Рубрики
Начало » Хлапета » Цената на привилегиите – разказ за едно богаташко дете в Ню Йорк или за „сираците с родители“

Цената на привилегиите – разказ за едно богаташко дете в Ню Йорк или за „сираците с родители“

bogatashko dete

Баща и син носят едно и също име – Томас С. Гилбърт – старши и младши. Двамата са красиви, атлетични, джентълмени, възпитаници на скъпи частни пансионни училища и на Принстън, членуват в престижни клубове. Приликата обаче свършва дотук.

Семейна драма покърти този месец богатото общество на Ню Йорк. Младият Гилбърт застреля баща си в дома му в Манхатън. Извън криминалната история всички се питат защо и има много въпроси за възпитанието и за жизнения път на богаташките деца.

Ню Йорк Таймс провежда свое проучване в тази семейна драма и изважда доста интересни елементи, които най-вече се отнасят до възпитанието, ценностите и живота на едно дете с привилегии от Манхатън. Поставя и заглавие на своята статия „Цената на привилегиите“ и говори за феномена при богашките деца – „сираците с родители“.

Томас С. Гибърт-старши (70 г.) е бил изключителен човек. Той е бил финансист. Имал свой хедж фонд. Учил е в елитни частни училища, а след това в Принстън. Работил е много, за да постигне много. Рядко си взема почивен ден. Имал е идеи за бъдещи проекти, които да стартира дори на своята възраст. Попада в категорията хора в Ню Йорк – успешни банкери, финансист или адвокати, които чрез знания, труд и умения могат да забогатеят много. Но важни са и още два фактора – членуване в правилните клубове и женитба с правилната съпруга, т.е. баща й вече да е в това общество. Членува в два престижни клуба – Maidstone Club в Източен Хамптън и River Club в Манхатън. Всички го описват като общителен, лъчезарен, джентълмен.

Томас С. Гилбърт-младши (30 г.) е имал живота на голяма част от богаташките деца от Ню Йорк. Учи в елитни частни училища (Дирфилд Академи, Бакли Скул), след това в Принстън, ходи в престижни клубове, има знатни познати, които вече се издигат по върховете на Уол стрийт и в обществото на Манхатън. Много е красив, атлетичен, винаги безупречно облечен и с гъста, дълга руса коса. Жените го намират за много привлекателен. И всички положителни неща свършват дотук. Постигнал е всичко благодарение на родителите си. Познати го описват като човек без никакви цели в живота. Завършва трудно Принстън с две години закъснение. След 2009 г., когато най-после приключва обучението си там, никога не е работил. Занимавал се само с ходене на фитнес, на йога и на партита. Изцяло е издържан от родителите си, които му плащат наема на жилището и му дават седмична издръжка. Не само живота му, но и цялото му поведение е хаотично, разказват негови познати пред Ню Йорк Таймс. Както е спокоен и сдържан, изведнъж избухва и започва да напада. С момичетата не може да има изобщо дълготрайни връзки. Постепенно всички започват да се отдръпват от него. Става изключителен самотник. Любимо занимание му е да се подиграва на семейството си и да показва неуважение към тях. На последната Коледа пристигнал в дома им с китайска храна в кутия и е ял само от нея, макар че имало сервирани вкусни ястия.

Възрастният Гилбърт се опитвал да му помогне всячески да влезе в правия път. Последно взел решение да му намали издръжката на 600 долара на седмица. Намалението било само със 100 долара, но явно това съвсем вбесило младия Гилбърт. Това се сочи като основен мотив за криминалното престъпление.

Според писателя Майкъл М. Томас, който често описва живота на Уол стрийт в своите книги, Гилбърт-младши е типичен представител на феномена „сираци без родители“ – богаташки деца, които си имат всичко, учат в най-скъпите училища, членуват в най-хубавите клубове, но още от малки са изключително самотни поради голямата ангажираност на родителите си. Дори и механично да вървят по техния път и да завършат престижни колежи, да има достъп до елитни клубове, те всъщност не успяват никога да направят нещо съществено в своя живот, а това още повече ги озлобява и не е ясно как ще свършат. Цената на привилегиите, заключават от Ню Йорк Таймс.

 

За Йорданка Бонева-Благоева

Създава "Данибон" през 2010 г. Вярва в максимата "Ценно е да знаеш". Опитва се да сподели всички знания, информации и опит, които смята за ценни и полезни, в "Данибон". Радва се, когато "Данибон" помага и на другите.