Рубрики
Начало » Частно образование » Частни училища » Американски колеж » Споделено от Радост: За Американския колеж в София (1 част) – Защо харесвам Колежа?

Споделено от Радост: За Американския колеж в София (1 част) – Защо харесвам Колежа?

radost ak 280aВ няколко статии Радост ще ви разкаже за своите впечатления от Американския колеж, трупани в продължение на 5 години – от приемането на детето й и решението да я запишат там през ученето в Колежа до получаването на отговор от престижен университет в Бостън за прием на дъщеря й. Ще успеете да проследите какво е мислила и за какво се е вълнувала през всичките тези години.

Преди 5 години Радост събира всякаква информация за Американския колеж – от форуми, статии, пишеше си с възпитаник на училището. Всичко това много й помага, за да вземе решение и да запише детето си там. Сега връща жеста и иска да помогне на следващите поколения като им предоставя всичко, което я вълнувало по време на обучението на дъщеря й Американския колеж в София.

Събраните спомени и вълнения са 35 страници – в най-съкратения вариант. Включват публикации на Радост във форуми, групи, кореспонденция с родители и кандидат-ученици, разговори с други родители от частното образование, писма с мен.

Доста мислихме как да ви представим всички разкази и решихме, че е най-добре да бъдат по теми. Ще има: „Защо харесвам Американския колеж?“, „За вълненията около кандидатстването“, „За ученето в АК“, „За кандидатстването в престижни университети“ и „Други“ (това са работни заглавия).

Радост споделя своята гледна точка и молбата й е да го имате предвид това и да уважавате позицията й.

„Когато Дани ме помоли да споделя впечатленията си от АК, се замислих как да ги систематизирам и да не изпусна нещо. Тогава се сетих, че аз дълго съм споделяла мнения, преживявания, впечатления през всичките тези години в публичното пространство или в лична кореспонденция. Прецених, че копирайки мненията и писмата си през тези пет години, най-справедливо и автентично ще мога да предам всичко.

Нерядко в България човек се сблъсква с нападки, когато се опитва да направи добро и дава положителна оценка за някого или нещо, за да е ценно за всички. Моля да се въздържате от подобни, за да се множат хората, споделящи информация от преживяното. Споделям твърде лични неща, за които дори дъщеря ми не знае, че споделям. Правя го с цел да могат повече хора да получат вярна информация и да имат основа за добър избор. Надявам се да няма нападки. Ние си отиваме от Колежа след няколко месеца и нямам причина да правя мили очи на някого, освен да оставя информация за родителите.

Надявам се да е полезно, а не досадно. Лично аз бих се радвала на подобна информация, когато правя избора си за училище на детето ми.“

И така започваме:

Защо харесвам Американския колеж?

2008

18 Юни 2008

Ние направихме своя избор. Избрахме Американския колеж.

Преминали сме и през държавно образование, а през последните 2 год. частно. При мен везните силно наклониха към частното. Избрахме Американския колеж.

Четох правилника на Американския колеж  и видях, че не е леко, но ще опитаме.

2009

11 Май 2009

Начинът на обучение в Колежа е различен спрямо другите у-ща, които познавам. Там непрестанно работят над различни проекти и се развиват като личности. Познанията им не се свеждат само до учебниците. По науките имат много практически занятия и така знанията им остават трайни.

Затова си мисля, че човек трябва да реши какво иска от средното образование и тогава да преценява дали си заслужава.

Надявам се и след четири години да съм на същото мнение за колежа.

18 Юни 2009

Въпросът е спорен къде се учи повече, всеки сам прави избора си. Проучва, пита, но хора от кухнята. Преди година си кореспондирах с дете, което учи там. Останах възхитена от начина му на разсъждение, поднасяне на информацията, благородството му и други качества, които рядко се срещат при съвременната младеж. После установих, че такива деца не са единици в Колежа.

Отношенията между децата, отношенията с учителите, обстановката там правят детето ми щастливо.

За знанията, методи на преподаване, изпитване, работа в екип, проекти са другата страна на нещата.

От тази година има нови условия за редуциране на таксата. Вече не само първите 100 имат право да кандидатстват за намаление, а всички приети деца.

