Рубрики
Начало » Интересно » Светоглед » Глобус » За Виетнам и Кралство Камбоджа – един по-различен пътепис

За Виетнам и Кралство Камбоджа – един по-различен пътепис

Пътепис на Диана Маринова

49

 

Има места на нашата планета, които неудържимо те привличат – наричайте го както искате – дежа ву, любов или просто добри спомени, които ни връщат отново. Причини един човек да иска да се върне на място, където е бил, вероятно има много и всяка една от тях е личната емоция, която изпитваме. И аз не правя изключение – любовта ми към това кътче от света – Азия е споделена любов, любов, която е с история, превърнала се в настояще и се надявам да е безкрайна, защото не само аз обичам Азия – и тя ме обича. Разбирам го, защото всеки път ми поднася нещо ново, нещо свежо, нещо забавно…и така близо две десетилетия.

 

Попадна ми една мисъл на Исабел Алиенде: „Какъв е смисълът на таланта, опита и знанията ти, ако не ги раздаваш? Какъв е смисълът от житейските ти истории, ако не ги разказваш? Какъв е смисълът от богатството, ако не го споделяш? Раздавайте! Няма да бъдете кремирани с нито едно от тези неща!”

 

Ето, затова искам да ви споделя това, което видях, чух и ми хареса в поредното ми пътешествие. И нека уточня – това е пътепис и няма претенции да е научен труд, така че, ако случайно някой много вещ с митологията и историята на тези две страни открие дребни разминавания с фактологията – нека прояви снизходителност. Споделям емоции, които искам да почувствате чрез написаните редове, а моите емоции винаги са искрени.

 

И така: кацаме в Ханой не кога да е, а навръх дълбоко ценен и пъстро отразяван, най-важен празник за Азия –Лунарната Нова година (или Лунна, ако така ви харесва повече) – ТЕТ – първата половина на месец февруари и първа пролет. Пътешествието в Азия, по това време на годината, минава под знака на първата пролет (изпращат зимата-посрещат пролетта) и Лунарната Нова година. Шум от клаксони, цветове и букети от разцъфнали клонки на праскова.  Забавно, пъстро, зареждащо и по драконовски стабилно – така се усеща Виетнам сега. Разходете се с мен.

 

1

2

3

3.1

4

5.1

5.2

 

Навсякъде се вижда трескаво приготовление за празника – символите са почти като у нас – вместо елхи – цъфнали праскови, отглеждан специално за случая сорт – в розово, бяло и жълто. Клонки или цели малки дръвчета. Обсипани с плодове мини мандаринови дръвчета или дръвчета помело. Навсякъде хвърчат моторчета с тези дръвчета, обикновено прегърнати от седящата отзад жена. Тези, с колите, ги привързват някакси на покрива на автомобила. Дръвчета и цъфнали клонки – във всяка ръка, във всяка кола, на всеки мотор, витрина, ъгъл, на всяка крачка. Пъстра и шумна емоция е пазарът за цветя в този предновогодишен ден.

 

Тъй като, все пак сме във Виетнам, за да видим и повече – правим и една обиколка в Храма на литературата. Алеите в парка са с екскорт от мраморни плочи, по-малки или по-големи, съдържащи имената на учениците завършили в съответната година. Защо са с различен размер – това е един древен университет, основан 1070 г., подготвящ кадри за висше управление в двора на императора. Изпитът се прави на всеки випуск, на 4 години – лично от императора под ръководсто на мандарин. Явно, че в древен Виетнам са съзнавали колко важно е за правилното и стабилно развитие на страната добре подготвените висши служители. Изпитът е бил толкова строг, че понякога са го взимали успешно само няколко ученика (и техните имена са записани на малките мраморни плочи), понякога 10-12 ученика (явно силен випуск, имената, на който са изписани на по-големите своеобразни мраморни дипломи). „Дипломите” са инкрустирани със слънце- символ на императора и два дракона – символ на власт и сила, стоящи върху костенурка – ествествено символ на мъдрост и дълголетие. На това много приятно и до днес любимо на ученици и студенти място, може да се видят и другите свещени символи – феникс – на нежността, еднорог – пратеник от Рая. Но виждаме и нещо, което само по себи си говори за мотивацията за отлични знания и блестящ успех на студентите – дрехите на обикновения ученик и дрехите на мандарина – пост, за който се обучават и към който върви пътя на успеха. Станал веднъж висш служител в управлението, всеки един от тези ученици ще осигури стабилно и богато бъдеще на цялото си семейство.

