Рубрики
Начало » Блог » Вики е приет в ЧОУ „Света София“, благодаря на ЧДГ „Слънчогледи“ – РАЗКАЗ, СНИМКИ

Вики е приет в ЧОУ „Света София“, благодаря на ЧДГ „Слънчогледи“ – РАЗКАЗ, СНИМКИ

viki 1 280„Мамо, много е хубаво да бъдеш в Света София“, това ми каза вчера Вики след като стана ясно, че е приет догодина да учи там в ПУК (предучилищен клас). Слушах разказите му, на места бяха направо приказни. Много съм щастлива, че е толкова очарован.

А сега подред за изпита.

Отидохме към 9 часа. Още в първия ден на записването се обадих по телефона, оставих си координати и казах името на малкия ми син. Няколко дни по-късно ми се обадиха и ми предложиха дата. Първата не ни беше удобна и ни дадоха втора дата. Трябваше да носим пантофки, здравен картон, вода и такса за записване.

С мъжа ми заедно заведохме Вики на изпит. Малкият беше много щастлив. Питаше дали ще има „класна стаичка“, „класна“ и дали ще може да остане и за вечеря в училището. Е, вечеря – няма, защото децата стоят от 9 до 14 часа. Имат плодова закуска и обяд.

Вики грееше от щастие, че най-после го канят на гости в училището на батко му и на братовчедка му. Успях да направя чудни снимки.

viktor blagoev sveta sofia viki 3

Когато влизахме, чух, че Вики и мъжът ми си говореха какво е училище. Мъжът ми (Евгений), изглежда се беше сетил за разказите на Ники (големия ни син) за „Света София“, когато беше малък. Тогава беше убеден, че това е училището на Хари Потър. Вчера докато влизахме Евгений и Вики точно за това си говориха, че е като училището на Хари Потър.

Вики си направи снимка до купите, където скоро бях снимала и брат му.

 

viki 4

На входа ни чакаше Ники, който беше супер развълнуван. Доста се изненадах, защото дни наред обясняваше, че покрай този пубертет всичко забравя и може и да забрави кога е изпитът на брат му. Но беше по-развълнуван и от нас. Хвана братчето си и го поведе към стаята на секретарката, а ние ги последвахме.

 

viki 5 viki 7

„Това сигурно е Виктор“ – така го посрещна секретарката, знаейки все пак кои деца се явяват на този ден. Вики беше приятно изненадан и пое представянето си. Каза как се казва, на колко години е, кога е роден, леко се замисли за адреса си. Видяхме и бившата класна на Ники от 1-3 клас – г-жа Вълкова, която наистина винаги е била като втора майчица за целия ни клас, а сега така се зарадва на Вики. Невероятен човек и учител е! Догодина поема 1 клас. Преди години бях грешно изчислила, че випускът на Вики ще се падне при нея. Толкова ми се искаше отново да е част от семейството ни, винаги се вслушвам в съветите й и все още дава цялата си душа и сърце за всичките си възпитаници и следи развитието им. За класа на Ники това е изключително важен човек и децата много я обичат.

Малко след представянето на Вики при секретарката, г-жа Вълкова го поведе към стаите на ПУК-четата, а на нас ни казаха да дойдем в 14 часа, но не и по-рано.

Направих няколко външни снимки.

 

viki 8 viki 9 viki 10 viki 11 viki 12

viki 14 viki 15 viki 17

Е, можете да си представите за какво съм мислила през цялото и дали не съм си гледала постоянно часовника!

Едва дочаках да стане 14 часа.

Вики ме изчакваше при секретарката. Стори ми се пораснал за тези няколко часа. Отдъхнах си като чух, че се е справил чудесно с всичко! Нямат никакви забележки.

Дори без да питам Вики, той започна да обяснява, че много му харесва. Вече съпреживяваше всичко в училището. Бързо ме въведе в това, което е видял, правил и преживял. Разказа ми за класа си (изглежда добре се е отпуснал, защото смяташе, че това е и негов клас), за класната си г-жа Москова, имал нови приятели и имало дори едно сладко момиченце, на което сега забравил името.