Колежът, както и другите чатни училища, въобще не е задължен да предоставя каквато и да е финансова помощ. Но за българинът важи „Подай ръка, за да ти я отхапят“. Вместо да кажем евала, че има някаква помощ, ние се нахвърляме. А към другите частни училища, понеже на са били така неблагоразумни да предоставят каквато и да било помощ, за тях ще си трайкаме,  а колежът да го оплюваме.

И на мен 5000 евро са ми много, но не съм научена да наричам бялото черно.

11 Юли 2009 / по повод изкаване на бивша ученичка на Колежа и в допълнение към нейни думи/

„Колкото са ти учители, толкова и приятели“. Без да преразказвам, а от собствен опит бих добавила към тези думи „Толкова и родители“. Вярно е, че родителите могат да са само едни, но отношението на учителите там към децата е с майчина загриженост и топлина.

2010

20 Апр. 2010 / по повод питане какво харесвам в АК/

Защо всъщност харесвам Колежа?

Не смея да отговоря. Все още сме във възрастта, в която само стискам палци и се моля да няма лоши изненади или завойчета.

Само бих казала, ако сравня себе си и дъщеря си на същата възраст, мога да съм благодарна на Колежа, за израстването й и за това, че тя ме превъзхожда в много отношения (от това, което съм била) – начин на изразяване, поглед за живота, оценяване на жертвите, които се правят за нея, представа за бъдещето, поставени цели. Сама не бих го постигнала, без помощта на средата в Колежа.

27 Апр. 2010 

Всеки има своя гледна точка и кантар.

Аз също бях пред дилемата за СМГ или АК, или друга езикова гимназия. Страстта на детето и до днес си е математиката. Английски бяхме учили 7 години и то сериозно, имаше и В1 от British Council, не беше причината и в езика.

Въпреки големият минус за мен на АК, произтичащ от таксата и вече учен език, плюсовете бяха най-много. И тъй като детето ми е основен приоритет, реших, че ще намеря начин да се справя с таксата. Засега не съжалявам. Надявам се и в бъдеще да не съжалявам.

Всеки има различна информация, възгледи, цели и така формира избора си. Не е редно да налагаме мнения, а всеки да споделя впечатления, които биха били от полза на други.

27 Апр. 2010 /по тема за АК и по коментар, че там няма чужди квестори/

Детето си беше правило проучвания и в нета, свързани и неговите желания, бъдещите планове, четеше публикации, форуми и за нея се беше оформило като особено силно желание.

В началото на 7 клас се колебаеше между АК, СМГ, НЕГ, Френската гимназия, а дори финансово-стопанска, но от януари беше категорична, че иска само АК. Яви се на държавните изпити, само защото беше хвърлила много труд да се готви, но въпреки резултатите си, беше категорична – да не си правя труда да подавам заявление за класиране.

Ще бъда откровена  – това, което ме притеснява е дипломата и невъзможността тя да е отличен 6,00. Постигането на висока диплома е много, много трудно. Системата по всеки предмет изисква, много тестове, контролни, а резултат под 91,5% е петица. В Колежа, ако за срока имаш 91,4, учителят не може да ти додаде  0,1, за да стане шестица. Това е много сериозен напън и концентрация по всеки предмет. Една издънка и може да си опропастиш дипломата за кандидатстване. Не е както в другите у-ща 4,6,6 и за срока 6. За всеки предмет имаш поне веднъж седмично изпит, на някои учители пък часа им винаги започва с тест.

По отношение на квесторите и матурите :

Всеки, който е имал допир с колежа, ще заеме категорична страна, че преписване или подсказване там е невъзможно. Това е едно от най-сериозните провинения в Колежа и наказанията за преписване и плагиатстване са жестоки.

28 Апр. 2010

Завършвайки АК, излизаш с около 150 приятели и поне 20 вечни.

Мисля, че са много задружни деца. Системата е направена така, че непрестанно си в контакт и с другите ученици, а не само от настоящия ти клас. Помагат си много, взаимно. Колкото и да е странно за две години не е имала негативно отношение към някого или да е споделила за такова към нея.

В Колежа получават американска диплома + българска и не знам дали им е нужен сертификат за език. Но това е като да имаш българска диплома и да се явяваш за сертификат за владеене на български.

21 Юни 2010 / по тема за АК и броя кандидатстващи за място и твърдение за спад в нивото на обучение/

Не знам как може да се сравнява масовото кандидатстване на випуска за елитните гимназии в София с кандидатстването в АК, което е насочено единствено и само за там. Родители и деца знаят, че ги очаква сериозно учене, че там няма свободни часове, явяване за училище неподготвен – абсурд, няма възможност за преписване.

