Рубрики
Начало » Интересно » Светоглед » Глобус » Мозайката с Александър Македонски – любопитни факти, история и символи

Мозайката с Александър Македонски – любопитни факти, история и символи

Пътеписи от Италия

 

aleksander makedonski mozajka pompeii neapol musej

 

Веднага я познах. Мозайката с Александър Македонски. Екскурзоводът ни въведе в залата, преминахме покрай другите мозайки и застанахме точно пред тази, с която свързваме великия пълководец. Бяхме наели гид в Националния археологически музей в Неапол. Беше млад и много ерудиран. По професия – археолог. Показа ни много ценни неща из музея. Спря пред мозайката с Александър Велики, изчака да се поотдръпнат другите посетители, да стане по-тихо и започна бавно и спокойно да ни показва интересни детайли от тази известна творба. Колкото и да беше позната, с нашия гид виждахме нови детайли. Разказваше увлекателно за Битката при Иса между армиите на Александър Македонски и Дарий III, след това преминаваше към самата мозайка и кога е намерена в Помпей. Насочи ни вниманието към погледите на двамата царе, към конете и в края ни показа отражението на човешко лице в един от падналите щитове, което се взираше точно в нас. Този поглед не може да се забрави.

 

Мозайката с Александър Македонски

alexander makedonski muzej napoli 2

 

Мозайката с Александър Македонски и персийския владел Дарий III е една от най-известните мозайка в света. Намерена е на 24 октомври 1831 г. в Къщата на Фаун – един от най-големите и богатите домове в Помпей, чиято площ е 3000 кв. м. Творбата е пренесена в Националния археологически музей в Неапол през 1843 г. В началото е била поставена на пода, но от 1913 година е закачена на стена, за да се вижда по-добре. Около нея винаги има хора, но пък ако човек си постави за цел и има търпение, може за малко да остане сам с нея и спокойно да я разгледа детайл по детайл. Тази мозайка е една от задължителните културни спирки в Националния археологически музей в Неапол – място, което препоръчвам на всички да посетят.

 

Размерите на мозайката са внушителни – 5,82 метра на 3,13 метра. Направена е от милиони парченца (тесера, tessera). Според различните източници – между 2 и 4 милиона. На квадратен сантиметър са поставяни между 15 и 30 парченца. Използвани са само четири цвята – жълто, червено, черно и бяло. Техниката на изработка на мозайката е позната под наименованието „opus vermiculatum“.

 

Мозайта вероятно е създадена в края на 2 век пр.н.е. Предполага се, че е прецизно копие на оригинална живопис от втората половина на IV в. пр.н.е., малко след победата на Александър Македонски над Дарий III в Битката при Иса. В науката съществува голям дебат относно идентификацията на оригиналната творба.

 

Възстановка на сцената от мозайката

 

national archaeological museum naples 171 alexander makedonski

 

 

До мозайка на съседна стена има изложена възстановка как вероятно е изглеждала преди да бъде увредена. Вижда се и тази част, която липсва – войниците на Александър Македонски.

 

national archaeological museum naples 173 alexander makedonski

 

А така също и армията на Дарий III.

 

national archaeological museum naples 174 alexander makedonski

 

Тази възстановка може да даде и по-точна представа как може е изглеждала и истинската картина.

 

Кой е авторът на оригиналната картина?

А сега се замислете каква интересна задача с много неизвестни решават експертите по история на изкуството.

 

Задачата:

 

Имаме мозайка с Александър Македонски, голяма част от която е увредена. Тъй като се личи обаче, че е доста прецизна изработка, смята се, че е направена по оригинална картина, която не е известна. Изисква се да се намери кой е авторът на тази неизвестна картина като се гледа мозайката, сравнява се с негови творби (ако има известни) и се търсят следи из стари документи дали някъде не е споменато.

 

Задачата е с много неизвестни и учените стигат до различни вероятни отговори, които оформят няколко познати тези.

 

Една от тезите е, че мозайката е по картина на Филоксен от Еретрия, древногръцки художник от Еретрия, който работи в късния IV век пр.н.е. Смята се, че е по поръчка на македонския цар Касандър, който е наследил Александър Македонски. Творбата вероятно е била изложена в царския дворец в Пела. Филоксен бил ученик на Никомах от Тива, който се славел със скоростта, с която рисувал. Ученикът първо следва техниките на своя учител за бързо рисуване, но после го и надминава, тъй като открива нови и бързи методи за оцветяване. За Филоксен от Еретрия разказва римският учен Плиний Стари в неговата „Естествена история“, създадена през 77 година за император Тит.