 

6

7

 

Виетнам– многомилионна държава – от 4 до 12 висши служители на всеки четири години. Отразям факта, без да коментирам.

 

И понеже вече сме наясно за новогошината украса, нека разкажа и за трапезата. Пак има лека препратка към нашата празнична трапеза – сега ще откриете приликите. Задължително на масата трябва да има кокошка или петел, варен ориз, оризов кейк, плодове, чай, сладкиши, ароматни свещи, напитки, снимка на починалите близки, които също, макар и символично са част от семейството споделило тази вечеря.

 

8

9

 

В Азия празнуват няколко дни, дори седмица ТЕТ – първата вечер – със семейството, втората – на гости при родителите и посещение в храм, третата – с близки приятели и нататък – волна програма.

 

В навечерието на празничната нощ посетихме за час и прочутото водно куклено шоу – тези, които разбираха какво се говори в спектакъла се смееха от сърце, ние се смеехме, за да не ни хванат, че не разбираме. Интересно е – посетете го, ако имате свободни часове вечер в Ханой.

 

10

11

 

И така, неусетно стана време за същинската част – полунощ. Въоръжени с информация за стратегическите точки в центъра, където е най-добрата видимост на зарята, ние се отправихме на там. През деня вече бяхме видяли заредените и охранявани от военни служители места, от където щяха да се изстрелват фойерверките и имахме нагласата, че ще е впечатляващо. Но не, не беше впечатляващо, беше повече от удивително, забавно, интересно и красиво!

 

12

13

 

Сега ще ви открия тайната за печеливш бизнес. Водете си записки.Трябва да са налице следните необходими обстоятелства: Лунарна Нова Година, място, където смея да твърдя -близо милион, а може и повече хора искат да наблюдават зарята (нещо, което ама много си струва да се види), необходимост да поседнеш, защото да стоиш прав няколко часа и да си пазиш място за наблюдение е доста изморително и услужливи търговци, които за 5 000хил донги ти продават стар вестник, на който да седнеш на паважа (цената е като за блондинки, като мен, иначе, ако си местен за толкова получаваш 3 вестника – достатъчни за цялата компания) Но е весело и готино, помни се цял живот :)

 

14.1

14

 

Зарята продължи 15 минути, като всяка красива фигура изтреляна в небето беше придружена от шумното възхищение на многохилядната тълпа. Една красива репортерка се опитваше да отрази събитието като умело прескачаше тела, крака, ръце и вестници с умението на акробат, но все пак успя да справи.

 

15

 

Минути след приключване на залповете хората се разотидоха в абсолютен синхрон – без бутане и инциденти. И ние с тях – пеш до хотела. Вървейки няколко минути до хотела видяхме нещо интересно по улиците – бяха наизлезли хора от къщите си и палеха малки огньове на тротоара, където изгаряха амулетите за късмет от предишната година. Много интересен ритуал, който се опитах да заснема (не много качествено) без да смущавам хората – всеки потънал в своите лични равмосметки и мисли за отминалата година.

 

16.1

16.2

16.3

16.4

 

А в хотела, до възглавницата, бяха оставени в дантелена торбичка джинджифилови бонбони…

 

6-ти февруари – първият ден от годината на земния глиган, мисля, че е подобаващо да бъде отбелязан с разходка с джонга в Залива на дракона.

 

17

19

 

– едно от новите природни чудеса – за да е красива и силна годината, а също така и в Квартала на богатите – за да е богата. Няма как в Азия да не се поддадеш на символиката). Ривър сайд

 

18

 

– комплекс, в който живеят успешни, богати хора, предимно лекари, политици, архитекти, строителни инженери, а най- евтините къщи започват от 1 млн. долара за 120m². И за да сме в крак с обективната действителност – нека се разходим и през един хорър (поне за мен) от близкото минало – жп линията, минаваща през Ханой. Все още се ползва, поне по 10 пъти на ден, но и туристите се забавляват с фотосесии. На снимки е лесно, ама я живейте на сантиметри от профучаващия влак. Забелязах, че много малки деца бяха респектирани с някой друг шамар от майките си, ако прекрачваха линията. Явно така се възпитава условен рефлекс в детето, необходим за неговата безопасност

 

20

21

22

 

ТЕТ съвпада и с първия ден от пролетта. Интересно, как времето в този ден рязко се промени – беше топло, изгря приветливо слънце и на небето нямаше нито едно облаче, за разлика от предния облачен ден.

