Рубрики
Начало » Коронавирус » Трябва ли да караме учителите да се правят на герои?

Трябва ли да караме учителите да се правят на герои?

 

business-1902770_640

 

Цитат от Андрей Райчев по БНТ:

 

„Ние имаме две безспорни личности – Левски и Ботев.

Представяте ли си Ботев да каже – най-важно е здравето. Най-добрият човек е смелият човек, който се бори за свободата си. Към дезертьорите трябва да има само презрение. Нищо уважително няма в страха и страхливеца, Има неща, които стават с борба и смърт.“

 

Благодаря на Стела П. за цитата на Андрей Райчев! С нея водим често интелигентен спор и сме на различни позиции, но ми харесва да я чета! Цитатът беше поместен под пост за учителка, която се притеснява да се върне в класната стая.

 

 

Разговори на 5-класници с тяхната учителка (в онлайн обучение са сега):

Posted by Danybon on Saturday, November 21, 2020

 

 

И още от дискусията с няколко различни възгледа:

 

1. „Ако този „подвиг“ е безсмислен, би останал в историята като смехотворен. Пак казвам – сигурна съм, че има начини за обучение без да се стига до безсмислените саможертви на колеги. Те (колегите) биха били много по – полезни на учениците си, ако са живи, а не само като хубав спомен!“

 

2. „Никой подвиг не остава без следа.
Дори ако следата е пламък……..“

 

3. „Паралелът, който правите между Левски и историческата ситуация тогава и учителите и ситуацията сега, в която провеждането на обучение не изисква подобна саможертва, е смехотворен. Бих сравнила саможертвата на учителите в наши дни със саможертвата на Гюро Михайлов. Могат да се намерят решения за провеждане на обучение, при което всички да са относително доволни и спокойни. Лично мнение!“

 

Харесвам ярки личности като Райчев, които смело говорят, дори и да не съм съгласна с тях. Точно споделих мой по-различен възглед:

 

Нищо не се е променило от Възраждането, учителите пак са класи над българското общество. Жалко за целия им труд да образоват населението. Може би само образование не достатъчно, за да е успешно едно общество.

 

И още нещо.

 

Мисля, че хората от моето поколение и по-големите много сме чели преди 1989 г. книги за деца-герои и въобще герои, които се жертват.

 

Все си мисля, че живеем в по-модерни и прагматични времена. Преди часове ви споделих какво ми прави впечатление от разговорите с познати българи у нас и в чужбина.

 

Българите тук са се примирили:

 

„Явно всички трябва да изкараме този вирус“ и се възприемат като герои или жертви.

 

Българите в чужбина мислят далеч по-прагматично:

 

„Чакаме ваксината. Пазим се! Въпрос на седмици е.“

 

Ще е жалко да дадем толкова жертви по време на пандемията, заради тип мислене, невежество и пропаганда за саможертва.

 

И още мнения от дискусията:

 

 

Трябва ли да караме учителите да се правят на герои?

Цитат от Андрей Райчев по БНТ:

„Ние имаме две безспорни личности…

Posted by Danybon on Sunday, November 22, 2020

 

 

Учител: „Позволете ми да не се съглася с примера на Андрей Райчев. Става въпрос за съвсем различни неща. При положение, че има вариант обучението да продължи дистанционно и да се спре с разпространението на заразата, абсолютно ненужно е жертването на учителите и близките на децата. Огромен брой държави преминаха на онлайн обучение, включително и всички съседи! Приоритет сега е животът, а пропуските в образованието винаги може да се наваксат по- късно! Грешен подход сме избрали и след време ще разберем и оценим този факт!“

 

 

„Тогава врагът е бил различен и борбата е била различна. Единственият начин да победим врагът днес е чрез дистанция като спрем разпространението му докато се въоръжим с ваксини или специфично лечение. На кого са нужни всички тези ненужни жертви? Свободата ни зависи от самосъзнанието на всеки човек, на чувството му са съпричастност и отговорност! Ако трябва да вземем пример от Ботев и Левски стратегията ни за борба с вируса би била да ценим човешкия живот и да се борим да спасим колкото се може повече хора чрез спиране на разпространението на вируса. Здравна ни система е пред разпад, а това ще доведе до още много смърт. Безотговорно е да върнем децата в училище когато няма места в болниците и обричаме на сигурна смърт всеки, който развие тежката форма на инфекцията. Това може да се учители, родители, баби и дядовци, медицински работници. Защо трябва да отнемем правото на живот на тези хора след като има възможност това да бъде предотвратено. Това не е смелост, а глупост и безотговорност!“

 

„Подвиг би бил ако учителят организира така обучението онлайн, че да запази интереса на децата, да ги стимулира да учат и да четат, да са дисциплинирани като пазят околните и т. н. Учители по болниците не са от полза за никого.
Поддържайки присъствената форма в момента, ти по-скоро излагаш на риск възрастните ти колеги, хронично болните, докторите и т.н.“

 

„Аз имам въпрос. Що за присъствено обучение ще е с половинки класове и много липсваши учители? А нелипсващите ше търчат от ксас в клас, за да заместват и от присъствено онлайн, или още по-зле – в един и същи час и присъстващи деца, и деца през зуум или през тиймс?
Онлайн обучението в момента е единственият начин да се спасим от тотален хаос в образованието и да има поне нещо като образователен процес.
Да се правим на герои в този момент не е никакъв героизъм, а глупотевина, прижположение, че има доста по-безопасно решение на проблема.“

