Рубрики
Начало » Хлапета » Възпитание » Китай праща пристрастените към Интернет тинейджъри във военни терапевтични лагери

Китай праща пристрастените към Интернет тинейджъри във военни терапевтични лагери

 

nature-293187_640

 

„Играх 300 часа без прекъсване компютърна игра.“

 

„Похарчих 8500 долара в компютърна игра.“

 

„Заради компютърните игри спрях да ходя на училище, но бях щастлив, защото минавах на следващото ниво в играта.“

 

„Някои тинейджъри носят памперси, за да не прекъсват играта си с ходене до тоалетна“.

 

Китай стана първата страна в света, която взема мерки срещу Интернет пристрастяването при тинейджърите. Китайските учени и медици вече третират това пристрастяване като здравословен проблем. Построили са в страната 400 военни терапевтични лагери, в които родителите изпращат децата си, за да преодолеят пристрастяването си към компютърните игри и Интернет.

 

Лагерите са като казарми, а условията в тях са спартански. В стаите има само двуетажни легла и малък прозорец. И нищо друго. Лагерниците не могат да са по-големи от 16-годишни.

 

Инструкторите събуждат хлапетата рано сутрин преди изгрев слънце. Събуждането сутрин е също запомнящо. Инструкторът насочва червена светлина към лицето на спящия и той трябва да се събуди и веднага да се приготви.

 

Повечето лагерници са момчета.

Защо са в лагера ли?

Една единствена причина – ползвали са много Интернет.

 

В лагера се набляга изключително много на дисциплината, физическа подготовка, военни тактики и на упражнения, с които се тренират войниците.

 

Китайските специалисти смятат, че децата, пристрастени към Интернет, твърде малко са се занимавали през живота си с физически упражнения.

 

Според един китайски инструктор Интернет е взел твърде много от детското здраве и ги е лишил от възможността да живеят нормално.

 

Правила в лагера

 

Важни правила в лагера за справяне с Интернет пристрастяването:

 

1. Заповедите са задължителни!

2. Трябва да се помнят правилата и наредбите!

3. Трябва да се подчиняваме на заповедите и да не ги нарушаваме!

4. Дисциплина, дисциплина, дисциплина!

5. Дисциплината е от решаващо значение за справяне с проблема – Интернет пристрастяване.

 

Ако някой не изпълнява дадена заповед, наказва се цялата му група.

 

Защо родителите изпращат децата си в тези лагери?

 

Децата, разбира се, не са дошли в лагера доброволни.

 

Едно момче разказва, че родителите му казали, че ще заведат на ски в Русия, а се озовал в лагера за пристрастени към Интернет.

Какво е съгрешил ли?

Играл е по 10 часа на ден компютърната игра „World of Warcraft“.

 

Друго момче пък споделя, че играл същата игра 300 часа без прекъсване. Само от време на време за малко подремвал и пак продължавал.

 

Трето дете пък играл на нея в продължение на два месеца през цялата лятна ваканция.

 

Четвърти случай – хлапе изхарчило 8500 долара в една игра, наречена Dream to the West.

 

Повечето лагерници са тежки случаи.

Заради компютърните игри са спрели да посещават училище или са отпаднали напълно от образованието.

 

При други, които се водят по-леки случаи, оценки в училище падат драстично, но това не ги интересува, защото получават удовлетворение най-вече от факта, че са преминали на следващото ниво на компютърната игра.

 

„Електронен хероин“

 

Проф. Тао Ран споделя, че са правили анализи и са забелязали, че тези деца смятат, че виртуалният свят е по-добър от реалния и живеят вече само виртуално.

При някои положението е направо стряскащо.

Дори за миг не смеят да се отделят от компютъра и да отидат до тоалетна, защото би било фатално за играта им. Затова носят и памперси.

Пристрастяването към Интернет е като пристрастяването към хероина. Не могат да живеят без него и трябва да играят всеки ден по много онлайн игри.

 

Китайските учени наричат този проблем – „електронен хероин“.

 

Самите деца не смятат, че имат проблем и не се борят срещу тази своя зависимост. Бавно започват да затъват и се сриват.

 

Децата са самотни

 

Всъщност проблемът може да е още по-сериозен. Много от тези деца са самотни. Имат може би всичко, но са самотни. Родителите им работят много и са нямали време за нормално общуване с тях през годините. Така децата се пренасят във виртуалната реалност, където се чувстват щастливи.

 

Специално за Китай вероятно влияние  е оказал и фактът, че повечето семейства имат едно дете, заради политиката „едно дете в семейството“. Това превръща децата в изключително самотни създания, защото няма други деца в семейството, с които да си играят. Родители пък, отдадени на работа и кариери, са пропуснали момента да станат приятели с децата си и да общуват нормално с тях.

 

„Защо играя онлайн?

Мислите, че е само моя вината?

Не, аз се чувствам самотен у нас. Все едно не съществувам.

А в Интернет имам приятели, които се грижат за мен. Не мисля, че онлайн приятелите ми са фикция. Те са също човешки същества, но също толкова самотни като мен“, разказва едно момче.

 

Военни дрехи в лагера

 

Курсовете продължават между 4 и 8 месеца.

Децата носят военни дрехи.

 

kitai deca internet

 

Учат ги на конфуцианска етика.

Учебните предмети се преподават от бивши военни.

Задължително се учи музикален инструмент и китайски танци.

Имат часове по обучение в чистене, готвене и придобиване на други подобни умения, защото те са пропуснати в периода на възпитанието им и заради дългия престой в Интернет.

 

„Образованието и живота във военни условия ги прави по-дисциплинирани и им връща способността да живеят нормално“, смятат инструкторите в лагерите.

 

Тренировките ги правят физически по-силни и им позволяват да развият добри житейски навици.

Ежедневно бивши военни им обясняват колко е важна дисциплината.

Важна част от престоя в лагера са съветите от психолози. Децата трябва редовно да ги посещават.

 

След престоя в лагерите 70% от децата наистина се променят. През това време се работи усилено и с родителите им, за да ги научат да общуват повече с децата си.

 

източник: Ройтерс, Бизнес инсайдър, www.thedailybeast.com

 

За Йорданка Бонева-Благоева

Създава "Данибон" през 2010 г. Вярва в максимата "Ценно е да знаеш". Опитва се да сподели всички знания, информации и опит, които смята за ценни и полезни, в "Данибон". Радва се, когато "Данибон" помага и на другите.