 

За Хюе – древната столица на Виетнам ви разказах подробно в предишния си пътепис(линк към предишния). Сега ще ви разкажа новото, което научих. Само преди 100 години всяко семейство тук е имало по 20 деца – мъжете воюват, жените правели деца, каза нашият гид, но бързо се поправи, че ги отглеждали. Или малко са воювали тези мъже или често са били в отпуска – 20 деца все пак не се правят току така от бойното поле.

 

Основната религия във Виетнам е Конфуцианството – основава се на по-философско отношение и поглед на нещата. Конфуцианството се придържа към хармонията – човек-природа. Това се вижда и в прекрасната градина на Забранения град – много растения – цветя, дървета, храсти, езера със златни рибки. В Китай също са будисти, но течението на тяхния Будизъм счита човека за по-висше създание от природата – така в техния Забранен град растенията са много по-малко. Конфуцианството е по-мека и смирена философия/религия, те се считат за по-добри и човечни, мъжът и жената са равни.

 

Друго интересно нещо научих там – повдигна се завесата за интимния живот на императора. Естествено, че той си има и императрица – нейните деца са законните наследници – до тук ясно. Има и харем, жените, в който живеят в специална сграда в Забранения град. Много жени – много проблеми – за това има и евнуси, които следят за реда. На какви условия трябва да отговаря жена-кандидат за харема: да е девствена (проверяват я евнусите. Как – не искам да знам), да има естествено червени устни и добре развити гърди – признак, че ще ражда здрави деца (проверява я кралицата-майка), да е много слаба (така са ги харсвали. Краката им е трябвало да бъдат много слаби, а това се е постигало като са ги увивали с парче плат, който са пристягали силно), да са много интелигентни, забавлявали са господаря, когато е тъжен, четяйки му стихове и философски трактати. Когато харемът е опожарен от бомбадировките през 1953г. от французите, много от жените загиват, защото не са могли да ходят с атрофиралите си слаби крайници. За французите мога да кажа и още нещо лошо, защото вече се настроих да критикувам – използвали са невероятно красивите дърворезби от двореца, за барбекютата си.

 

Малко преди да дойдат неканените колонизатори, императорът си е живеел добре. Иска баня – ляга на рогозка и харемът с влажни кърпи го бърше, прави му масажи, пее му и други спа процедури и т.н (да не си помислихте нещо друго). Императорът е и божествена фигура, но е и с естествени нужди, колкото и да не ви се вярва. Сега ще се опитам интелигентно да пресъздам тяхното задоволяване – сяда божеството на гърнето инкрустирано с дракони и не след дълго божественото съдържание, което бива поето от специално отговорен за това служител е отнесено в близката гора и закопано след произнесена молитва. След това бива и посадено дърво в близост. В днешното време тази гора е унищожена. Представям си, ако не беше какво име би следвало да има този горски масив.

 

23.1

23

24

25

26

27

 

Около двореца, в продължение на отрязък от няколко километра се намира т.нар Парфюмена река, наречена така, не защото в нея са изливали парфюми, а защото по брега цъфтят камфорови и евкалиптови дървета. За няколко долара ще се повозите на лодка – дом , богато изрисувана като дракон. В предната част са наредени малки столчета, където да поседнем. На пода, покрит с балатум веднага е спретната импровизирана сергия със сувенири, а в задната част се вижда и част от обзавеждането – котлон, телевизор, посуда, малък хладилник, рогозки. С канче загребат вода направо от реката и си правят импровизирана баня на борда. Това не пречи децата на семействата лодкари да ходят всеки ден на училище.

 

28

28.1

29

 

На малка масичка са наредени задължителните за Новата година три неща – печени семки от диня – за късмет и пари, джинджифил – за заряд и ентусиазъм, сладки – да е сладък живота на семейството.

 

Нощен Хюе – романтика, влюбеност, красота, като от декор на Аватар. Вечер изпълнена с мистиката на отиващия си ден, отнесени със залеза тайни и магическите формули на тайствен калиграф.

 

30

31

32

33

34

 

Нека се отбием в пагодата Тиен Му. Фигури на своеобразни гардове има пред вратите на почти всеки храм – отляво стоящия гледа строго, отдясно – усмихнато. Символизират приканване към честност на пристъпващите прага на храма, да забравят двуличието, да не говорят едно, а да правят друго. Всеки, търсещ закрила и опрощение свише трябва да е смирен, честен. Няма бедни и богати – пред божественото всички са равни.