 

„Няма ли да е значително по-вредно и травмиращо за децата от електронното обучение, това да де разболеят близките им и с някои от тях да се случат не добри неща?“

 

„За да спасяват икономиката? В Копривщица са си горили имотите и домовете за да пребъде българския народ. Нещо не ми се избистря идеята. Голяма част от учителите са в рисковите групи. Да ги пратим на война с подръчни материали не е почтено и не е възпитателно спрямо децата. Трябва все пак да ги научим да подреждат ценностната си система.“

 

„Страданията на българския народ по време на османското владичество са несравними с неудобствата на дистанционното образование. Намесването на имената на Ботев и Левски е неуважително както към тях така и към другите ни национални герои и към хилядите безименни жертви на Априлското възстание и многото османски погроми.
Ботев и Левски не биха изложили българските учители на реален риск да умрат. Аз съм убеден, че те биха призовали да се учи дистанционно и родителите да излязат в платен или неплатен отпуск за да помагат на децата си.“

 

„Да се правим на герои в този момент е все едно да тръгнем да сваляме висящ от стена човек, катерейки се по стената без предпазни средства, при наличието на стълба.“

 

„Напълно съм съгласна! Не трябва да се рискува здравето на българските учители! Да си истински учител е призвание, а все още има и такива. Не го забравяте! Незабавно преминаване към дистанционно обучение на всички ученици в България!“

 

„Има само няколко подробности относно това кой е в риск и малко по-дългосрочните размисли в тази посока. В голямата си част учителите са част от държавната администрация, която непряко се издържа от частния бизнес. В случай на онлайн обучение ще се наложи родител да остане в къщи, което както знаете не интересува неговия работодател, ако например трябва да закара хляб, мляко или нещо от което има нужда всеки в супермаркета, само да вметна един такъв човек днес се среща с 200- 300 души, така че и той е рисков! Но да си продължа мисълта – затваряйки бизнеси, държавата ще остане без необходимите средства да изплаща месечни възнаграждения на служителите си (около 500 000 души, като сметнем и пенсионерите на всеки зает в часния бизнес се пада по двама души издръжка, не ме разбирайте погрешно, не че учителите са виновни, просто темата е дълга) и все пак те трябва да получат заплати и единственият шанс за това е нов многомилиарден заем, който тези, които сега са онлайн, ще плащат цял живот. А в крайна сметка вирусът е рисков за всички и всички живеем на една планета, в офиси и предприятия рисковете са също огромни! Така че, моля ви, успокоите се и просто се пазете. Има много варианти да се предпазят учителите на работните им места, просто трябва адекватно отношение, което за съжаление в лицето на работодателя държава липсва.“

 

„Добре казано – „всички живеем на една планета“ и „моля ви, успокойте се и просто се пазете“.“

 

„А когато родителите се разболяват масово и не могат да ходят на работа, защото с болни и държавата трябва да им плаща болнични вместо да взема данъци и в последствие бизнесът не може да работи, защото половина работници липсват половин месец и се налага да се съкращава щат и накрая същите хора, за които сте се загрижили са без работа, но освен това болни и даващи пари за лекарства. Първо, няма нужда и двамата родителя да си стоят вкъщи и второ, големите деца могат сами да стоят. За единия родител се осигуряват помощи, накрая ще излезе по-евтино, но нали някой трябва да си направи труда да мисли няколко месеца напред.“

 

 

„Кому е нужна тази саможертва?! До какви висини или благополучие ще ни доведе? Какво се случва с душите и съдбите на децата, които ще изгубят родител? Има нещо сбъркано, за да ти потрябват пари, имоти, перфектно образование, първо и единствено условие е да си жив.“

 

„В Пловдив, където живея, е много популярна и историята на Гюро Михайлов. Мисля, че повечето хора я знаят.“

 

„Дори не съм си и помисляла да се сравнявам с Левски или Ботев. И да, най-важно е здравето. Тогава поне имаме шанс да променим нещо. Сега или по-късно.
А когато хората ги няма? Тогава какво?
Прекалено много се говори. А делата? Плодовете, по които ще ги познаем?“

 

Учител: „Героите не са на мода. Аз винаги съм се поставяла на последно място, след деца, семейство, ученици, родители. Но сега битува схващане, че трябва първо и най-силно да обичаш себе си. Да си на първо място пред всички останали, за да бъдеш щастлив. И в този ред на мисли, как да обвиним шофьора на линейка, който не е дал рамо на Covid-19 болния. Ако му помогне, заразява себе си и после Бърза помощ остава с 1 шофьор по-малко. И много повече хора ще пострадат от неговата липса на бойното поле. Кой може да задължи човек да жертва живота си?

Аз до последно бях в училище, до 17.11., работех с маска и убеждава децата, че трябва да пазят себе си и околните. Във всеки клас имаше последователи на ранния Мангъров.“

За Данибон

"Данибон" е личен сайт, създаден е през 2010 година от журналистката Йорданка Бонева-Благоева. Мотото на "Данибон" е: "Ценно е да знаеш!".