става през тях. (Някой от документите подавате онлайн, останалата част се изпраща по пощата. Онлайн кандидатстването често спестява „такса кандидатстване“).

College Confidential: http://www.collegeconfidential.com/ – още един много ценен сайт. От форумите в него може да се получи всякаква важна информация. Има форуми по университети.

Срокове за кандидатстване:

За „Ранно решение” за всички университети, срокът е 15 ноември.

За Харвард срокът е 1 януари за нормално кандидатстване.

Първи януари също е срокът за някои университети за Early Action.

Обичайният срок за нормално кандидатстване е 15 януари – и тук трябва да се внимава, защото има университети, които приемат документи към 15 януари, но ако кандидатствате за финансова помощ, изискват документите за финансова помощ да бъдат изпратени по-рано . Например, 26 декември и ако не сте им ги изпратили в срок, няма как да кандидатствате за финансова помощ.

Има университети, за които сроковете са и след 15 януари. Обикновено това не са топ университети.

Ето някои съветите, които получихме за стипендиите:

Ако ще кандидатствате за стипендия, избягвайте State университетите. Техните средства са насочени само към американски граждани. Дори да ви дадат стипендия, ще е минимална.

За бакалавър е по-добре college, защото всички средства и преподаватели са насочени към студентите за бакалавърски програми. Докато университетите, в които има магистратура, средствата и най-добрите им професори са за магистърските програми.

Нещо полезно – Доколкото знам, Станфорд има стипендия специално за българин.

За Американския колеж:

Не на последно място, но тъй като е специфично, го оставих за накрая – ролята на училището, в което дъщеря ми ще завърши средното си образование – Американският колеж в София.

Ще се опитам да се концентрирам в приноса му конкретно за кандидатстването, въпреки че е трудно да го разгранича от цялостната градивност, която ни е давал Колежът през годините:

– Колежът й даде възможност да се представи като личност и да покаже извънучебните си качества, нещо така ценено от американските университети.

Колежът изигра основна роля за нашата разнообразна извънкласна дейност.

Дъщеря ми основаваше клубове, участваше в други като президент или вицепрезидент. Разработи проект съвместно с Колежа (имаше наставник по проекта), който беше одобрен и се внедрява. Дори Президентът на Колежа й съдейства.

Американският колеж работи на принцип: когато види инициативност, детето има право на наставник, който помага, съдейства и детето успява да доразвие идеята си и да се радва на завършек и успех.

Също така , когато даден ученик го влече определена наука, съответните преподаватели много помагат. Лабораториите в Колежа и лабораторните упражнения, допълнителни консултации също са невероятно ценни.

Например, дъщеря ми харесва химията и избра такъв профил в Колежа. Явяваше се на различни състезания. В 11 клас освен на олимпиадите се яви и на национално състезание по химия. Получи съществена помощ от преподавателите в Колежа.

Сигурно изпускам много неща, за които може и да не знам, защото дъщеря ми сама подготвяше документите си заедно със съветника на Колежа.

– В Колежа идват представители на много университети, организират се множество срещи с представители на университети и то топ университети или такива от много висок ранг университети. Остава личния контакт с адмишъна.

– В Колежа има много ценни елективи за подготовка за САТ.

– Съвети за университетите и кандидатстването –  не само от Съветника, отговарящ за университетите в Америка, а и от много учители, минали вече по този път.

– От изключително значение е, ако някой от тези учители е бивш студент на университет, към който сте се насочили и ако този учител напише препоръка до университета. Всички университети вярват в учениците си и ценят мнението им, както и знаят, че те са най-добре запознати с изискванията на университета. Би могло да се окаже решаващ фактор.

– Колежът изпраща препоръките, съгласно изискванията на американските училища за конфиденциалност, тоест ученикът няма достъп до тях и не е запознат какво е писано за него.

– Изпращат се документи и за самото училище, в което учи детето. Колежът има много ценни акредитации.

….

Дотук се опитах да съм безпристрастна, но не мога да пропусна да изразя искрената си благодарност към Колежа!

Благодаря на целия екип, не само на преподавателите!

Искрено се радвам, че преди 4 години и половина взехме решение да се запишем в това училище и сега с радост и гордост мога да кажа, че имам девойка приета в топ университет в Бостън с почти пълна стипендия.

Когато имаш изключително желан университет, можеш да кандидатстваш за „Ранно решение“. Това означава, че за теб това е университета, който най-много искаш и ако те приемат, нямаш право да кандидатстваш никъде другаде. Радостта и гордостта ми са продиктувани от факта, че сме приети в най-желания от нас университет.

Детето положи нужните усилия, но мисля, че училището изигра много важна роля.

Много често слушах реплики от сорта „Ти си луда да плащаш толкова пари за средно образование, дай ги за висше”. Не съжалявам за нито една стотинка платена на Колежа, а и той има основен принос за 50 000 долара годишна стипендия, която получихме.

Някой ще каже, това би могло да се случи и в друго училище. Не споря, но знам, какво ни даде на нас това училище и съм му благодарна!

НОВО (21.2.2014)

Едно допълнение за кандидатстването в Америка и подкрепа на тезата, че вече адмишъните не се влияят толкова от резултатите от САТ. Всяка година се увеличава броят на висшите учебни заведения, които дори не искат да се представи САТ. И най-важни са извънкласните занимания, препоръките и есетата. Не, че не трябва да се държи САТ, но може и без него. И че ако кандидатът влиза в средните граници като резултат, с които са приемали предходната година, нямаш проблем, ако има силни личностни изяви. Дори и тези които изискват САТ мисля, че си слагат една долна граница, която ако се премине, вече гледат другите показатели, а не дали Х има със 100т.-200т. повече от Y. Вече сравняват други показатели, касаещи X и Y.

Разгледайте още:

http://collegeapps.about.com/b/2012/09/08/now-850-test-optional-colleges.htm

http://www.fairtest.org/university/optional

 

Ако смятате, че статията е полезна, моля, споделете я с ваши приятели в социалните медии, форумите или чрез мейл.

Благодаря много на Радост за ценната информация, съветите и за отделеното време! Успех на дъщеря й!

Направила съм специална рубрика „Споделено от Радост“ и по всяко време е добре дошла да сподели с всички нас своя опит и пътя, който са минали и в Американския колеж, и за кандидатстването и за университета. Аз изчетох всичко на един дъх. Надявам се информацията да е полезна на много българчета и техните родители за избора на университет.

 

За Радост

Автор в рубриката "Споделено от Радост". Споделя с читателите на "Данибон" своя информация, опит и впечатления за Американския колеж в София и за кандидатстването в чужди университети. Вярва в доброто и смята, че хората трябва да споделят ценната информация, която знаят, за да са полезни на другите.