 

"Естествена история" на Плиний Стари By Sailko (Own work) [CC BY-SA 3.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0)], via Wikimedia Commons

„Естествена история“ на Плиний Стари
By Sailko (Own work) [CC BY-SA 3.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0)], via Wikimedia Commons

 

Друга теза поддържа идеята, че оригиналната творба е от египетската художничка Елена, дъщеря на Тимон, която изобразява великата битка при Иса. За тази творба споменава писател от Александрия, но текстовете днес са оспорени и се смята, че целта му е да похвали родния си град. Не ясно дали наистина е съществувала такава художничка Елена.

 

Третата теза сочи като автор на оригиналната творба Апел, който е бил официален художник на македонските царе – на Филип Македонски, на Александър Македонски и неговите наследници.

 

Тезата, която се приема за най-достоверна в наше време, е, че Филоксен от Еретрия е авторът на оригиналната творба. Може би действително е била за царския дворец в Пела и е била поръчана от македонския цар Касандър. Тази теза се доразвива и с предположението, че вероятно картината е била пренесена в Рим след победата на Римската империя в битката при Пидна на 22 юни 168 пр.н.е.

 

Римляните атакуват пролуките в македонската фаланга (възстановка) източник: Уикипедия

Римляните атакуват пролуките в македонската фаланга (възстановка)
източник: Уикипедия

 

Тогава консулът Луций Емилий Павел побеждава македоните на цар Персей. Това е краят на македонската династия на Антигонидите и е важна стъпка в разширяването на римското господство в източното Средиземноморие.

 

Къде е направена мозайката?

 

Мозайката е много точно копие на оригиналната картина, смятат историците. Те изучават стила на автора на мозайката и предполагат, че е направена в голяма работилница в Александрия и след това е транспортирана до Помпей. Поради липса на достатъчно източници, това е само хипотеза.

 

За да се транспортира мозайката от Египет до Помпей, тя е била разделена на две части. Все още се личи линията на разделението. Изработката в отдалечена работилница, транспортът и самото място, където е поставена в Къщата на Фаун в Помпей значително са влошили първоначалния й вид. Подобрение е направено, но използваната техника е по-различна. Не всички детайли са точно възстановени.

 

Интересни дефекти в мозайката

 

Ако се вгледате в централната част на мозайката, но в нейната долна част, ще видите черен кон на земята.

 

mozaika alexander makedonski

 

Погледнете отдолу нагоре. Ще откриете, че има копито, което не е прикрепено към останалата част от тялото на коня.

 

kon kopito alexander makedonski mozaika

 

Върху коня има човек, чието копие е прекъснато, а лицето му е по-лошо изобразено в сравнение с другите образи.

 

konnik kon alexander makedonski mozaika pompeii

 

Образите на Александър Велики и Дарий III в мозайката

Въпреки щетите по мозайката двете основни фигури добре се различават. Това са на Александър Македонски и на персийския владетел Дарий III.

 

Побеждаващият Александър Македонски

 

Този портрет на Александър Македонски е най-известният му образ. Не е сладникав красавец с визия на Аполон, но е изключително мъжествен и целеустремен към победата.

 

national archaeological museum naples 162 alexander makedonski

 

На нагръдника на Александър Велики е изобразена Медуза, най-известната от сестрите горгони. Тя имала способност да вкаменява хората само с поглед. Според легендите, това качество се запазило дори и след като главата й била отрязана. Щитът на Атина – богинята на мъдростта, също бил украсен с отрязаната глава на Медуза. Нейният образ е символ на страж и защитник за този, който я носи.

 

Портретът на Александър Македонски от мозайката отговаря на най-достоверния образ на великия пълководец. Той се отнася към т.н. стил на Лизип, който е бил личен скулптор на Александър Македонски и е творил през 4 в. пр.н.е. Как е изглеждал македонският владетел, може да се види в творба, която е изложена днес в Лувъра.

 

Римско копие на произведението на Лизип, една от най-достоверните работи за външността на Александър Македонски Sting [CC BY-SA 2.5 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.5)], via Wikimedia Commons

Римско копие на произведението на Лизип, една от най-достоверните работи за външността на Александър Македонски
Sting [CC BY-SA 2.5 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.5)], via Wikimedia Commons

 

В бюста и в мозайката отсъства идеализация на Александър Велики, която често се среща. В други творби е изобразван с меки черти, с дълги коси, красив като Аполон, но и мъжествен като Зевс.

 

Ето примери за по-различно изобразяване на Александър Македонски, където е с по-меки черти:

 

В Древността:

 

Статуя на Александър Македонски в Архелогическия музей в Истанбул източник: Уикипедия

Статуя на Александър Македонски в Архелогическия музей в Истанбул
източник: Уикипедия

 

И в по-ново време:

 

Александър разсича гордиевия възел  художник: Жан-Симон Бартелеми (1743–1812)

Александър разсича гордиевия възел
художник: Жан-Симон Бартелеми (1743–1812)

 

Образът на Александър Македонски върху мозайката го показва в друга светлина. Липсват по-меките и нежни черти. По подобен начин е изобразен и върху Сидонския саркофаг, където също е изобразен по време на Битката при Иса.

