Рубрики
Начало » Коронавирус » Как да се учи през учебната 2020/2021 година? Алтернативни идеи на родители и учители

Как да се учи през учебната 2020/2021 година? Алтернативни идеи на родители и учители

Мненията са поместени в дускусии във Фейсбук страницата на Данибон

 

school-1974369_640

На Фейсбук страницата на Данибон се водят интересни дискусии за това как да се учи през учебната 2020/2021 година. Включват се учители и родители. Изказах и моята позиция.

 

Присъствено или дистанционно?

Позиция на Данибон

Притесняват ли се родителите от присъственото обучение?

 

Не е въпрос до притеснения дали родител да си пусне детето на училище присъствено. Това е доста емоционално. Става дума за информираност и изисквания. Също и за рационален анализ на ситуацията. Пари няма (информация от училищните синдикати днес), дори топла вода няма в някои училища (по думите на зам-министър по образованието). Деца с хронични заболявания не могат да си позволят лукса да посещават присъствено сега училищата и молят да не ги изхвърля обществото, а да им даде възможност да присъстват онлайн в часовете на съучениците си. И какво им се отговаря надменно. Отивайте на самостоятелно или индивидуално обучение. И има родител, който да се съгласи с такова отношение, дори и да не е към неговото дете?! Така ли? За толкова месеци можеха да се вземат мерки и да се оборудват училищата и да могат да са по-гъвкави решенията. А не да ни наострят в момента майки срещу майки и бащи срещу бащи. Не мога да се съглася, че в 2020 г. родителите са изключително доволни от един сапун в училището им. Трябва да имаме изисквания и те да не са от 19 век, а поне от по-близка епоха.

 

Питат ме тук често: „присъствено“ или „дистанционно“. Има и толкова други варианти с добри примери по света. За мен е важно да се предложат сериозни и безопасни мерки, да се осигури финансиране, да се даде избор и на учениците, и на учителите, които са в риск. Училищата също трябва да имат право сами да вземат решения. Има толкова добри директори, които могат да направят чудеса.

 

Присъствено или дистанционно?

 

Харесаха ми вариантите, които предложиха частното училище „Мария Монтесори“ в Добрич, Американският университет в България, Академия „Никола Тесла“. Щом има български образователни институции, които предлагат и присъствено, и хибридно, и дистанционно, значи може да се случи у нас.

 

Много ми е полезна дискусията, която водим тук. Виждам различни съдби и случаи. Благодаря на всички, които се включват! Няма нужда да се наостряме един срещу друг. Трябва да изискваме най-доброто и ще го получим. А и първата оферта не е добре да се приема. Нека си я преработят.

 

 

Публикувам някои от идеите и предложенията, които бяха поместени в дискусиите на Фейсбук страницата на Данибон.

 

 

Учител с много добро предложение

Преподавам в гимназия и мисля, че нещата не са толкова безнадеждни, колкото ни се струва на пръв поглед. Но за тази цел отговорните органи трябва да преосмислят част от предложенията си.

 

1. Идеята всеки клас да стои само в една стая е убийствена. На практика това означава, че в продължение на 6-7 часа въпросната стая няма да може да бъде дезинфекцирана и проветрявана ефективно.

 

2. Как точно си представяте учители, обикалящи от стая в стая? Биоложката влачи скелета, натоварен със стъкленици и други помощни материали, химичката тътре куфар с епруветки, географът натоварен с карти като родопски катър и т.н.

 

3. Една седмица половината клас на училище, следващата седмица – другата половина. Това звучи като седмица на училище, седмица – във ваканция. А материалът, преподаван първата седмица се повтаря през втората, защото онлайн хлапетата са се скатавали и нищо не са разбрали.

 

4. Лично аз бих препоръчала следната схема:

 

– Всеки учител си стои в кабинета. Учителското място се отделя с плексиглас от децата, за да не се налага да се носят маски в клас.

