Рубрики
Начало » Образование » Справочник » Есе » 7 положителни неща, които се приемат като голяма грешка, ако се впишат в есето за кандидатстване за университет

7 положителни неща, които се приемат като голяма грешка, ако се впишат в есето за кандидатстване за университет

 

female-702961_640

 

„7 положителни неща, които споделят в есетата си кандидатите за университети, всъщност са голяма грешка, ако бъдат вписани, защото ще се приемат негативно от комисиите по приема“.

 

Това разкрива Райън Хайки, бивш възпитаник на престижния Йейл и редактор в компании, които помагат на учениците при писане на есета за кандидатстване в университети.

 

1. Самохвалство за добри оценки

Много кандидат-студенти изтъкват прекрасните си оценки в есето си. Това е пълна загуба време и място. Комисиите по прием имат всичките ви оценки и могат да ги видят. В есето трябва да напишете това, което те няма къде да прочетат.

 

2. Прекаляване с творческия подход

Есето трябва да е уникален разказ, но все пак историята, която разказвате трябва да има връзка с вашите умения и знания, училището ви и защо искате да учите в дадения университет.

 

3. Разказ за пътувания като доброволец

Например сте заминали като доброволец в малко селце в джунглата, за да преподавате на децата. Сигурно ви звучи страхотно, но комисиите по прием са буквално залети от такива истории. За да се споделя опит като доброволец, историята наистина трябва да бъде уникална и все пак – как този опит се връзва с желанието ви да учите в конкретния университет.

 

4. Тържествено заявяване от каква страхотна среда произлизате

Някои кандидати много държат да напишат, че са изключително щастливи, че са израснали в прекрасна среда с любящо семейство. Последното нещо, което някой от комисията по прием иска да прочете, е това – някой е водил приказен живот. Това попада в графа „привилегии“ в живота. Този тържествен разказ не казва нищо, което вълнува комисията – с какво кандидатът може да допринесе за университета.

 

5. Описване на несгоди

Когато човек преодолява препятствията – това е хубаво нещо, но когато споделя истори за смърт, травми и други несгоди в тежка форма, това вече идва твърде много за четящите. Действа изтощително и се приема също така като отвличане на вниманието.

 

6. Обсебване от спорта

Описания на спортните постижения и вълнения също е груба грешка. Правилото е: „Стойте далече от истории за спортни триумфи!“. Има твърде много от тях.

 

7. „Бях лош…, но вече аз съм повече от добър.“

Не е ясно защо учениците много държат да се похвалят в есетата си, че са започнали гимназията като мързеливци, но вече са по-добри и сякаш търсят похвала за това. Посланието от такива есета към комисията е, че това е потенциален „мързеливец рецидивист“.

 

Основното нещо, към което трябва да се стреми един кандидастващ, е да опише в есето си защо той и неговият желан университет толкова много си пасват. Историята наистина трябва да е лична, уникална, за да не се слее кандидатът с „тълпата“. Трябва да бъде забелязан, но и да не трябва да бяга от същността на заданиети – защо университетът също трябва да хареса този кандидат.

 

Съветите са дадени от Райън Хайки за сайта Parents Countdown to College Coach.

За Данибон

"Данибон" е сайт за знания, свързани с образованието, бизнеса, мениджмънта, комуникациите, възпитанието и хубавия живот. Създаден е през 2010 година от Йорданка Бонева-Благоева. Мотото на сайта е: "Ценно е да знаеш".