Рубрики
Начало » Частно образование » Частни училища » Започнаха изпитите за ЧОУ „Света София“ (2013)

Започнаха изпитите за ЧОУ „Света София“ (2013)

sveta sofia dveta sgradiВ понеделник, 4 февруари, са започнали изпитите за предучилищния клас на Частно основно училище „Света София“. Всъщност това не са точно изпити, но традиционно родителите така си ги наричаме и затова боравя с това понятие.

Информацията ми за старта на кампанията е неофициална, но и в официално съобщение на сайта на училището се споменаваше началото на февруари. Как се кандидатства, можете да прочетете тук.

Днес ще ви разкажа за нашите трепети преди 7 години. Темата пак ми е актуална и силно се вълнувам.

Големият ми син кандидатства през 2006 година и бяха големи вълнения от моя страна. Това беше единственото училище, което бях харесала и нямахме резервни варианти. От години го наблюдавах и следях всяка информация за него. Проучвах, събирах мнения на експерти по образование, колеги-журналисти, учители, родители. Още през 2006 година напливът си беше сериозен и децата се състезаваха за много малко места. Първо ходихме на оглед в училището и разговор с психоложката и с директорката. Още помня какво са ни разказвали. Психоложката ни даде много ценни съвети за кандидатстването и за ПУК, и за 1 клас. А с г-жа Керкова (директорката) си говорихме за училището, за математиката, за различни дейности и учители. Мъжът ми и г-жа Керкова се оказаха възпитаници на СМГ и ми беше доста интересно да разбера приликите и разликите между двете училища от тяхна гледна точка. Моят мъж каза, че усеща много общи черти и това го привлече. Аз пък като възпитаник на Английска гимназия се радвах на високото ниво на английски. Тогава не можех да повярвам, че в 6 клас може да се постигне ниво на завършващ Английска гимназия. Е, сега вярвам – у нас вече си имаме сертификат за B2 и то още в 5 клас. А така както говори и пише Ники, определено доста по-големи ученици от Английски гимназии могат само да завиждат.

Много бях щастлива, че всичко това, което си бях събирала като информация за „Света София“, напълно съответстваше на това, което виждам и чувам. За всичките 7 години, през които синът ми е в училището, нито за миг не съм се разколебала и все още те са ми фаворитът сред основните училища, не само сред частните. Още тогава много ми хареса като обстановка, макар че през годините още повече се разви и всяка година се правят някакви подобрения.

Ники кандидатства на 14 февруари 2006 г. Беше първото записано дете за изпит и съответно първото прието. Боже, как треперех в колата! Мисля, че не съм му казвала, че отива на изпит, а, че ще разгледа едно училище. Тогава бяха само два предучилищни класа и около 24 деца в тях. Сега са 4 класа и над 50 деца. Нямам представа колко са кандидатствали преди и колко сега, но откакто следя това училище – винаги напливът е огромен. Още, когато децата станат на 4 години, това училище май е най-коментираното по детски рождени дни. Спомням си, когато Ники беше малък, какви разкази съм чувала за „Света София“ от родители на неприети или „изгонени“ деца – не се приемат будни деца, режат се момчетата, всички ги слагат в калъп, това е казарма, не се чува чуждо мнение и какво ли не. Винаги децата им са артистични и не искат да ги пречупват. През годините си дадох сметка, че това някакви легенди, които служат за някакво вътрешно успокоение на майките. За мен е важното е, че аз виждам коренно различни неща и че детето ми се чувства и справя чудесно. Понякога дори ми се иска да са малко верни тези нападки, защото имам за син едно непримиримо момче, който с цената на всичко винаги се бори за своята позиция. Само да го видите как смело влиза на контестации на тежки състезания! Чудя се дали е добре в български условия, защото в Света София му уважават мнението. Често им пускат анкети, за да се изкажат по различни въпроси или пък направо говорят с класни, учители, психоложка, ръководство, директор. Направо по български стандарти могат да минат за много „устати“ деца със собствено мнение и се чудя дали навсякъде би се ценило това. Когато съм била свидетел на подаване на контестации на състезание, виждам колко аргументирано излага своята позиции и си мисля, че може да има късмет да попадне и в бъдеще на хора, които ценят такива качества.