Там учителят не дава по-лесно контролно, защото има по-слаб клас или випуск. Който не си покрие академичните резултати, си отива. Там няма зрънца, които да те теглят назад, а щеш-не щеш или вървиш напред и надхвърляш себе си, ако трябва, или си отиваш. Компромиси с нивото на обучение не правят. Ясно ти поставят изискванията си още в началото на годината,още в договора и компромис няма. Никой не ти додава 0,1%, камо ли , „Хайде от мен да мине 2-ката няма да ти я пиша, за да не ти развалям четирите шестици“. Мисля, че дори и изпит да няма, това не би повлияло на нивото на обучение в колежа. Друг е въпросът доколко този изпит дава реална представа за възможностите на децата.  И масово университетите приемат по документи, но това не ни кара да казваме, че в тези университети нивото е ниско.

Дали си заслужава АК, ако знаеш много добре английски и си постигнал отлични резултати на националните изпити? Е, нашият случай беше точно такъв, но според нас си заслужава точно АК и все още не съжаляваме за избора. (Никога не е късно, но вече втора година съм на мнение, че направихме правилния избор). Точно сега тече седмицата с  10 изпита, не учат, явяват се само на изпити. Свито ми е, защото това е доста напрегнат момент, но каквито и да са ни резултатите, пак не бих си променила мнението, че точно така трябва да се учи.

21 Юни 2010

Изкушавам се да споделя разговор с моя приятелка, чието дете преди три години на националните изпити беше сред 10-те момичета с най-висок резултат и си избра елитна гимназия.

Коментирахме, че откакто има матури, АК има най-високи резултати по БЕЛ. Споделих й , че мнението на дъщеря ми е, че голям процент от децата в АК записват хуманитарен профил, а нейната реакция беше „Истината е, че само във вашето училище се учи!“.

Но не бих платила 5000 евро заради една матура по БЕЛ, каквато и да беше разликата. Когато съм си правила анализ дали си заслужава да ги плащам, въобще не съм се сещала за матурите.

Възпитанието на тийн е сложно нещо, но средата неминуемо влияе на него, а влиянието на АК и на средата там към момента го оценявам само положително.

22 Юни 2010

Няма идеални неща и училища. Никога, ама никога няма да си позволя да кажа, че останалите са лоши.

Всяко училище дава различни възможности и според идеите и наклонностите на детето, то трябва да направи своя избор. А ние само да вярваме, че е най-добрият за него и с каквото можем да му помагаме.

2011

23 Февр. 2011

Истина е, че има и разочаровани деца и родители, които получават стипендия, но не могат да я задържат, защото стипендията изисква и успехът ти да не пада под определени граници. Всички, които са се насочили към колежа са наясно с таксата, тя не е различна за „известни родители“. Не се толерират децата на „известните родители“. За три години в колежа все щях да разбера.

Какво мисля за Американския колеж:

– Да, има дни, в които се учи до късно, но това не е система;

– По отношение на преподавателите. Един от преподавателите е завършил Харвард.

– За българската диплома – съгласна съм, че ще е по-ниска от тази на връсниците им, а знанията ще са в пъти по-високи от техните. Американската диплома има своите ползи, но полза от нея в България няма.

– Учи се в пъти повече от другите училища, но време за купонясване все пак има. Всеки гледа от своята камбанария колко такова време му е нужно.

– По отношение на спестяването на парите за висше образование, тук е по-комплициран въпроса. Не мисля, че обучението в чужбина, в какъв да е университет е достатъчно. А АК все пак е трамплин към по-добрите университети и то с възможност за стипендия за тях. А за повечето добри университети, ако няма стипендия, таксата е немислима дори за родителите с възможности и надхвърля платеното за 5 г. в колежа.

– Нивото на владеене на английски не може да се постигне на друго място в България. Ето за какво става дума: 6-8 ч. английски + вкъщи + университетски учебници + дискусии, статии, обширни ровеници на английски в Интернет, англоговоряща среда, болшинство от преподаватели чужденци и т.н.

23 Февр. 2011

Логично е, че не само от СМГ, а и от всички училища деца, които са спечелили международни олимпиади или имат други постижения, учат и ще учат в най-добрите университети.

