Рубрики
Начало » Интересно » ДОБЪР ЖИВОТ » Чудният Мианмар

Чудният Мианмар

Пътепис на Диана Маринова

1

 

Мианмар /бивша Бирма/, за който Киплинг възкликва: „Напълно различен от всяко място, което познавате” …!

 

Всеки един миг от това великолепно пътешествие е достоен да бъде описан с чувство и прекрасни думи. Мианмар, в който всеки детайл, всяко листенце, всяка стъпка, всяка пагода е едно чудо…забележете, че не казах „малко чудо”!

 

Удивителна страна на контрастите – където туризмът е в зародиш, работят усърдно от зори до мрак, а бакшишът ги стряска и е взет с огромно неудобство! Едни безкрайно мили, много усмихнати и за нашите представи – наивни хора…

 

2

3

4

5

6

7

8

9

 

Бижутерски магазинчета, с големина на квартална бакалия, в която без контрол те оставят да разглеждаш златни бижута, с огромни каратови камъни, диаманти, рубини, сапфири, топази… Страна, в която е абсолютно безопасно – не се краде! Явно разчитат, че няма и да бъдат крадени!

 

Не знам как преживяват с мизерните си заплати, за които дори им е неудобно да говорят, но без помпозничене – скромно и тихо те въвеждат в златните си пагоди – хиляди на брой, където стените се боядисват с чисто – 24-каратово злато.

 

Всъщност, там всичко е от злато – огромните с метри статуи на Буда, стълбовете за осветление, дори перилата!

 

10

11

12

13

14

15

16

17

 

В Мианмар използват едни много тънки златни листчета фолио, с големина на кибритена кутия, които молещите се втриват върху златните статуи на Буда, за да образуват грапав релеф, натрупвайки се със стотици, хиляди.

 

18

 

Единствената им скромна молба е да влизаш в светите им места бос – от уважение към Буда, чиито части от тялото се съхраняват в няколко от пагодите.

 

19

 

Баган – разположен върху изключително магнетична долина, столица на първата мианмарска империя, когато е имало над 13 000 храма и запазени към днешна дата над 2000.

 

20

21

22

23

24

25

26

 

Впечатляваща е пагодата Швезигон – изградена в началото на 11 в., може би най-забележителната религиозна постройка. В сърцето ѝ са закопани кости и зъби от Гаутама Буда, с което си обясняват и чудесата, за които нашият гид разпалено ни разказа, и за повечето от които се уверихме с очите си:

 

– Огромната пагода няма сянка, независимо откъде я осветява слънцето!

 

– Когато вали, около пагодата е винаги сухо!

 

– В двора на пагодата цъфти дърво, разпространено в този район, като навсякъде извън нея цъфти веднъж годишно – в определено време, а в двора на пагодата цъфти без прекъсване цяла година!

 

– В делви пълнят вода от близката мътна река, които щом се поставят в двора на пагодата, водата става бистра и годна за пиене!

 

– Тежкият метален чадър, характерен за купол на всяка пагода, тук е закрепен без нито един болт – просто стои изправен в нищото.

 

– Тук златните листчета /за които споменахме по-горе/ се хвърлят от високо, като конфети върху златните статуи на Буда. Но колкото и да е силен, вятърът не отвява тези по-леки от перце листчета, а те винаги падат отвесно надолу, върху статуята!

 

27

28

29

 

Удивителна, извънземна дарба са имали скулптурите, сътворили огромните статуи на Буда. Освен че целите са от чисто злато, което след посещение на първата пагода в Мианмар престава да те удивява, те имат и следното магическо въздействие: когато си в краката на статуята и погледнеш нагоре, срещаш строгия поглед на Буда, вперен в теб.. Но когато се отдалечиш 15-20 крачки и се обърнеш отново с лице към статуята, виждаш приветливото и широко усмихнато лице на Буда.

 

30

31

32

 

Летищата на Мианмар. В Мианмар – поради липса на пътища и изградена инфраструктура, основен транспорт за придвижване е самолетът – това са малки самолетчета на Янгон Еъруейс, без фиксирани места –‘free seats’.

 

Тези самолети са нещо като маршрутки – пилотът обявява по микрофон, коя е следващата спирка.

 

33

34

35

 

И ето ни вече в Мандалай.

 

Първото място, което посетихме беше манастир – докато изчаквахме церемонията – шествие на монасите, която се провежда 2 пъти на ден /призори и на обяд/, нашият гид ни разведе, за да ни запознае с живота на монасите, чийто брой достига до няколко стотин. Една изключително въздействаща церемония, която се запомня завинаги…

 

36

37

38

 

Танака. Красив обичай имат Мианмарците – основно жени и деца /рядко и мъже/ – да рисуват на лицата си, понякога с огромен артистизъм флорални мотиви, или просто правоъгълна маска от кашица стрито дърво – танака, което предпазва от силното бирманско слънце.

 

39

40

41

42

 

Когато четем за тези места, фантазията ни се чувства любопитно-щастлива, но когато го изживеем наистина, си даваме сметка, какво бихме пропуснали, ако не бяхме видели този свят на красота и любов…!

 

43

44

45

46

47

48

49

50

51

52

53

54

55

56

57

 

Текст и снимки: Диана Маринова

Диана Маринова

 

 

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Борнео, моля те, не се променяй!

За Диана Маринова

През април се завърнах от остров Борнео. Имах уникалния шанс да посетя причудливи и интересни места и събития. Пресъздадох ги с думи и снимки в този пътепис. По време на моето пътешествие заснех и документален филм. Идеята на посещението ми беше с цел отразяване на пагубното влияние на цивилизацията върху нашата планета.