Цял ден след това разказваше отделни случки, които са го впечатлили.

Първото нещо, което ми показа, беше наградата си от г-жа Москова – учителката, която го е изпитвала и класната на класа, в който е бил. Похвалила го е, че се е справил чудесно и му сложила лепенка на джобчето. Този стикер за него беше повече от медал.

viki 6

Първо влязъл в ПУК Б клас и имало масичка за него на първия ред до прозореца и до г-жа Москова. Имало бяла дъска, на която учели. Неговите задачи били по-различни от тези на другите деца. Били много забавни, например, имало някаква диня, която не можела да бъде на дърво. Имало много такива задачи и всичките били весели.

Всичко в училището много му харесвало и решил да си направи всички задачки както трябва.

„Г-жа Москова е толкова красива. Имаше и едно много сладко момиченце. Всички бяха много хубави!“

Трябвало да се нарисува и си направил очите като зеленото от българското знаме. Първо се притесних да не ги е направил бяло, зелено, червено, но той ме погледна доста сериозно – как може да не разбирам! Очите му са зеленикави и избрал такъв цвят зелено, като зеленото от българското знаме!

Ели Манова, психоложката, веднага го е спечелила. Когато влязъл при нея, тя му казала, че е извънземна, но, че това е тайна (после обаче му е казала, че се шегува – Вики няколко пъти наблегна на това). Той толкова се е зарадвал, защото с баща си играе на такава игра (Вики си мисли, че е истина). Евгений му казва, че сме извънземни, но да не казва на никого. Вики много се зарадвал, че и Ели Манова е извънземна, но решил да не се издава, защото обещал на баща си да не казва. Сега се сещам една случка от първите дни на учебната година. Инето, племенничката ми, се прибрала в тях и казала на сестра ми: „Мамо, мамо, днес си има още една приятелка“. Сестра ми попитала коя е, а Иринка казала „Ели, психоложката“ и разказала, как бягали всички ПУК-чета на двора, а Ели Манова се приближила до нея и тихичко й прошепнала дали иска да са приятелки и Инето се съгласирал веднага. Цял ден била толкова щастлива. Изглежда и при всички дечица е ходила и е намерила начин, за да се сприятелят. Съдя и по големия ми син, който страшно я харесва и винаги при някакъв проблем обича да ходи при нея и да си сподели, да потърси съвет. Аз също много я харесвам. Малките обожават часовете при нея, смятат, че това са „часове по магии“, при по-големите правят различни ролеви игри, а най-големите си я чувстват като приятел.

При психоложката Вики е правил също забавни неща, но не разбрах какви. Разбрах само, че Франкенщайн е паднал. Питам какъв е този Франкенщайн и Вики продължава да ми обяснява, че Франкенщайн е зелен и е паднал. Добре, че брат му беше и ми каза, че това е рисунка на някакво дете, която е леко килната, а може да се е отлепила и затова Вики да разказва, че Франкенщайн е паднал.

Храната била много вкусна. Докато разказваше, допълваше разказа си с „Ъъъъъ“ (т.е. много вкусно). Ходил до салатения бар и си взел салата. Царевичката и крутоните били страхотни. Разбира се, супа не е ял. Похвали се, че си е носил е сам подноса. Беше много горд! Само с обелването на един банан една леличка от стола му е помогнала, но с мандарината сам се е справил. С децата на масата станали приятели.

Много е впечатлен, че е играл тенис. Треньорът го е похвалил. Играл е на стеничка. Изглежда точно в този час Ники е надникнал какво става с брат му, защото също е имал тренировка. Вики не е го е видял, но Ники се успокоил, че брат му се чувства добре.

Вики много съжаляваше, че е имало час за Левски и че го изпуска. Толкова се беше вживял в случващото се в училището. Беше убеден, че г-жа Москова ще му е класна и догодина.