Език на много места може да бъде научен на ниво, за да те приемат и да се обучаваш на английски в университета. Но нивото на научаване на езика в АК, за мен, си е на различно ниво и може да ме разбере само човек с пряк поглед върху колежа. Материалите, които се ползват там, интензивността, с която се ползват, трудно на друго място ще се постигнат.

И аз щях да разсъждавам различно и за профила, и за езика, ако нямах пряк поглед върху колежа. За разлика от другите училища там нищо не се изучава или върши проформа. Там свободен час няма, ако учителят го няма – някой го замества.

Относно олимпиадите – децата преценяват дали ще ходят на олимпиада или ще се готвят и явяват на SAT, или специализирани изпити по химия, математика, физика, психология или за международни изпити, които им трябват.

24 Февр. 2011

Никой не седи на сила в колежа. Едва ли 600 семейства сме мазохисти да плащаме такса, никак малка, за нещо, което сме преценили, че не си заслужава. За голяма част от родителите таксата повлиява доста негативно на семейния бюджет. И все пак не съм чула за доброволно напуснал ученик, а за такива с прекратени договори поради нисък успех или други провинения.

Не знам за какво „занижено ниво“ се говори напоследък. Учебниците са същите, изискванията са същите, компромиси няма. 59% е двойка, а за такъв резултат в други у-ща е минимум четворка. Срочният изпит по история, например, беше от 180 въпроса /11 страници/, по химия – 7 страници и т.н.

Ако имаш 91,03%, учителят не ти додава стотните до 91,5%, за да ти пише 6-ца, което със сигурност би се случило във всяко друго училище.

И моето си скромно мнение, че ако след 7 клас се колебаех дали да се запишем в АК, точно заради таксата, сега не съжалявам за нито стотинка дадена там, ако се бях разочаровала или считах, че не си заслужава, още след 8 клас щях да спра да ги давам, никой не е насила там.

24 Февр. 2011

Ето така става цедката и в АК. Независимо дали имаш пари или не, има стандарт с много висока летва, който ако не бъде покрит, не може да вирееш там. Или си налягаш парцалите и учиш език, материал на високо ниво, или си вън. Ако имаш пропуски, наваксваш, има и консултации, които там не са проформа.

25 Февр. 2011

Няма глупави деца, има мързеливи деца, а системата там не ти позволява да си мързелив. Ако имаш пропуски, ще ти помогне да ги наваксаш, няма да ги остави като дупки.

Почваш с езика, до края на 8 клас всички трябва да завършат на приблизително еднакво ниво. Отиваш в 9 клас – сериозен материал. Не сте виждали учебниците и няма как да си го представите. Или го усвояваш, или оставаш със 70% и не продължаваш, а 70 % не са никак малко, това е много труд, учене, анализи, дискусии, опити, проекти, консултации, изпити. Системата сама те тегли. А това не е училище, което не държи на реномето си и на системата си. Проверете Американските колежи в другите държави в Европа, може и таксите им да разгледате. Те не са самостоятелна единица, а част от верига, която държи на качеството.

И за да не съм голословна, тази година имаше среща с една асоциация, в която членуват n-броя университети, не помня точно колко, с тях имаше представители на 23 университета от Англия, Австрия, Италия, Холандия, Америка, Канада, Швейцария (сигурно изпускам някоя държава.

На една от сесиите, разясняваща кандидатстване и стипендии за университети им в Америка, ни обясниха, че ако официалните им изисквания са за диплома минимум 5,50, то от нашия колеж приемат с 5,30, защото са наясно с качеството на системата на обучение и оценяване.

25 Февр. 2011

1. Финансовата помощ през 2008г. (тъй като това е нашият випуск):  100 ученика имаха право на такса стипендия, което прави 260 000 евро и върху такса стипендия тези 100 ученика имаха право на допълнителна финансова помощ, а двама са напълно безплатно, което, според мен, е надхвърлило сумата от 300 000 евро.

2. Нямам преки наблюдения дали нивото е паднало при следващите випуски, които са по новата финансова схема, но заключенията ми са на база, че те учат при същите учители, по същите университетски тухли, същата система на оценяване.

3. По отношение нивото на резервите. В нашия випуск има едно дете, което познавам и още в 7 клас беше блестяща на много олимпиади, влезе като резерва едва на трето класиране. Все още детето е отлична ученичка и в колежа. Мисля, че и за миналогодишния випуск, който завърши, се коментираше, че една от отличничките на випуска, е била приета като резерва.