 

– Родители, които не желаят децата им да присъстват в училище и могат да поемат отговорността да се грижат за тях у дома имат право да го направят. И без друго родителите „за“ и „против“ присъственото обучение са приблизително 50/50.

 

- Учителското място е оборудвано с компютър, тонколони и камера, така че домашно обучаващите се присъстват виртуално в час.

 

– Всеки учител ще има възможност да дезинфекцира и проветрява кабинета си между часовете, а учениците носят маски само в коридора, докато се придвижват от кабинет в кабинет.

 

 

Едно съвсем конкретно предложение към МОН:

 

Всяка класна стая се оборудва с компютър/лаптоп, камера (отделна насочена към дъската), тонколони.

По време на часа учениците, които са на дистанционно обучение, се включват във виртуална класна стая и видеоконферентен разговор и наблюдават урока онлайн. Съответно задават въпроси ако имат.

Част от учениците от даден клас са физически в класната стая, останалите учат от вкъщи.

Периодично се правят изпитвания във физическа среда (на малки групи с всички предпазни средства както за децата така и за учителя).

За тези учители, които желаят да работят от дома си, се закупуват лаптопи със сензорни екрани, софтуер – бяла дъска (за да могат да споделят екрана/дъската). Учениците наблюдават урока в класната стая/онлайн. Като за тези, които са в клас да има и проектор, който прожектира урока на бялата дъска (отново през видеоконферентен разговор).

Възможни платформи: Microsoft Teams (закупен от МОН за всички училища, малко в момента го ползват), G-Suite (платформа на Google, много училища са вече с него).

За учениците също се закупуват устройства според класа (за малките таблети, за големите лаптопи, със съответния софтуер).

Това е моята идея, която може да се осъществи. Нека МОН докаже, че образованието е приоритет не само на думи, а и на дела.

 

 

Родител обясни проблемите, които ще срещнат хронично болните деца:

Всичко, което, предлага към момента МОН демонстрира силно желание да се отговори на крещащата нужда на всички – деца, родители, учители за осъществяване на правото да получат и респективно – да предоставят качествено образование.Това – добре. Но, честно казано и въпреки доброто желание, не ми изглежда равностойно осъществимо за всяко едно училище – донякъде това може да се коригира чрез предоставени за целта в тази пандемична обстановка средства от държавния бюджет (все още не е ясно дали, как и по какви критерии). Все пак училищата са толкова различни като сграден фонд, вид, местоположение (голям, малък град, село) и състав на учители и ученици, че със сигурност ще има недогледани и недообмислени обстоятелства, както и привилегировани училища. Отделно – създаване на специфични „екшън планове“ – упражнение с неизвестна сложност и резултатност, тъй като ще зависят от персоналните хрумвания и решения на директорите ДОСТА, а ефективното им изпълнение – от личното възпитание и култура на учители и ученици…, а не на последно място – и от възрастта на децата, малките деца са просто неопитни и незрели в това да се пазят достатъчно добре сами, та камо ли – едни – други.

При така създаденото и без друго тежко положение в образователното предизвикателство за тази учебна година, изпълнението на цялата организация по осъществяването му в безопасна и ниско рискова(?) среда е по конкретен план за действие, който тепърва(!!!) ще се обмисля, на колко директори и учители ще им се занимава с така препоръчваните за хронично болните деца самостоятелна и индивидуална форма на обучение.

Факт е, че предложенията за ученици на самостоятелна или индивидуална форма се гласуват (и евентуално одобряват) на съвет в училище и по правило се избягват, доколкото и ако е възможно. Достатъчно тежко е за учениците да се самоподготвят и да се явяват на изпити.

Самостоятелната форма е меко казано „наказателна“ форма на обучение. Никой, освен родителите и самият ученик, няма ангажимент към него по отношение на подготовката му, по закон имате право на някакви консултации, които никъде не са разписани колко са. Така че такъв тип обучение е рисков, с неясен резултат и силно стресов за ученика. Изпитът е върху целия материал за годината на писмен 3 часа (по някои предмети – 5), устен и практически- където е нужно. Ако се борите за успех – жална ви майка.