 

Сидонският саркофаг, на който е показан Александър Македонски по време на битката при Иса By Ronald Slabke (Own work) [CC BY-SA 3.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0)], via Wikimedia Commons

Сидонският саркофаг, на който е показан Александър Македонски по време на битката при Иса
By Ronald Slabke (Own work) [CC BY-SA 3.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0)], via Wikimedia Commons

Но да се върнем на мозайката и на още интересни детайли.

 

Косата на Александър е вълнообразна. Този маниер на изобразяване е типичен за царски портрет в гръцкото изкуство през 4 век пр.н.е.

 

Александър Велики е в лявата част на мозайката върху своя кон – известния Буцефал, който е живял около 30 години (от 355 пр.н.е. до юни 326 пр.н.е.).

 

national archaeological museum naples 160  alexander makedonski

 

Има дебати дали тук действително е Буцефал или негов заместник, по-важен е друг въпрос.

 

Тук царят е изобразен на кон, а не в колесница както е била практиката дотогава. Александър е неразделен от своя кон и атакуват заедно. Тази идея започва да се появява в класическото гръцко изкуството през 4 в. пр.н.е. и достига своя сюблимен момент с изобразяването на Александър Македонски на неговия кон.

 

Картината с македонския цар е една от първите творби, в която се появява в изкуството феноменът „кентавризация“ („centaurisation“), т.е. връзката между човек и кон. Той е видим и в по-ново време – изобразяването на царе, императори или генерали върху кон.

 

Най-внушително в образа на Александър Македонски е фокусираният му поглед върху персийския владетел. Показва, че знае каква е неговата цел и се стреми към нея. Ефектът е подсилен и с погледа на Медуза, която също се взира в уплашения враг.

 

national archaeological museum naples 168 alexander makedonski

 

Александър Велики е показан без шлем, в разкошни доспехи. Изключително активен е. Държи се като победител и знае, че скоро ще е такъв.

 

Ужасеният Дарий III

Дарий III е с колесница. Изобразен е в централната част на творбата.

 

national archaeological museum naples 164  alexander makedonski

 

Изглежда притеснен. Устата му е отворена. Погледът му е уплашен. Очите му са широко отворени и показват страх и ужас. Насочени са към копието на Александър.

 

national archaeological museum naples 164  alexander makedonski

 

Дарий III вече е невъоръжен. Дясната му ръка е протегната. Този знак може да е команда към приближените му войници да се оттеглят. Може и да е мълчалив жест към Александър в момент на паника.

 

national archaeological museum naples 170 alexander makedonski

 

А е възможно и да е хвърлил малко преди това своето копие срещу македонския цар и вече да вижда, че не е постигнал целта си. В колесницата му се удрят конете, докато се опитва да избяга.

 

national archaeological museum naples 170 alexander makedonski

 

Персийският цар е престанал да се бори и пасивно наблюдава битката в очакване на най-страшното.

 

Воините

 

Лицата на персийските войници зад и около Дарий III изразяват решителност, но и ужас и тревога.

 

national archaeological museum naples 166  alexander makedonski

 

А между двамата владелите се виждат смъртоносно ранени воини, коне и кървища. Животните също допринасят за засилване на емоцията. Чрез тях са показан страх, объркване, хаос.

 

national archaeological museum naples 161  alexander makedonski

 

По-голяма част от мозайката около Александър Велики е повредена и не може да се види добре какви са броните на македонските войници. Добре се вижда обаче как са защитени персийските воини. Броните им са типични за Централна Азия.

 

national archaeological museum naples 166  alexander makedonski

 

В армията на Дарий III участват воини от различни народности. Има перси, индийци и дори гръцки наемници. Може да се види по дрехите и бижутата, които носят, че са от различни народи, а художникът е успял добре да пресъздаде това.

 

Лицето от щита

national archaeological museum naples 165  alexander makedonski

 

В цялата композиция всички погледи на воините са вперени срещу отсрещния враг. Един поглед обаче е насочен към зрителя. Той е на умиращ войник, който пада под каляската на Дарий. Лицето му е отразено в щита.

 

Погледите на конете също са насочени към зрителя и в тях се виждат емоциите, които са следствие на битката.

 

Кулминацията на битката

Победоносен поглед в очите на Александър Македонски, ужас в очите на Дарий III, насочени копия, стъртоносно ранени войници и коне, кървища – всички това показва, че сега е повратният момент в Битката при Иса.

 

national archaeological museum naples 174 alexander makedonski

 

Според историческите сведения, Александър Македонски е действал точно по този начин, както го виждаме на мозайката. Стремително е нападал и изненадващо се е появявал пред врага си, който от ужас е отстъпвал.