4. Хубавото е, че децата там си помагат и се подкрепят. Всеки клас си има чат, в който си разясняват училищни въпроси, кой какво допълнително е намерил и т.н., естествено , че си имат и личен чат за личните въпроси. Освен консултациите с учители, много често, ако дете е с профил физика, ще помогне с каквото може на друго дете, което е примерно с хуманитарен профил и така с всички профили.

5. По отношение на преписването. Миналата година на срочен изпит дете си беше записало ЕДНА формула на ръката. Това му струваше 0% на изпита, пробейшън + вписване в характеристиката. Не смеят. Едва ли някой би си позволил, при жестоките наказания, които следват.

6. В 9 клас в началото си в лека паника от огромния материал, учебниците от по 1200 -1500 страници на висок академичен език. Трудно е, но се свиква. В 10 клас не е по-лесно, но вече си наясно какво те очаква, свикнал си да си разпределяш времето и да боравиш с материала.

25 Ноем. 2011 /нападки с/у АК, че се правят презентации на скъпи унита/

Не намирам нищо лошо, а даже похвално, че, например, представители на Йейл им изнесоха страхотна презентация на университета, като същевременно обясниха, че за родители с доход под 60 000 щ.д. годишно, такса не се заплаща.

На друга презентация на множество университети от цял свят, с представители от всеки от тях,  лично присъствах на лекция за родителите по отношение на стипендиите и какво е важно, за да получи едно дете стипендия.

Последният университет, който им е изнасял презентация (в последните 10 дни), беше от Ню Йорк  и с такса 10000 долара. Пак имаше опции за финансова помощ.

Не знам за друго училище, което да организира срещи с бивши възпитаници, на които настоящите да могат да задават въпроси за плюсовете и минусите на университетите, в които учат или всякакви въпроси.

Радвам се, че Американският колеж е бил изборът на детето ми, който аз подкрепям. Няма как да знам дали е правилен. Знам какво ще й даде това училище и то никак не е малко, но знам и какво ще й отнеме. Преценили сме да поемем по тази пътека.

Системата на обучение в АК е такава, че не те оставя да се спотайваш, да минеш просто между капките, независимо от личните си качества. Има летва, под която не можеш да падаш. Ако си по-слаб, трябва да положиш много повече усилия, но трябва да го направиш, трябва да се пребориш да не изоставаш от другите, независимо какво е настоящето ти ниво. Ще ти помагнат децата, консултациите, учителите, собственият труд и то много. Но в един момент и хора, за които си си мислил, че не могат да са добри в дадена област, се учудваш, как могат.

07 Дек. 2011 /коментари за таксите/

Признавам си, че и за мен таксата е най-сериозният ми проблем, но:

Темповете на ръст в таксата в предходни години беше/ е бил доста по-сериозен от 100 евро на година.

В нашия випуск мисля, че по-голямата част от децата не идват от частни училища. Много от платежоспособните родители не инвестират в начален курс в частни училища.

Не забравяйте, че около 20 % от приетите ученици идват от провинцията и колежът не го е забравил. Очаквам даже ръст в този процент.

Базата на АК (не знам точния брой на сградите и съоръженията- информативно погледнах указателя за родителската среща, трябвало е да се посещават учители в следните сгради: Сандърс хол, сградата по природни науки, Острандър хол, Абът хол, сграда №5 и сграда №2 – всичките са на по няколко етажа) е предназначена само за гимназиален курс. В колежа учат над 600 гимназисти.

В АК  мисля, че преподавателският екип е около 10% от броя на децата и няма недоволни от академичното ниво.

21 Дек. 2011

Приемът след  9 клас не е нововъведение от тази година.

Всеки випуск 12-класници, по една или друга причина, завършва с около 20 % по-малко деца от започналите обучението през осми клас. Защо тогава да не увеличат с 10% броят на приетите деца. /Не решавайте веднага, че са напуснали заради успех. Има прехвърлили се и в чужбина/.

Призивът на президента към родителите е да разкажат за лични впечатления. Значи знае, че тези впечатления са положителни. Какво лошо има в това?!

Аз също научих случайно за съществуването на АК от една статия в интернет. Добре, че не беше твърде късно! И бих се радвала, ако тогава имаше някой, който можеше да ми разкаже за колежа.