Индивидуално обучение – разписано е колко часа имате право да вземете реално, т.е. присъствено (тук също трябва да се обмислят нещата – никъде не е споменато,че тези часове ще са онлайн) и там също има изпити ИЛИ текуща оценка, за справка ЗПУО,ч.раздел VI, чл.106 – форми на обучение. Индивидуална форма на обучение се избягва да се предлага на съвет и да се предоставя, тъй като е много трудоемка за преподавателите и за ученика се води отделен дневник, тъй като той „се вади“ от класа. Все пак с електронните дневници нещата леко се пооблекчиха в това отношение. Индивидуална форма на обучение се предлага в определени случаи, това,че детето е с хронично заболяване не предопределя одобряването му за такава (виж чл.111, ЗПУО).

В сегашната обстановка родителите на много деца с хронични заболявания, какъвто е и моят случай, ще пожелаят различна форма, но ситуацията е различна от тази, в която са създавани новият закон за образование и наредбите към него, децата ни имат равни права на достойно, безплатно, качествено обучение и не бива да бъдат някак квалифицирани като деца с „второ качество“ здраве и съответно прехвърлени в неравностойни условия на обучение и изпитване. Те не са досадна пречка за осъществяване на присъствено обучение (без съмнение – най- хубавото нещо, а и най-желаното за децата е това), те просто – за наша болка и тревога са застрашени, а трябва да намерят мястото си в образователния процес наравно с другите в този сложен период.

Твърди се,че са направени промени в наредбите и закона във връзка с пандемията, с дистанционното обучение, с безопасността на обучение и труд, очаквам с нетърпение да ги прочета.

Със сигурност ТРЯБВА да бъде предоставен избор на тези родители и деца първо да са живи (незастрашени от непремерен риск, защото те по принцип са в риск), а след това и недискриминирани по отношение на образователната услуга.

 

Родител алармира за проблеми и при случаите с деца с увреждания:

 

Искам да обърна внимание и на проблема с децата с увреждания, които учат в масово училище с ресурсно подпомагане или в Център за специална образователна подкрепа. Те са много рискови поради здравословните си проблеми и поради невъзможността да спазват каквито и да е мерки. Моето дете учи в ЦСОП и паралелките са с малко деца, но поради когнитивните дефицити и емоционалните и поведенчески разстройства не биха могли да спазват мерките.

Децата с тежки физически увреждания също не могат да се пазят и биха били зависими изцяло от обкръжаващите ги. При положение, че голяма част от учителите не вярват в опасността от вируса, не може да се разчита, че мерките ще се спазват.

Друг е въпросът доколко изпълними и адекватни изобщо са те.

Трябва да защитим и децата с увреждания, които са най-уязвими, страдащи и пренебрегвани. Надявам се да ги пренебрегнем и в тази дитуация. Нека не стават жертва на недомислие и упорство, а да се разреши и на тях, както и на всички, имащи опасения от присъственето обучение, дистанционно такова. Самостоятелната форма не е подходяща, защото при нея децата не се обучават от училището, не участват в учебния процес.

Родител, който е за присъствено, но търси варианти да се помогне на децата, за които дистанционната форма би била по-добра:

 

Смятам, че присъственото обучение е съществено за децата. От психологическа, образованелна, социална гл. т.

От друга страна в 21 век да оставяме децата в неравностойно положение на закона на джунглата е недопустимо.

И тук идва проблемът с ресурсите.

Струва си да се обмисли вариант за централизиран (поне на ниво училище или тип училища) онлайн канал за обучение на децата, които няма да присъстват. Ако от клас има по едно-две, то от всички 6-ти класове, например, може да се сформира паралелка за онлайн обучение.

