Рубрики
Начало » Коронавирус » Как трябва да изглежда една виртуална класна стая?

Как трябва да изглежда една виртуална класна стая?

 

notebook-405755_640

 

 

Получих по имейл* писмо с молба да публикувам позицията в дискусията на Фейсбук страницата на Данибон, ако сметна за необходимо. Помествам я и в отделна статия, защото мисля, че ще е полезна най-вече за образователните експерти, които са ангажирани със стратегията за новата учебна година. Хубаво е да чуят и още една позиция и личен опит.

 

 

„Първо и най-важно за мен: абсолютно необяснима ми изглежда липсата на активна подготовка от страна на МОН за онлайн обучение. Да, министерството и синдикатите изказаха позицията си за стремеж към присъствена учебна година. Да, все още няма яснота как ще протече тази рискова учебна година… Но за Бога, това не е причина да не се подготвяме и за онлайн варианта! Напротив, ние трябва да се подготвим за дистанционно обучение онлайн; да имаме адекватна стратегия как то да бъде ефективно, ако се наложи; а дали и кога ще преминем към него – това да бъде обект на по-нататъшна дискусия между здравни и образователни експерти.

 

Впрочем, онлайн обучението вече се очертава като все по-реална част от стандартния учебен процес. Вече се прие като норма при грипни ваканции да се учи онлайн, както и на деца с хронични заболявания и др. затруднения да се позволява онлайн вариант. Това значи, че рано или късно ще се наложи да се завърнем към този така противоречиво възприеман метод. Значи, просто няма причина да отлагаме обсъждането на адекватни онлайн образователни стратегии! А такива могат да се намерят, стига да се поработи здраво със съответните експерти!

 

А какво се случва до момента? МОН като че ли са решили да практикуват „положително отрицание“ по отношение на онлайн обучението, т.е. възприели са тактиката да не мислят за него, да не обръщат внимание на тези, които повдигат въпроса за него, и държат учителите да са тотално неподготвени за него, с надеждата, че по този начин то просто „ще ни се размине“. Но да се отказва онлайн алтернативата в условията на световна пандемия само заради мързела и закостенялостта в начина на мислене на определени административни лица означава да се откаже правото на лична безопасност и здраве на десетки хиляди.

 

Впрочем, именно липсата на адекватна и предварително обмислена онлайн стратегия е онова, което доведе до горчив опит от март до юни 2020 с онлайн работата на много учители. Мнозина се оплакваха от претоварване с работа и висене пред мониторите по 10-12 часа на ден, затруднения в общуването с децата и недостатъчна дисциплина и обратна връзка по време на час.

 

И именно това е проблемът, за който МОН трябва да поиска помощ от ИТ бранша в България. Тук имаме силни развойни центрове на някои от най-иновативните софтуерни компании в света.В тези развойни центрове на ежедневна база се работи с международни виртуални екипи. Срещи, интервюта, работилници, обучения, конференции и др. събития от години се провеждат в онлайн или хибриден вариант. Впрочем, ИТ браншът също получи своя експресен опит с минаване изцяло онлайн в условията на коронакриза. Милиони служители продължават да работят 100% отдалечено онлайн. Продължават се работните срещи, обученията, събитията.

 

Личният ми опит с онлайн събитията е, че те приличат в огромна степен на една виртуална класна стая. И в единия, и в другия случай имаме събрана група хора, които трябва да работят заедно без да си пречат, да усвоят някакъв виртуално поднесен материал, и да спазват предварително установен дневен ред. С подходящите инструменти, подготовка и опит, модераторът на срещата (какъвто се явява учителят в онлайн обучението) може да постигне ефективна и резултатна работа без излишен стрес.

 

В заключение ще добавя, че уважавам всички аргументи на тези, които се обявиха за присъствено обучение през предстоящата учебна година. Но това не е причина ние да игнорираме изработването на адекватна онлайн стратегия. Само по този начин ние можем да сме спокойни, че каквото и да става, децата ни ще получат адекватно обучение при адекватни условия.“

 

Благодаря за позицията и за споделения опит!

 

*Използвам възможността да се извиня, че за известно време няма да мога да отговарям на имейли. При първа възможност ще го направя след това. 

За Данибон

"Данибон" е личен сайт, създаден е през 2010 година от журналистката Йорданка Бонева-Благоева. Мотото на "Данибон" е: "Ценно е да знаеш!".