2012

13 Февр. 2012 /и за СМГ и АК/

Размишлявам за приема в престижните университети:

–  Колко от децата от математическите гимназии са част от отбора, явяващ се на международна олимпиада. Това не са ли предимно деца, които до пети клас са се занимавали активно с математика, от пети клас са примерно в СМГ, явяват се на всички възможни математически състезания, имат по 10 часа седмично математика.

–   Медалът е огромен плюс, но сам по себе си, без да са покрити другите задължителни елементи, не значи прием.

–   Нужен е САТ – изпит, който е труден дори на американците, а е на матерния им език и ги готвят за него. Заблуда е да си мислим „Аз имам С1, няма да имам проблем със САТ”.

–   Добрите американски университети искат минимум 2-3 САТ2. Като знания българските ученици не отстъпват, но трябва да си изключително навътре с терминологията на английски по съответния предмет, за да се представиш добре, както и да знаеш особеностите. Например, по химия някой неща дори се записват по различен начин по българската и американска система. Някои неща по нашата система имаш право да ги ползваш като даденост, при тях трябва да го докажеш. Все неща, които не са невъзможни да се научат и извън колежа, но трудно.

– Незадължителен елемент, но препоръчителен и университетите го приемат за плюс, са изпитите АР. Може и да бъркам, но много малко деца от други училища се явяват на такива изпити.

–   Деца от СМГ, които продължават в колежа и не искат да си загубят математическите предимства, посещават клуба на Кортезов. Мисля, че никой не би оспорил качествата на отличен преподавател като Кортезов. Деца, които са били отични математици преди колежа, не спират да бъдат такива с приема им в колежа. Жив пример – Кубрат Данаилов, който продължаваше да печели награди и като възпитаник на колежа и беше приет в четири университета от Айви лигата.

–   Колежът ти дава и много опции за други изяви, с натрупани знания на място, естествено и с добра предварителна основа. Пример: Възпитаник на колежа с отлични задължителни елементи /Сат-ове, диплома, есе , препоръки/, със спечелена международна награда с клуба по дебати на колежа, занимания и в сферата на изкуството – приет в Харвард.

–   97% от възпитаниците на колежа записват университети извън България. Основно във Великобритания. Ако не се лъжа 17 % са записали университети в щатите от випуска миналата година.

–   Кембридж измести Харвард от първото место в световните класации. За настоящия випуск знам със сигурност за един приет в Кембридж, а може и да са повече.

– С всяко училище могат да се сбъдват мечти – с учене, четене и не малка доза късмет.

И ДА, съгласна съм, че в колежа дипломата по всяка вероятност ще бъде по-ниска от диплома в друго у-ще. А и като ученик на колежа-двете дипломи не са еквивалентни. На моето дете българската диплома ще е по-висока от американската диплома  с около 20 стотни.

Все още не знам какви са американските порядки и разбирания, но знам кое е различното, на което учат в колежа: честност, лоялност, забрана за плагиатстване, страхотна работа в екип, изключителна взаимопомощ, невъзможност за безпричинно отсъствие от училище, възпитано поведение, отличен изказ на мнение и съждение.

06 Апр. 2012

По отношение на учителите в осми клас си спомням нещо много мило. Учителите така добре опознават децата и се грижат за тях с много обич. На една родителска среща се чудех аз ли съм майката или класната й. Бях притеснена, че последните й две-три оценки показват лек спад и попитах дали тя има наблюдения на какво може да се дължи. Госпожата в този момент така самоотвержено започна да защитава дъщеря ми, да ми цитира положителни черти от характера й, които аз добре познавам и да ми казва, че няма нищо притеснително, но наистина така говореше за детето ми, с толкова любов, загриженост и познаване на чертите му, че никога не го забравих този момент.

14 Юни 2012 /в отговор на въпроса: „Доволна ли съм от избора?“/

И до днес дъщеря ми и аз вярваме, че Американският колеж е бил правилния избор. Бих направила отново същите лишения, защото тя се чувства отлично там, ходи с желание на училище, обича училището си, приятелите си и колежът й даде много!