 

Родител за правото на избор

 

Аз съм „за“ правото на избор. Не мисля, че е толкова трудно да се организира успоредното провеждане и на присъствено, и на дистанционно обучение. Това ще има и много ползи не само за децата от рисковите групи, които ще бъдат защитени, но и за децата, които са в училище. Те ще са по- малко на брой, ще споделят по-голямо жизнено пространство и по- лесно ще спазват дистанция.

 

 

Родител поставя въпроса и за пътуванията на учениците в градския транспорт:

 

Аз лично се притеснявам от ежедневното пътуване с градския транспорт - сменят се два автобуса, а в тях наистина е опасно и възможно заразяване. Друг важен момент от присъственото обучение е дните, в които учениците от гимназиалния клас имат по десет часа.

Реално това е излизане сутрин около 6:30 и престой в училище до 16 часа, после пътуване с някакъв превоз и дефакто цял ден навън и в рискова среда.

 

 

Учител от малък град:

Като учител, който е работил дистанционно, и подготвял седмокласници в средностатистическо училище от малък град /с наличие на ученици от различни етноси и не еднакво отношение към учебния процес/, мога да споделя моя опит, както и мненията на почти всички ученици и родители.

Дистанционното обучение е приложимо за определени дисциплини и проектни работи. То ни помогна да завършим и децата да кандидатстват. Но… го препоръчвам в краен случай и в извънредни ситуации.

Страхът от болестта и последствията е голям, но резултатите от това обучение за продължителен период няма да бъдат на нужното за учениците ниво. И тук нямам предвид тези, които не искаха да учат и си намираха оправдания, а всички. Защото повечето деца се стараеха, с родителите имахме много добра комуникация, ние също бяхме почти денонощно на разположение, но всички искахме по-бързо да свърши. Дори удобството от по-късното ставане и закусването пред монитора, вече не го искахме.

Не налагам моето мнение на никого. Просто казвам какво се случваше в едно не голямо училище /1-7 клас/ в един неголям град.

Аз лично нямам притеснения да ме следи камера по време на час и дете от вкъщи да ме гледа, ако родителите се притесняват да идва на училище. Но препоръчвам децата да бъдат в класната стая. Има начини да се създадат правила и да се спазват.

Само да добавя, че след 15 юни работихме близо месец в училище. Бяхме всички колеги, както и доста деца, оставени на изпит или доучваха, те се движеха заедно, излизаха и навън, стояха по 4-5 часа в училище. И слава богу, никой не се разболя. Всичко опира до нашето съзнание, а мястото на децата е в училище.

С подходяща техника може докато се води урокът да се излъчва онлайн. Но пари за какво ли не се дадоха, но за този вариант няма да намерят. Друг вариант е учител от рискова група преподава дистанционно на тези деца.

Позволявам си отново да взема отношение, тъй като ние имахме и деца от близките села, решили да учат в по-добро училище. Често имаха проблем с интернета и ми се обаждаха да предупредят, а понякога не успяваха да го платят навреме. Училището пое на някои таксите за два месеца. Но това бяха деца, които идваха редовно на училище и работеха допълнително след часовете преди карантината. В случая те бяха ощетени. А имаше и няколко, които използваха случая въобще да не работят и непрекъснато звъняхме на родителите им, и слушахме обещания и оправдания. Но тези деца и преди не идваха редовно на училище. Мен лично ме боли за останалите, живеещи в съседните села, които работеха в училище сериозно и бяха прилежни. Те изгубиха донякъде и въпреки всичко се представиха добре на изпитите и вече са приети в гимназията ни. Така че … проблемът с интернета го имаше.

Предполагам колко е била трудно на колегите, които работеха в изцяло селските училища. Те могат да споделят. Нека не забравяме, че в България има различни райони , специфика в тях. Не всички училища са като няколко софийски такива, чиито директори дават непрекъснато по телевизията. Нека да се погледне по – обширно на проблема.

