Рубрики
Начало » Коронавирус » Мнението ми за статията „Локдаун за последно или до безкрай?“ от Георги К. Маринов

Мнението ми за статията „Локдаун за последно или до безкрай?“ от Георги К. Маринов

 

lockdown-5130295_640 (1)

 

Впечатленията ми от статията „Локдаун за последно или до безкрай?“ от Георги К. Маринов

 

Прочетох и тази статия на българския учен от престижния университет Станфорд – Георги К. Маринов. Тезата му е, че трябва вирусът да се сведе до нулево ниво. Нито ваксинация, нито колективен имунитет, а още по-малко свободно да се пусне вирусът да заразява – няма да помогне.

 

Хареса ми и научих много неща. В нея посочва успешни примери за справяне с SARS-CoV-2 – Китай, Виетнам, Австралия, Нова Зеландия, Тайван, Исландия, Сингапур, Хонконг, Лаос и др.

 

Георги К. Маринов открито говори за ваксините и новите варианти. Припомня, че в Южна Африка още преди два месеца са се отказали от АстраЗенека, защото е безполезна срещу южноафриканския вариант.

 

Смята, че стратегията на правителствата за ваксинация на голяма част от населението, е обречена на провал. Вече виждаме, че те не действат спрямо южноафриканския вариант, а какво остава за съвсем новите, които ще се появят.

 

При появата на нов щам трябва да се извършва нова масова ваксинация. Векторните ваксини като АстраЗенека вече ще са похарчени, тъй като ще има изграден имунитет към аденовирусния вектор. Остават РНК ваксините, протеиновата на Новавакс и вероятно китайската КоронаВак, но авторът отбелязва, че не е изобщо ясно, че тези ваксини ще са толкова ефективни колкото първото поколение.

 

Ваксинационните кампании трябва винаги да изпреварват вирусната еволюция, но едва ли ще са винаги успешни като се има предвид, че вероятно трябва да са ежегодни.

 

Българският учен обяснява, че това е вирус, от който можем да се заразим многократно и той нанася сериозни щети върху хората дори и след оздравяването му. Например от другите коронавируси, които познаваме, човек се заразява около 10 пъти в своя живот. Не може да се говори, че това ще стане една безобидна настинка в бъдеще. Нямаме траен имунитет след преболедуване с коронавируса – нещо, което би трябвало да бъде ясно на всеки учен, но е премълчавано.

 

Едва сега покрай ваксинационните паспорти за пътуване в ЕС започва да се намеква за този нетраен имунитет като се споменава, че документът ще важи около 180 дни.

 

Георги К. Маринов критикува учени, лекари и управници, че не казват цялата истина за този вирус на хората, а им подават информацията от лоши новини бавно и полека с малка лъжичка.

 

Смята, че решението при справянето с вируса е само едно и то се е доказало от вековете – кратък строг локдаун, карантина за болни и контактни, тестване, строг контрол при влизане в страната, за да не се внася зараза. Този подход е добър и за икономиката, защото иначе се върви към постоянни локдауни, много жертви и пострадали от пораженията на ковид. Трябва да се сведе заразата до нула, но в Европа и Америка не са тръгнали в тази посока за разлика от Източна Азия и Австралия. В един момент просто ще трябва да направим това, което те правят, за да се избавим от коронавируса.

 

Препоръчвам статията да я прочетете. По-научна е в сравнение с другата, която споделих тази сутрин, но е напълно достъпна. Научават се изключително много неща.

 

Имах много въпроси защо нещо се прави така, а не по друг начин. Защо изведнъж се забрави идеята за нулев ковид и се премина към проповядване на идеята за многократна ваксинация. И най-вече, понеже не съм с такова образование, не можех да си обясня от кое точно има смисъл, защото идеите и стратегиите започнаха да си противоречат.

 

Георги К. Маринов e завършил Математическа гимназия в Плевен, а след това MIT (Massachusetts Institute of Technology) с бакалавърска степен по биология. Има докторска степен от Caltech (California Institute of Technology). В момента работи в Департамента по генетика в Станфордския университет. Изследванията му са основно в областта на функционалната и еволюционната геномика и регулаторната и еволюционна биология.

 

„Локдаун за последно или до безкрай?“ от Георги К. Маринов

 

Много хубав и интелигентен научен спор се води между Аспарух Илиев (български учен в Швейцария) и Георги К. Маринов (български учен в Станфорд) във Фейсбук профила на Петър Велков. Препоръчвам ви да го проследите тук.

 

Акценти от позицията на Аспарух Илиев в отговор на статията, които ми бяха ценни:

 

Основният начин да намалим честотата на мутациите е да намалим броя болни. Ваксинирането не стимулира еволюцията на вируса, дори на пръв поглед да изглежда така поради налагането на един щам над другите в процентно отношение – това не е жив организъм в истинския смисъл на думата и при него липсва еволюционният натиск в смисъла на живите организми. Целта от ZeroCovid е нералистична за постигане с екстремни и дълготрайни изолации.

Доказаното и от анализи, и от опит е, че намаляването на броя болни до разумен минимум, съчетано с проследяване, тестване и карантина е достатъчно средство за проконтролиране без да се налагат безкрайни ограничения. Повечето от примерите го показват. Това, че не го правим в България и Европа, е наш проблем.

Мутациите възникват и ще станем свидетели на още от тях, но има няколко важни елемента – техният брой не е безкраен. Имаме един сравнително ограничен обем резистентни на ваксини мутации, които запазват възможността на S-протеина да се свързва с АСЕ2 например. Така че с правилно нагаждане на ваксините ни чакат не 50 вълни, а вероятно още няколко. Изходът е ваксиниране и реваксиниране, самата вксинационна логистика ще е решена още есента в големи части на Европа.

Израел и Великобритания показват масивно овладяване на инфекциите с настоящите ваксини. Един нов щам ще има нужда тепърва да се разпространи и това няма да стане мигновено. При добре работеща проследяваща система това ще бъде овладяно без особена трудност, въз основа на научените уроци.

Накратко моето виждане, което съвпада с това на западноевропейските сдравни служби – ограничаване до минимум на пиковите вълни.

За Данибон

"Данибон" е личен сайт, създаден е през 2010 година от журналистката Йорданка Бонева-Благоева. Мотото на "Данибон" е: "Ценно е да знаеш!".