Направи ми също много добро впечатление, че постоянно казваше „Добър ден“, „Здравейте“, „Благодаря“, „Довиждане“ и то с много зряла интонация.

След всичките тези преживявания сигурно можете да си представите колко съм развълнувана, че Вики е приет в „Света София“. Винаги съм харесвала това училище, за 7 години, откакто големият ми син учи там, нито веднъж не съм се разочаровала. Може би съм късметлийка и е точно за деца като моите. Много се радвам, че на Вики също му хареса, че се е представил прекрасно и че са го харесали. Нямах друг резервен вариант. За втори път играя по този начин – само с „план А“ и се радвам, че децата успяха. Вече няколко познати дечица също получиха положителен отговор и много се радвам какъв силен випуск се заформя. Някои от тях са като Вики с подчертана любов към математиката (макар че виждам, че Вики се увлича много и да твори, и да спортува, и да чете и да пише) и направо можем отсега да заформим бъдещ математически отбор.

Много ме трогна, че високо са оценени знанията на Вики и как общува с децата. От „Света София“ ми казаха, че се личи, че много е работено с това дете. Изключително съм благодарна на детската му градина – ЧДГ „Слънчогледи“ и на всичките му учители там, които са го подготвяли през всичките години – Нона, Ваня, Ками, Дани, Джоуди, Деси, Ани, Савина, Кеми, Тони, Злати и Габи и разбира се на директора – Захари Димитров. Имах им пълно доверие за обучението на детето. Г-н Димитров ме попита в началото на учебната година накъде мислим да продължаваме – Света София, Шилер, Горна баня, друго частно училище, за да знаят в каква насока да работят с него и как да го подготвят. С по-голям брат в „Света София“, нашето решението беше ясно, но той проведе с повечето родители такива срещи. „Слънчогледи“ дадоха много на Вики. Той се справя с много неща – вече чете (леко сричайки, но и с непознат и сложен текст се справя), пише (макар и с грешчици), смята (само пита кога ще започне да ходи и той на състезания, справя се доста добре със задачите за 1 клас от Коледното математическо състезание), много е добър на логически задачи като тези за „Горна баня“, „Моливко“, знае английски, танцува, спортува, невероятно креативен – имат часове и Ваня (ЧДГ „Слънчогледи“), с Габи (арт и хоби клуб Рояна). Дали са му всичко, което може да се изисква от едно дете на тази възраст и той е постигнато без никакво напрежение. Наистина са страхотни педагози!

Преди време ме помолиха да разкажа за ЧДГ „Слънчогледи“. Казах, че за 4 години мога да кажа само прекрасни неща – сградата е изключително хубава, а още по-важният фактор – учителите са невероятни. Оставаше да се произнеса по един много важен за нашето семейство критерий – училището. Беше много важно за нас дали Вики ще е достатъчно подготвен, за да се пребори с конкуренцията за „Света София“ и да бъде приет. Вече имаме положителен отговор и коментари за чудесното му представяне. Така че и по последния показател мога да кажа, че от градината са се справили чудесно.

Изключително тъжно ще ми бъде да се разделим след няколко месеца, но ще се опитваме да ходим да ги виждаме, когато станем ученици. За нашето семейство беше важно поне за една година Вики и Ники да са заедно – това е единствената възможна година, в която може да се случи това. Догодина Ники е 7 клас и ще му предстои кандидатстване. Точно, когато напусне „Света София“, брат му ще е пък първи клас и отсега се кани да поеме щафетата в математическите състезания и да се бори за победи на училището си, както батко му. Сладури!

За Йорданка Бонева-Благоева

Създава "Данибон" през 2010 г. Вярва в максимата "Ценно е да знаеш". Опитва се да сподели всички знания, информации и опит, които смята за ценни и полезни, в "Данибон". Радва се, когато "Данибон" помага и на другите.