 

national archaeological museum naples 172 alexander makedonski

 

Въпреки това не са намерени достоверни източници, че сюжетът в мозайката наистина пресъздава Битката при Иса. Възможно е да е по-скоро символична творба, която овековечава победите на Александър Мекедонски в азиатския поход.

 

Битката при Иса

Битката при Иса Стара реконструкция на мозайката с Александър Македонски  източник: Уикипедия

Битката при Иса
Стара реконструкция на мозайката с Александър Македонски
източник: Уикипедия

 

Битката при Иса е на 5 ноември 333 г. пр.н.е. до устието на река Пинар и град Иса (близо до днешната турско-сирийска граница). Персите са два пъти повече спрямо македонците. Македонците са били малко над 40 000 души, а персите – над 100 000 (според някои източници между 61 000 и 108 000 души). Дарий III и Александър Велики са начело на двете армии. Победата е за македонците. Александър Македонски преследва персийския владетел около 25 километра докато падне нощта. Пленява лагера му, включително майка му и други жени от семейството му, но се отнася с уважение към тях. Последиците от тази битка са фатални за Персийската империя.

 

"Битката при Иса" художник: Ян Брьогел Стария (1568–1625)

„Битката при Иса“
художник: Ян Брьогел Стария (1568–1625)

 

След Битката при Иса Александър тръгва на юг. Успешно обсажда Тир и Газа. Влиза в Египет, където е провъзгласен за фараон.

 

На следващата година Дарий III събира отново голяма войска, но е сполетян от още по-голямо поражение – Битката при Гавгамела на 1 октомври 331 г. пр.н.е. Дарий III търси спасение в Медия, а през това време Александър Велики превзема Вавилон и персийската столица Персепол. Персийският владетел е детрониран от сатрапа Бес и е умъртвен по негова заповед през 330 г. пр.н.е.

 

Сватбата на Александър и Статира  Картина от XIX в.

Сватбата на Александър и Статира
Картина от XIX в.

 

Александър заповядва да се направи великолепно погребение на Дарий III и се жени малко по-късно за дъщеря му Статира, чието име означава „звезда“.

 

Символика

 

Подвизите на Александър Македонски са високо ценени от римляните.

national archaeological museum naples 175 alexander makedonski

 

Точно, когато е поставена мозайката в Къщата на Фаун, Римската империя също е в период на завоевания. Творбата показва победата на Александър Велики и това привлича много интереса на римляните, за които този образ е символ на успех и величие. Македонският владетел ги вдъхновява и искат да постигнат същите подвизи. В по-личен аспект – собственикът на къщата демонстрира мощ, величие и се асоциира с успешния Александър Велики.

Гьоте: „Това е чудо на изкуството“

 

„Настояще и бъдеще никога няма да успеят да направят справедлив коментар на това чудо на изкуството и ние винаги ще се връщаме, след като го изучим и се опитаме да си го обясним, към понятието „чудо“, защото е чисто и ясно“, възкликва Гьоте. Той обикаля Италия в продължение на две години и се среща с шедьоврите от Помпей.

 

С нашия екскурзовод разгледахме внимателно всеки детайл от мозайката. Научихме много и за Битката при Иса, за Александър Велики и Дарий III. След това продължихме към другите интересни експонати в Националния археологически музей. По-късно, когато приключи беседата, се върнах отново при мозайката с Александър Македонски, за да разгледам пак това, върху което ни беше акцентирал гидът и да направя своите снимки.

 

national archaeological museum naples 383 alexander makedonski

 

Този път беше по-спокойно откъм посетители и се вглеждах дълго в очите и в лицата на героите от Битката при Иса и в майсторската изработка на мозайката. Тези пламенни очи на Александър Велики сякаш хипнотизираха цялата атмосфера наоколо и приковаваха погледите на зрителите в неговия победоносен вид. Персийският владетел Дарий III отстъпваше и това отстъпление сякаш пораждаше още по-голям хаос в цялата композиция. А някъде там отдолу върху един щит гледаше безпомощно един поглед, който беше насочен право към мен. Смразяващо, но и много силно. Като мост към миналото – да се вгледаш в този поглед на загиващия воин и да усетиш още по-ясно какво точно се е случило през 333 г. пр.н.е. някъде там при град Иса, когато Александър става още по-велик, а Персийската империя залязва.

 

Фоторазходка 

 

около мозайката с Александър Македонски

 

 

За Данибон

"Данибон" е сайт за знания, свързани с образованието, бизнеса, мениджмънта, комуникациите, възпитанието и хубавия живот. Създаден е през 2010 година от Йорданка Бонева-Благоева. Мотото на сайта е: "Ценно е да знаеш".