 

В този храм може да видим и колата на високо почитания монах Тик Куанг Дук, който през 1963г. в знак на протест срещу режима на Нго Динх, пристига с нея в Сайгон и в характерна медитивна поза лотос се самозапалва. Когато огънят е утихнал, очевидците разказват, че сърцето му все още е туптяло в овъгленото му тяло.

 

35

36

 

Хайде сега да разгледаме и една от най-новите атракции не само във Виетмам, но и в света – 150-метровия пешеходен мост, държащ се от две огромни ръце – ръцете на Буда – Златния мост в Ба На Хилс. За около два часа път от Дананг се изкачаваме в планината и при съвършено организиран ред, с лифт,всяка една кабинка която е за 10 човека, се придвиждаме нагоре на два етапа – първа спирка – високата 27-метрова статуя на Буда, наистина впечатляваща, огромна, с няколко тераси удобни за панорамни снимки към планината, граничеща с Лаос или към пищно аранжирания с цветя двор, в който има фигурки на пеперуди-феи или огромни пауни. И отново с лифта – спирка номер 2 – площад от който тръгват лъчовидно няколко улици в ретро стил. Кабинковият лифт в Ба На Хилс е открит на 29 март 2013 г. и държи световния рекорд за най-дългият такъв с дължина 5 801 метра.

 

37 41 41.1 40 39 38

 

Микс от всичко по малко – рицари, римски войни, богове, фонтани, валс по улиците, цветя, свещени статуя на Буда, кухни от цял свят, гара Любов и отлична организация.  За децата има и богат увеселителен парк.

 

В този район на Виетнам има и няколко фабрики за производство на мраморни изделия. За процъфтяване на този бизнес, започнал от преди стотина години, важен фактор е Марбъл маунтин, в кариерите на която се добива висококачествен бял и черен мрамор, а ръчно изработените статуетки и фигури се продават в цял Виетнам. От там си закупих оригинален шах, ръчно резбована мраморна дъска и много интересни фигури – уникати. В селището се занимават от столетие и с бране на ароматни билки – особен интерес към специфичния им аромат, съставка на парфюми и козметика имат арабските търговци. Обикновено тези фабрики са фамилна собственост – бизнесът се наследява и усъвършенства от поколения наред.

 

42 43

 

Всички сме виждали уникално красиви снимки на нежни виетнамки в типичната носия Ао Дай. Толкова грация има в походката и нежно развените рокли с дълбоки до кръста цепки. Ръчно или фабрично изрисувани или избродирани тези носии, на повече от 3 века, са символ на женственост, грация и романтика. В Северен Виетнам може да видите много повече жени по улиците с Ао Дай, но ще е интересно да научите, че в същност тази носия се налага на север едва през последните десетилетия – след обединението на севера и юга през 1976г. Преди това носията е била типична дреха за жените от юга – като по-богат и по цветно-фриволен район. На север чичо Хо е считал, че е излишен лукс да се харчат пари за такава пищна дреха – платът от коприна е скъпо удоволствие. За това там са се носили семпли дрехи – предимно къса кафява блуза и черен панталон.

 

44.1

44

45

46

47

48.1 48

 

Може ли да се влюбиш в нещо, без да го докоснеш, дори и с поглед? Разходете с мен из един от най-красивите градове – Хой Ан, влюбете се (в него) и един ден ви пожелавам да съзерцавате тази феерия от цветове и усмивки, на брега на реката, с купичка сладолед от дуриан и лимонена трева, кафе и фреш от маракуя.

 

53 52 51 50

 

Един пример за подражание в ранното утро.  Баща, който владее техниките на справяне с две деца, запазвайки пълно спокойствие, след закуската – и разходка из градината. Е, и на почивка е довел фамилията, пък и грижите на майката отнема.

 

54 55

 

Обяд в симпатичен сайгонски ресторант с още по-симпатично меню, поднесено по типично артистичен начин: пролетни рулца в светещ ананас-птица, супа от морски дарове – в кокосов орех, сезонни плодове в круша с форма на дракон. И бира Сайгон, разбира се.

 

56 58 57

 

За гордостта на виетнамските герои и патриоти – тунелите Ку Чи, е изписано много, всеки може да прочете в Гугъл. Наистина е впечатляващо, респект към патриотизма и силата на виетнамският дух. 25 години копани на ръка в твърда глинеста почва тунели на 3 етажа, започнати през 1948 година, като тунел дълбок 3 метра се е изкопавал (на ръка) за 24 часа от 3-4 човека, а пръстта се хвърляла с панери в реката. Интересни тактики са прилагали войниците на виетконгската армия, като например – носили са еднакви сандали, наречени хошиминки, ходейки в редица в едни и същи стъпки – тактика за объркване на американците за брой на войниците, поръсване около шахтите за проветрение с пипер и силни подправки – за заблуда на кучетата, които са ползвали американците за да откриват входовете на тунелите, своеобразни клапани за затваряне на отсечки от коридорите, в случай, че врагът подпали някой тунел. Хапвали са предимно „касава” (кореноплодно наподобяващо сладък картоф) подправен със счукани орехи, захар и сол. Почерпиха ни и нас с любимата, може би по принуда, храна на виетконгските бойци.