И ми се иска да добавя как по-голямата част от децата наистина се стараеха и болшинството родители, независимо от социален статус и професионалната им ангажираност, поддържаха връзка с нас и ни съдействаха. Как колегите с часове бяха на разположение в интернет, извън преките си ангажименти. Затова ми е неприятно да чета колко неподготвени и неграмотни са българските ученици. Това не е вярно. Все още е останало положителното отношение към училището и учебния процес. И министерството трябва да насърчи този процес, а не да дава противоречиви сигнали в определени ситуации. И че трябва да вярваме повече в нашите ученици и да не ги подценяваме.

 

Родител, който поставя въпроса и карантина в семейството и това ще се отрази на бизнес или практикувана професия

Аз бих искала да имам право на избор между двете форми на обучение за детето си. Много ми се иска да бъде присъствено, но няма какво да се залъгваме, че мерките за предпазване ще са ефективни. Това са деца на различна възраст, с различно ниво на отговорност и дори различно възпитание. Освен това условията в класните стаи не позволяват спазването на дистанция.

Ако все пак се наложи един клас да се карантинира, то логично е да се карантинират и контактните учители, и родителите. Следват тестове за семейството, които не са безплатни. В нашия случай таткото е стоматолог и ще трябва да затваря практиката, докато не изтече карантината. И така ще е до края на учебната година. Къде ще му излезне края?

От друга страна дистанционното обучение е най-ощетяващото за децата, но е решение за някои проблеми в краткосрочен план.

Едва ли ще се намери решение, което да “пасне” на всички, но добро начало ще бъде да се финансира дигитализацията в училище. Все още има учители, които не разбират от компютри. Имаше достатъчно време да бъдат обучени. Би могло да има и държавно финансиране на образователни сайтове като “Уча се”, за да може и деца от затруднени семейства да ги ползват.

Можеше да се създаде и образователен канал, по пример на БНТ, но не толкова спорадично.
Не съм се информирала какво се предвижда в частните училища, но там бюджета е друг и 100% има някой, който мисли за децата.

 

Анализ на активен родител:

Мисля, че МОН трябваше досега да бяха направили допитване до всички учители и родители (през училището на детето) дали имат притеснения и изрично желаят дистанционно обучение. Така можеха да направят организация от онлайн класове с учители, работещи в домашни условия. Но този път с отсъствия и без оправдания, че нямат микрофони, нет, ток. Който иска да е присъствено, да си е в нормално присъствено, без да се купуват техники, без да се накъсва часа, без да са в биг брадър нон стоп.

Който ученик с присъствено обучение стане контактен или болен без нужда от болничен престой, минава на дистанционно обучение с класовете, които са на такова.

Естествено ще трябва да се спазва единен учебен график и едни и същи учебници за целия випуск. Т.е. ако учителите имат разногласие кой учебник е по-добър, един ще трябва да отстъпи.

 

Родител, който подкрепя комбиниран вариант с или без COVID

Твърдо комбиниран вариант – с или без Covid, за мен е най-доброто (3 към 2 дни). Така инвестиции в по-малкия като обем необходим училищен сграден фонд могат да отидат за спортни и социални съоръжения; „сутрешното детско развозване“ не е много екологично, хаби адски нерви и време; осигуряват се равни възможности за всички; постигане на съответствие между образованието и днешното ниво на цивилизация.

На мен не ми изглежда логично да не се възползваме в разумния обем, като социалното обучение и спорта не ги виждам функциониращи дистанционно като хората.

Самият учител не е задължително да е в home-office (защото това изисква условия) – може да си е в класната стая, дори в офис или в споделен офис.

