Рубрики
Начало » Интересно » За славния път на българския математик акад. Кирил Попов

За славния път на българския математик акад. Кирил Попов

източник: Музей по история на физиката

източник: Музей по история на физиката

 

За славния път на един български учен

На 3 май 1880 г. в Шумен е роден българският математик акад. Кирил Попов.

Произхожда от славен български род. Родителите му са изключителни хора. Дали са на децата си много стабилно образование и възпитание. От малки ги занимават с музика и чужди езици. Двама от синовете стават учени на световно ниво.

Братът на Кирил Попов – Методи, също е академик, но се развива в друга област – биологията.

Кирил Попов е първият български доктор по астрономия и то от Сорбоната. Занимава се още с балистика и термодинамика.

Едно от известните математически състезания носи името на Кирил Попов и се провежда в родния му град – Шумен.

 

Топ 10 факта за българския математик акад. Кирил Попов

1. Кирил Атанасов Попов е един от най-видните български математици, академик на БАН.

 

2. Има повече от 150 публикации.

 

3. Три са основните теми в научното дело на акад. Кирил Попов:

 

- изследванията му върху движенията на Хекуба (астероид от основния пояс в Слънчевата система). Tова е и темата на докторската му дисертация, защитена през 1912 г. под ръководството на Анри Поанкаре. В тази работа акад. Попов коригира предложения от самия Поанкаре метод и с това привлича вниманието на цялата европейска научна общественост.

- балистиката – основният труд на неговия живот.

- термодинамиката – работи в тази област, когато вече е на 70-годишна възраст

 

Източник: www.phys.uni-sofia.bg

Източник: www.phys.uni-sofia.bg

 

Научните интереси и постигнатите резултати от акад. Попов се отнасят главно към приложенията на математиката в други науки – механиката и физиката. Това се обяснява с неговите възгледи за единство на математиката и природата – той приема математиката за естествена наука. (Уикипедия)

 

4. Кирил Попов е роден на 3 май 1880 г. в Шумен.

 

Бащата му Атанас е бил търговец от Шумен, който дълги години е живял в Цариград. Участвал е в българските национални борби. Бил е приятел на Петко Р. Славейков. Братът на Атанас – Георги, е прототип на Иван Вазовия Георги Попчето от „Хъшове“. Георги Попов е бил деен участник в борбите на революционната ни емиграция във Влашко, доброволец в Сръбско-турската война – 1876 г., а след това – опълченец на Шипка.

Майката на Кирил Попов се казва Анастасия. Тя е внучка на отровения от турците „покровител на българщината и беднотията“ Хаджи Сава. Завършила е трикласното училище на Добри Войников и Сава Доброплодни в Шумен.

Семейството има четири деца: Кирил, Методи, Екатерина и Коста. Двама от синовете стават академици – Кирил и Методи.

Акад. Методи Попов и акад. Кирил Попов източник: http://old.duma.bg/

Акад. Методи Попов и акад. Кирил Попов
източник: http://old.duma.bg/

 

Методи Попов е учен от световна величина с приноса си в стимулационното учение. Той е един от създателите и автор на втория в целия свят учебник по обща биология, издаден през далечната 1919 г.

Коста Попов е убит в Балканската война. По това време вече е дипломиран юрист.

През 1804 г. семейството се преселва във Варна.

В летописа „Из музикалното минало на Варна“ двамата братя Кирил и Методи Попови са посочени сред най-изявените ученици, участници в концертите на ученическия оркестър на дружество „Гусла“.

Кирил Попов от най-ранна възраст взема уроци по цигулка при Добри Христов. Брат му Методи пък свири на виолончело.

Тримата братя и сестрата се възпитават строго и с високи изисквания, с вкус не само към музиката, а и към четенето и изучаването на чужди езици. („Дума“)

 

5. Образование във Варна и в Софийския университет

 

Кирил Попов получава начално и основно образование във Варна. През 1897 г. завършва класическия отдел на варненската гимназия.