 

59 61 60

 

Южняците опредят Севера като по консервативен, вероятно, защото там е и ядрото, от което е започнало разселението на виетнамският народ из днешните територии. Хората в двете до скоро държави имат дори различни предпочитания, към сутришната напитка. Например, на север – предпочитат чай, на юг – кафе с мляко.

 

Тъй като темата се върти все около Лунарната Нова година, нека спомена, че я посрещат всички виетнамци – будисти, конфуцианци, католици. Пости се 15 дни преди празника – (още една препратка към празниците у нас).

 

И понеже споменах за пости – монасите в цял Виетнам са вегетарианци, с изключение на един малък клон по делтата на Меконг. Те са всеядни, защото вярват, че и Буда не е бил вегетарианец, че човешката душа се мърси не от храната, а от мислите, от състоянието на душата. Има и още една причина за това – монасите се издържат от милостиня, която събират от хората по делтата на Меконг, а това не са богати хора. В кошницата им за подаяния се изсипва кой каквото има – месо, риба, зеленчуци, ориз, плодове. От този микс те се хранят веднъж на ден.

 

В Сайгон или Хо Ши Мин (или обратното) ни очакваха приятели от Клуба за Българо-Виетнамска дружба. Една среща, за която се уговаряме от няколко месеца. Този път уговорката беше фиксирана – 11 февруари. „Какво да ви донесем?” попитах аз Тао, главен организатор на срещата „Най-вече вие сте ценни, елате с вашите усмивки, много ще се радвам. И може да донесете малко ракия – да си спомним за младежките ни години в България!”

 

Тао е бил практикант в Стара Загора, Монтана и Добрич близо 10 години, но говори и пише отличен български. И не само той. Очакваха ни близо 100 приятели, завършили висше образование в България или работили тук, много от тях успешно реализирани, бизнесмени, предприемачи, учители, журналисти. Председателката на клуба, г-жа Хоанг Лан е професор по Космическа физика, също завършила в България.

 

Разплака ни знаете ли какво – това, което у нас вече е екзотика, изчезнало като емоция, като отношение – топлота, искрена радост, желание всеки един да се снима с нас (носихме си блузи с народни шевици) желание да играят хора, желание всеки да ни прегърне, да ни докосне. В ресторанта, в който се събрахме, бяха подготвили специален плакат с надпис на български „Добре дошли, приятели”, прекрасна вечеря, бира, музика. Но най-изумителното беше песента, с която ни посрещнаха, на чист български „Хей балкан ти роден наш”, изпята от край до край и няколкото български песни, които ни изпя дъщеричката на Тао – Нго Ан , облечена в българска носия– дете на 15 години с прекрасен глас (Ан е родена във Виетнам и никога не е била в България).

 

62 64 63

 

За Камбоджа мога много да разказвам, но в този пътепис обещах, че ще говоря само със сърцето. Затова ще се опитам да предам думите на камбоджанския скромен гид с вечно усмихнати очи, казани на изпращане „Благодаря, че дойдохте в Камбоджа, благодаря, че сте наши гости. Благодарение на вас, туристите, шофьорът ще има има с какво да нахрани семейството си, аз също ще има какво да купя за моето семейство. Благодарение на вас ние живеем!”.

 

66 65 73 72 71 70 69 68 67

 

Лично аз не искам да сложа край с тези думи….лично аз ще сложа начало на един по-смислен, по-осъзнат и по-красив живот – живот в реалността!

 

За това начало няма късно или рано – винаги е навреме!

Диана МариноваНаправете го и вие!

 

Снимки и текст – Диана Маринова

Обект на авторско право

За Диана Маринова

През април се завърнах от остров Борнео. Имах уникалния шанс да посетя причудливи и интересни места и събития. Пресъздадох ги с думи и снимки в този пътепис. По време на моето пътешествие заснех и документален филм. Идеята на посещението ми беше с цел отразяване на пагубното влияние на цивилизацията върху нашата планета.