Рубрики
Начало » Интересно » ДОБЪР ЖИВОТ » 20 цитата от Пабло Пикасо, които ще ни помогнат да станем по-креативни

20 цитата от Пабло Пикасо, които ще ни помогнат да станем по-креативни

 

Juan Gris - Portrait of Pablo Picasso

Juan Gris – Portrait of Pablo Picasso

 

20 цитата от Пабло Пикасо, които ще ни помогнат да станем по-креативни

 

1. Когато нямам повече синьо, слагам червено.

 

2. За дълъг период от време аз се ограничих да ползвам само един цвят – като форма на дисциплина.

 

3. Има художници, които превръщат слънцето в жълто петно, но има други, които с помощта на тяхното изкуство и на тяхната интелигентност превръщат жълто петно в слънце.

 

4. Отне ми четири години да рисувам като Рафаело, но цял живот, за да рисувам като дете.

 

5. Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв, когато порасне.

 

6. Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя.

 

7. Рисувам нещата така както мисля за тях, а не така както ги виждам.

 

8. Всичко, което човек може да си представи, е истинско.

 

9. Изкуството е премахване на ненужните неща.

 

10. Лошите художници копират. Добрите художници крадат.

 

11. Да имитираш другите е неизбежно. Позорното е да имитираш себе си.

 

12. Изкуството не е направено, за да украсява апартаментите. То е мощно оръжие за защита срещу враговете.

 

13. Изкуството отмива от душата праха на ежедневието.

 

14. Вдъхновението съществува, но трябва да откриете кое работи най-добре за вас.

 

15. Изкуството не е естетична операция. То е магия, изградена като посредник между странния враждебен свят и нас.

 

16. Това е като при Бог. Бог наистина е художник. Той е изобретил жирафа, слона, котката. Той няма истински стил. Просто отива и се опитва различни неща.

 

17. Започвам с една идея, след това се превръща в нещо друго. В крайна сметка какво е художникът? Той е колекционер, който си взема това, което хареса в другите, когато ги рисува. Ето така започвам аз, а след това се получава нещо различно.

 

18. Аз действам в рисуването, както действам с нещата в живота. Ако отворен прозорец изглежда зле, аз рисувам завеса и го затварям, точно както бих направил в собствената си стая. В рисуването, както и в живота, трябва да се действа прямо.

 

19. Хората искат да намират смисъл във всичко. Това е болестта на нашата епоха – епоха, която е всичко друго освен  практична, но приема себе си за по-практична от всички други епохи.

 

20. Когато бях малък, майка ми казваше:

Ако станеш войник, ще стигнеш до генерал.

Ако станеш свещеник, ще бъдеш папа.

Аз исках да бъда художник и станах Пикасо.

 

picasso-39592_640

 

 

„Станах Пикасо“

 

Пабло Пикасо е един от най-влиятелните художници на 20-ти век. Оставя огромно художествено наследство, което помага на следващите поколения максимално да обогатят своята креативност.

 

Пабло Пикасо е роден на 25 октомври 1881 година в град Малага в Испания. Името му е Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Криспиниано де ла Сантисима Тринидад Мартир Патрицио Руис и Пикасо.

 

Баща му е художник. Произхожда от род на дребни благородници. Препитава се като учител по рисуване. Едва на 7-годишна възраст започва да обучава сина си в рисуване. Бащата е консервативен преподавател. Смята, че правилното обучение изисква прилежно копиране на класиците и рисуване на човешкото тяло по гипсови отливки и живи модели. Семейството се мести в Барселона. Пикасо взема успешно изпитите за напреднали в новото си училище, макар че после се проявява като недисциплиниран ученик, но пък притежава ценно качество – успява да създаде трайни приятелства.

 

На 16 години започва да посещава Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ в Мадрид, най-престижното училище по изкуство в страната. Начинът на преподаване обаче не му харесва. Постепенно спира да посещава занятията, но се зачестяват посещенията му в музея Прадо. Изключително е впечатлен от картините на Ел Греко.

 

В началото на 20 век пристига в Париж. Има два творчески периода – син (1901-1904) и розов (1904-1906).

 

Синият период започва със самоубийството на неговия приятел Карлос. Преобладаваща е синята гама в творбите му. Наситен с композиции на хора от народа, просяци и акробати. Витае темата на смъртта, старостта, бедността, меланхолията и тъгата.

 

За преходна картина между синия и розовия период се счита „Момичето с топката“.

 

В розовия период преобладават розовите и червени цветове. Пикасо рисува най-вече пътуващи циркови артисти — комедианти, танцьорки и акробати. Макар че сюжетите са по-радостни и по-живи, от платната лъха самота.

 

Славата на Пикасо е на много изобретателен и продуктивен творец. Черпел вдъхновение и от великите класици, и от представителите на най-новите течения. Харесвал и африканското изкуство и се личи това влияние в някои от произведенията му.

 

Африканският период на Пикасо (1907–1909) започва с две фигури вдясно на картината му „Les Demoiselles d’Avignon“, които са вдъхновени от африкански артефакти. Идеите, развити през този период, оказват влияние върху кубисткия период в творчеството на Пикасо.

 

На Пикасо му допаднало забавлението от викторианската епоха, когато било модно да се режат цветни парчета от плат и да се правят колажи. Веднага приложил тази идея в картините си.

 

През 1907 г. Пикасо полага основите на кубизма („Госпожиците от Авиньон“). Това течение предизвиква огромен интерес.

 

Пикасо започва да обръща повече внимание на формите вместо на цветовете, като особено внимание се обръща на геометричните фигури и блокове. По същото време прави множество колажи с хартия, кожа и други естествени материали.

 

Специфично за Пикасо е, че не се придържа към един стил, а непрекъснато изучава нови възможности и в живописта, и в скулптурата. Обичал да сменя стила си при всяка смяна на жената, която е до него в този период от живота му.

 

Между 1917 – 1925 г. посещава Неапол и Флоренция, където се докосва до изкуството на Барока. Пикасо се връща към обемно пространствено изграждане на формата. Сюжетът в картините му от периода на неокласицизма е женското тяло, майчинството. Известните картини от този творчески етап са: „Танцьорки“ и „Момиче с огледало“. В тези години се увлича и по сюрреализма.

 

Известни са и много портрети на Пикасо, в които смело експериментирал. В картината „Червеният фотьойл“ женското лице едновременно гледа напред и встрани.

 

Пикасо се занимавал с живопис, керамика, колажи, графика.

 

Произведенията на Пикасо често са обществено ангажирани. Показват силна емоция или гняв.

За Йорданка Бонева-Благоева

Създава "Данибон" през 2010 г. Вярва в максимата "Ценно е да знаеш". Опитва се да сподели всички знания, информации и опит, които смята за ценни и полезни, в "Данибон". Радва се, когато "Данибон" помага и на другите.