През 1898 година се записва във Висшето училище в София, във Физико-математическия факултет, специалност математика и физика. Печели стипендия, което заедно с припечелени пари от преводи от френски му позволява да се издържа по време на следването си.

През 1902 г. завършва висшето си образование. Неговата диплома е първата, издадена от младия Софийски университет, която е призната за равностойна на френските университетски дипломи. (катедра „Астрономия“)

През 1904 г. е избран за асистент към катедрата по астрономия на Физико-математическия факултет, оглавявана от проф. Марин Бъчваров.

 

6. Специализации и научни дейност в чужбина

 

През 1906 г. Кирил Попов е в Мюнхен, където посещава лекции при професорите Зелингер, Корн и Рьонтген, след което заминава за Хайделберг. Там той се среща с редица изтъкнати астрономи и се запознава с проблема за трите тела и теорията на пертурбациите.

През 1907 г. е на специализация в обсерваторията в Ница.

Професор Басо му помага да започне докторска теза в Сорбоната, без да е положил предварителен изпит. Кирил Попов посещава лекциите по небесна механика на Анри Поанкаре, като моли световноизвестния учен да му посочи тема за докторска теза. Попов открива неточност във формулите на Поанкаре за движението на астероид 108 Хекуба. Преди края на специализацията си посещава обсерваториите в Гринуич и Страсбург.

Завръща се на асистентското си място в България през 1909 г.

Две години работи по тезата си „Един частен случай от задачата за трите тела. Движение на 108 Хекуба“, като отчита пертурбациите на Юпитер от втори порядък. През 1912 г. тя е одобрена от ръководството на Сорбоната и защитена още същото лято от Кирил Попов.

Кирил Попов е първият български доктор по астрономия (доктор по небесна механика на Сорбоната, 1912 г.). Попов е автор на първата съвременна научна публикация с оригинален принос по астрономия, написана на български и отпечатана в България, и на общо над 10 труда в областта на небесната механика. (катедра „Астрономия“)

Интересите на Кирил Попов по външна балистика се появяват по време на Първата световна война, когато публикува и първия си труд в тази област. През 1920 г. заминава за Берлин, където се запознава с Р. фон Мизес, който публикува новите му трудове по балистика. От 1925 г. чете лекции по външна балистика в Сорбоната, Берлин и в други немски и френски университети.

източник: http://old.duma.bg/

източник: http://old.duma.bg/

7. През 1914 година Кирил Попов е избран за доцент по диференциално и интегрално смятане при Софийския университет.

 

8. Кирил Попов е лауреат на наградата на Парижката академия на науките. От 1947 г. е член на Българската академия на науките.

 

9. Кирил Попов е женен за Кете Ото, с която се запознават в чужбина.

 

Имат две деца – Цветана и Борис.

На името на Цветана е кръстен астероид.

Цветана учи архитектура в Берлин и живее там.

Борис следва инженерство в Мюнхен, по-късно е професор в ХТИ.

Борис Попов има две деца – Александър и Юлия. Александър Попов е машинен инженер, а инж. Юлия Попова е преподавател в техническия университет. („Дума“)

източник: www.fmi.uni-sofia.bg/

източник: www.fmi.uni-sofia.bg/

10. Акад. Кирил Попов умира на 1 май 1966 г. в София.

 

Пловдивската математическа гимназия носи името на акад. Кирил Попов.

Едно от най-интересните математически състезания носи името на акад. Кирил Попов. То се провежда всяка пролет в родния град на акад. Попов – Шумен.

 

 

източници: ФМИ, Уикипедия, катедра „Астрономия“, „Дума“, Музей на историята на физиката

За Данибон

"Данибон" е сайт за знания, свързани с образованието, бизнеса, мениджмънта, комуникациите, възпитанието и хубавия живот. Създаден е през 2010 година от Йорданка Бонева-Благоева. Мотото на сайта е: "Ценно е да знаеш".