 

 

Получих по имейл още една позиция – има интересни идеи за виртуалната класна стая:

 

„Първо и най-важно за мен: абсолютно необяснима ми изглежда липсата на активна подготовка от страна на МОН за онлайн обучение. Да, министерството и синдикатите изказаха позицията си за стремеж към присъствена учебна година. Да, все още няма яснота как ще протече тази рискова учебна година… Но за Бога, това не е причина да не се подготвяме и за онлайн варианта! Напротив, ние трябва да се подготвим за дистанционно обучение онлайн; да имаме адекватна стратегия как то да бъде ефективно, ако се наложи; а дали и кога ще преминем към него – това да бъде обект на по-нататъшна дискусия между здравни и образователни експерти.

 

Впрочем, онлайн обучението вече се очертава като все по-реална част от стандартния учебен процес. Вече се прие като норма при грипни ваканции да се учи онлайн, както и на деца с хронични заболявания и др. затруднения да се позволява онлайн вариант. Това значи, че рано или късно ще се наложи да се завърнем към този така противоречиво възприеман метод. Значи, просто няма причина да отлагаме обсъждането на адекватни онлайн образователни стратегии! А такива могат да се намерят, стига да се поработи здраво със съответните експерти!

 

А какво се случва до момента? МОН като че ли са решили да практикуват „положително отрицание“ по отношение на онлайн обучението, т.е. възприели са тактиката да не мислят за него, да не обръщат внимание на тези, които повдигат въпроса за него, и държат учителите да са тотално неподготвени за него, с надеждата, че по този начин то просто „ще ни се размине“. Но да се отказва онлайн алтернативата в условията на световна пандемия само заради мързела и закостенялостта в начина на мислене на определени административни лица означава да се откаже правото на лична безопасност и здраве на десетки хиляди.

 

Впрочем, именно липсата на адекватна и предварително обмислена онлайн стратегия е онова, което доведе до горчив опит от март до юни 2020 с онлайн работата на много учители. Мнозина се оплакваха от претоварване с работа и висене пред мониторите по 10-12 часа на ден, затруднения в общуването с децата и недостатъчна дисциплина и обратна връзка по време на час.

 

И именно това е проблемът, за който МОН трябва да поиска помощ от ИТ бранша в България. Тук имаме силни развойни центрове на някои от най-иновативните софтуерни компании в света.В тези развойни центрове на ежедневна база се работи с международни виртуални екипи. Срещи, интервюта, работилници, обучения, конференции и др. събития от години се провеждат в онлайн или хибриден вариант. Впрочем, ИТ браншът също получи своя експресен опит с минаване изцяло онлайн в условията на коронакриза. Милиони служители продължават да работят 100% отдалечено онлайн. Продължават се работните срещи, обученията, събитията.

 

Личният ми опит с онлайн събитията е, че те приличат в огромна степен на една виртуална класна стая. И в единия, и в другия случай имаме събрана група хора, които трябва да работят заедно без да си пречат, да усвоят някакъв виртуално поднесен материал, и да спазват предварително установен дневен ред. С подходящите инструменти, подготовка и опит, модераторът на срещата (какъвто се явява учителят в онлайн обучението) може да постигне ефективна и резултатна работа без излишен стрес.

 

В заключение ще добавя, че уважавам всички аргументи на тези, които се обявиха за присъствено обучение през предстоящата учебна година. Но това не е причина ние да игнорираме изработването на адекватна онлайн стратегия. Само по този начин ние можем да сме спокойни, че каквото и да става, децата ни ще получат адекватно обучение при адекватни условия.“

 

 

Благодаря на всички, които се включиха в дискусиите! Има още толкова много интересни и полезни коментари. Можете да ги откриете във Фейсбук страницата на Данибон. За известно време планирам да се настроя ваканционно. Така че няма да мога да отговарям на мейли или да се включвам в дискусии. Дано през това се поизбистрят всички казуси около новата учебна година и всички да са спокойни. Слънчево лято!

За Данибон

"Данибон" е личен сайт, създаден е през 2010 година от журналистката Йорданка Бонева-Благоева. Мотото на "Данибон" е: "Ценно е да знаеш!".