И да се върна на спомените си за изпита за ПУК на Ники. Първо е бил в единия клас, а след това в другия. В момента май децата са само в един клас. Веднага си е намерил приятели, а и приятелки. Изкарал е много весело. Играл е децата. Правил е някакви забавни тестове. Включил се е в часовете на ПУК-четата. А дори бяха го водили в 1 клас, за да види какво се учи. Спомням си, че беше изрешавал задачите на 1-класниците. И тогава беше много добър математик. Ние доста се чудехме дали да не го пуснем направо в 1 клас, защото вече беше карал предучилищна в ЧДГ „Сияние“ (там се движеше по-напред, защото се справяше с материала), където получи блестяща подготовка. Имаше сили да се пребори и с изпита за 1 клас, но доста си говорихме с психоложката и решихме да си върви с випуска. Мисля, че за момчета, които трудно стоят на стол на тази възраст и още много им се играе, е добро решение. Оказа се, че в ПУК в Света София изобщо нищо не е повторил от вече наученето. Да, наистина можеше да смята, да чете, говореше много добре английски, но пък с фината моторика не беше много добре. Определено не е скучал в ПУК. Справяше се чудесно.

След изпита имахме среща с психоложката и тя ни каза впечатленията си от Ники без никакъв намек дали ще е приет, защото решението, доколкото си спомням, беше колективно. Всички учители, при които е бил, си дават своята оценка, гледа се как е общувал с децата, как се е справял с различни умения (а, да, забравих, че в училището дете и се храни на няколко пъти). Нямам представа как се формира преценката и дали има някаква тежест. Спомням си, че бях получила преди това някакви насоки от родители, които вече са минали по този път, че ако до 1 час не ти се обадят да си го прибереш, значи всичко е наред. Случвало се да има агресивни деца, които се сбиват с другите. Нямам представа дали е истина или пак са някакви легенди. Но доста си гледах часовника и като не ми се обадиха, почнах да дишам по-добре. Може да са измишльотини. При разговора с психоложка все пак се долавяше, че са доволни от детето, но по нищо не можеше да се разбере дали ще е прието.

След срещата с психоложката се качихме в колата и още помня как Ники ми каза: „Спокойно, мамо, ще ме приемат!“. Изглежда доста ми е личало колко се притеснявам. Беше убеден, че са го харесали и че се е справил с всичко. Сега се чудя как и тогава е имал зряла преценка за представянето си (в момента и на състезания успява да даде доста точни резултати как би бил оценен).

В момента не знам каква е процедурата в Св. София, но преди всеки петък казваха дали дете-то ти е прието или не или пък се налага да поизчакат още кандидатури, за да преценят кого ще вземат (нещо като резерва – може да се чака и по-дълго). Пак да уточня, че не знам сега как е.

Още помня как треперейки се обадих в училището и ме свързаха с психоложката. Тогава беше госпожа Трайкова, а няколко месеца след това в училището дойде и Ели Манова. Госпожа Трайкова спокойно започна да ми обяснява с какво се е справил Ники (май нямаше нещо, с което да не се е справил), какви са впечатленията им за него – въобще за мен бяха много ценни съвети за детето ми. Едва накрая ми каза: „Смятаме, че Николай ще се справи в нашето училище“. Лелелее, колко щастлива бях! И още потрепервам като се сетя. Пожелавам го на всички родители, които искат да детето им да учи в хубаво училище, да получат такава висока оценка за него.

Миналата година изпитах подобна радост, когато приеха и племенничката ми. В момента е в ПУК и е много горда ученичка на Света София. Много се надявам да го изпитам и още веднъж с малкия ми син.

Тази година ще кандидатстват много наши приятелчета и от все сърце им желая да бъдат сред приетите. Стискам силно палци!

За Йорданка Бонева-Благоева

Създава "Данибон" през 2010 г. Вярва в максимата "Ценно е да знаеш". Опитва се да сподели всички знания, информации и опит, които смята за ценни и полезни, в "Данибон". Радва се, когато "Данибон" помага и на другите.