Ще изброя плюсовете и минусите, за да може Вие да си прецизирате нещата:

Плюсове:

– Среда, в която всички си помагат взаимно, не гледат да се прецакат, а винаги кой с каквото може ще помогне на другия;

– много високо академично ниво по всички предмети;

–  заинтересованост на учителите към децата – тласкат ги да вървят напредват;

– никой не те дърпа назад, теглят те само напред. Дори да си си мислил преди това, че с толкова учене не можеш да се справиш, всички те теглят да намериш начина да се справиш.

– сериозно възпитание в ценностната система, няма лъжа, няма измама, няма посягане, няма простащина;

– Независимо, че съм много страхлива, никога не съм се притеснила за нея, когато е навън със съученици, било излизане, било купон, било море без нас. Научени са да разсъждават като възрастни, да се пазят, да спазват норми, дори преди мен да констатира кога някой е извършил нещо нередно.

Минусите:

–   Труднопостижимо пълно 6 за диплом,  но с над 5,60 все пак са доста деца.

–   Таксата.

Разликата с другите у-ща в България е, че тук гледат да се научат, да си помогнат взаимно да се подготвят за час, а не как да изкрънкат, да избегнат контролно. Вместо да се учат да правят пищови, се учат да правят „стъди гайдове“. Вместо да се чудят как да избягат от час, гледат как да се вместят в консултация или кога и къде да се съберат, за да си помогнат взаимно. И винаги някой откликва. Случвало се е да правят проект и по някакви причини да не могат да се съберат в дома на нито едно дете от тези, които имат да правят проекта. Отивали са в дома на дете, което не участва в конкретния проект. Отношенията им са различни, спрямо тези по другите у-ща. Трудно е за описване. Дано и при следващите випуски да е така!

2013

Дек. 2012 – ян. 2013

Първо бих желала да изразя искрената си благодарност към Колежа!

Благодаря на целия екип, не само на преподавателите! Искрено се радвам, че преди 4 години и половина взехме решение да се запишем в това училище и сега с радост и гордост мога да кажа, че имам девойка приета в топ университет в Бостън с почти пълна стипендия.

Когато имаш изключително желан университет, можеш да кандидатстваш за „Ранно решение“. Това означава, че за теб това е университетът, който най-много искаш и ако те приемат, нямаш право да кандидатстваш никъде другаде.

Пиша това, за да разясня, че радостта ми и гордостта ми са продиктувани от факта, че сме приети в най-желания от нас университет.

Детето положи нужните усилия, но мисля, че училището изигра много важна роля.

Много често слушах реплики от сорта „Ти си луда да плащаш толкова пари за средно образование, дай ги за висше!”.

Не съжалявам за нито една стотинка платена на Колежа, а и той има основен принос за 50 000 долара годишна стипендия, която получихме.

Някой ще каже, това би могло да се случи и в друго училище. Не споря, но знам, какво ни даде на нас това училище и съм му благодарна!

Успех на настоящите и бъдещи колежани!

Благодаря на Радост за поредната прекрасна статия!

Всеки път, когато чета тази информация откривам нови и много ценни и полезни неща. Надявам се и на вас да ви е така ценна и полезна статията. Ако смятате, че е така, моля, помогнете ни да я споделим и с други хора в социалните медии, форумите или по мейли до ваши приятели, които се вълнуват от темата!

И за финал ще кажа отново нещо, което често пиша в Danybon. От години общувам с различни хора и наблюдавам Интернет поведението на българина. Трябва да се научим смело да даваме и своята положителна оценка за нещо, което наистина харесваме. В момента все още доминира в българското виртуално пространство схващането, че пишеш за нещо, ако си недоволен и здравата го „оплюваш“. Така се натрупват негативни мнения. Няма нищо общо, че има и такива, лошото е, че се губи истинският баланс, защото липсват положителните отзиви. Трябва да се научим да казваме, когато нещо ни харесва и да благодарим публично на хората, които са ни помогнали.

Благодаря още веднъж на Радост за прекрасната информация!

Ако смятате, че статията ви е била полезна, можете да я „харесате“ и във Фейсбук. Там можете да запишете и своя коментар или въпрос към Радост. Разбира се, можете да го направите и под статията тук.

Очаквайте скоро и следващия й разказ.

За Радост

Автор в рубриката "Споделено от Радост". Споделя с читателите на "Данибон" своя информация, опит и впечатления за Американския колеж в София и за кандидатстването в чужди университети. Вярва в доброто и смята, че хората трябва да споделят ценната информация, която знаят, за да са полезни на другите.