Рубрики
Начало » Частно образование » Частни училища » ЧОУ „Света София“ в 20+ снимки

ЧОУ „Света София“ в 20+ снимки

sveta sofia26

Миналата събота, когато се проведе математическото състезание „Иван Салабашев“, синът ми (Николай Благоев) се яви на него в  своето училище. Докато течеше турнирът, аз имах достатъчно време да направя снимки на сградите на ЧОУ „Света София“.

Вече ви бях разказвала на първия учебен ден колко ми харесва новата постройка, в която от началото на октомври са малките ученици от предучилищна до 3 клас. Големите – 4-7 клас, останаха в старата сграда. Двете са свързани с топла връзка, която е голяма атракция за децата, а за мен се превръща в любим обект за снимки. Децата си имат вече и 2 двора и няколко външни игрища.

Преди месец ходих на обиколка из новата сграда и много ми хареса. Най-малките – т.н. ПУК-четата, са отделени от другите. Помещават се в 4 стаи, а между тях има голямо общо помещение, където също си играят. Много, ама наистина много се впечатлих от единия им нов физкултурен салон (защото са 2 нови, но аз видях само единия). Беше доста голям. Подът беше със специална настилка, а тя беше брандирана с името и логото на ЧОУ „Света София“. Току-що питах сина ми колко са вече физкултурните салони – потвърди, че са 4, колкото и си мислех. Отделно, по негови думи, имали и поне 6 игрища навън, а така също и тенис маси из сградите. Ходих да видя и стола, който си съществува отдавна и се намира в старата сграда. Изглежда бях забравила как изглежда, защото за последно обикалях из училището през 2005 г., когато кандидатства големият ми син. Веднага вляво до входа на стола видях, че има салатен бар, храната се сервира отдясно. В този ден похапваха риба. Имаше и другите ястия, но не обърнах внимание какви са. Масичките на децата бяха много симпатични. Накратко – много ми хареса отново!

Но да се върнем на 1 декември, когато беше състезанието и когато правих снимките.

За организацията на турнира – беше перфектна. Нямаше никакви блъсканици и изнервени ситуации, типични напоследък за много математически състезания.

На входа на училището преподавателката по история посрещаше децата. Усмихната ги поздравяваше, пожелаваше им успех и ги насочваше към стаите. Разменяше и по няколко думи с родителите и ни казваше кога да дойдем да си ги посрещнем. Имаше доста участници, но не мога да преценя колко бяха като бройка, защото нямаше скупчване, а всяко дете, когато дойдеше, си влизаше в сградата. Всичко беше много спокойно.

Родителите оставяхме децата си до входа на училището и те сами си влизаха. Реално рядко ходим до „Света София“ – за първия учебен ден и за родителски срещи. Използвахме повода да се видим помежду си и да си побъбрим.

На 1 декември все още нямаше сняг, но ту печеше силно слънце, ту валеше силен дъжд, ту се появяваше красива дъга.

Преди началото на състезание леко ръмеше. Аз спрях по уличката близо до дворовете на училището. И започнах да снимам.

sveta sofia1 sveta sofia2 sveta sofia6 (1) sveta sofia10 sveta sofia11

sveta sofia12 (1) sveta sofia9 sveta sofia13 sveta sofia7 sveta sofia8

 

sveta sofia14 sveta sofia15 sveta sofia16 (1) sveta sofia17

Малко преди края на състезанието заваля силен дъжд и един татко от нашия клас ме спаси с чадър. Заваля изведнъж и нямах време да ходя до колата си. Хубавото е, че точно, когато започнаха да излизат децата, дъждът спря. Бяха доста весели и на спокойствие си проверяваха задачите – както винаги след състезание масово се обсъждаше кой как е решил дадена задача и какъв отговор е получил. На едно момиченце му се обадиха по телефона от вкъщи да погледне каква хубава дъга има и така всички се наредихме да й се радваме, а аз отново грабнах фотоапарата.

 

sveta sofia19 sveta sofia20 sveta sofia21

Използвах грейналото слънце, за да направя и последни снимки на училището, преди да тръгнем за вкъщи.

 

sveta sofia22

Гледката към Витоша:

sveta sofia23

И последна снимка на „Света София“:

 

sveta sofia28

Потеглихме бързо, за да проверим дали някъде вече няма официални отговори на задачите. А сега – сега вече сме в очакване на националното класиране от „Иван Салабашев“.

 

За Йорданка Бонева-Благоева

Създава "Данибон" през 2010 г. Вярва в максимата "Ценно е да знаеш". Опитва се да сподели всички знания, информации и опит, които смята за ценни и полезни, в "Данибон". Радва се, когато "Данибон" помага и на другите.