Рубрики
Начало » Образование » Браво! » За Алекс Цветанов, за „Телерик“ и за програмирането

За Алекс Цветанов, за „Телерик“ и за програмирането

 

aleks 1

 

Алекс Цветанов е четвъртокласник в 125-то училище в София. Той е един от най-малките програмисти, но така също и един от най-напредналите. Ученик е на Явор Никифоров (Яшу).

Алекс зае първо място в група Е (IV-V клас) на XII Национален есенен турнир по информатика „Джон Атанасов“ в Шумен. Наскоро беше награден и с грамота от Детската академия на „Телерик“.

За Алекс съм чувала от големия ми син Ники, с когото се познават от програмирането.

Преди дни видях снимката на Алекс в „Успелите деца на България“ – прекрасно дете.

Поздравих майка му и я помолих да разкаже за малкия програмист, който вече жъне успехи.

 

aleks 6

 

Ето разказа за Алекс, за неговия учител Яшу, за школите и за програмирането:

Алекс тръгна на информатика малко рано за възрастта си. В трети клас се записа в школата по програмиране при Явор Никифоров в СМГ и беше най-малкият ученик в нея. По онова време „Телерик“ имаха детски школи в някои градове в България, но не и в София. Същата учебна година през втория срок се разбра, че откриват Kids Academy и в столицата и школата ще се води от същия преподавател – Явор Никифоров, а заниманията ще бъдат в неделя. Това  устройваше чудесно Алекс, защото сутрешната школа в събота често се дублираше с други мероприятия и не можеше да се посещава редовно. За да не скучае, да слуша пак същия материал, който беше вече взел, преподавателят му беше предложил да си избере дали иска да му помага като асистент или да му дава задачи за по-напреднали и да програмира самостоятелно на лекциите, докато го настигнат с материала  децата от „Телерик“. Малкиятси избрал да е асистент и да помага на децата. Ходеше и със сутрешната, и със следобедната група, а едновременно с това продължаваше да ходи и в школата в СМГ. Занимаваше се и вкъщи самостоятелно, даже ми правеше полезни програми, от които имах нужда. Когато не му достигаха знания за някоя задача, се ровеше в книги по програмиране, в Интернет или се консултираше с по-големи програмистчета. Тъй като не бяха учили за кирилизация в черния прозорец, един път с дружни усилия ми сглобиха една програма по скайпа с един седмокласник, който сега живее в Германия, но преди посещаваше „Телерик“ и се познаваха оттам.

Алекс започна да решава задачи, давани по състезания и олимпиади по математика, с помощта на направени от него програми. Направи и програма за учители за оценяване на тестове. По-трудните математически задачи, които позволяват, ги правеше като задачи по програмиране, като могат да бъдат задавани различни входове, с цел  всеки ученик на контролно в един клас да е с различно условие, а проверката им да е лесна. Някои от тях ги записваше и качваше в YouTube като видео уроци. Нарича ги видео колекция на интересни задачи.

Един такъв пример:

 

 

Правеше и програми за решаване на ребуси с повече от едно решение. Ето едно видео с ребус:

 

 

Експериментираше докъде му стигат знанията и възможностите за различни програми, които му хрумваха да направи и да тества от ежедневието. Ето и първата му програма след 7 месеца в курса, записана с Камтазия, с която Явор ги беше научил да записват видео уроци.

 

 

Бях му я дала да я реши, като мислех, че ще подходи математически и бях сигурна, че няма да намери всичките решения. Дори се хванахме на бас, а той се изхитрил и я беше решил с програма. Загубих баса.

В края на лятото Явор Никифоров ми каза, че детето е успяло да разбере от допълнителните задания, които му е давал, материал, който трудно се усвоявал дори от четвъртокласници и затова било добре да продължи следващата учебна година с група D с шестокласниците в СМГ. Така той се записа и продължава да я посещава. Неприятно е, че през тези месеци школата съвпада с много състезания и олимпиади. Това е лошото на сутрешните, съботни школи, че много занимания се пропускат.

Преди няколко дни на 5 деца от групата, включително и на Алекс, раздадоха грамоти за успешно преминаване на модул 7 от програмата на Детската академия по програмиране. Честито на дечицата!

 

aleks 2

 

Благодарности на школата и на преподавателя им Явор Никифоров (на снимката вляво с черната тениска)!

 

aleks 3 aleks 8

 

Явор Никифоров прие предизвикателството да занимава толкова малки деца с толкова сложна материя като програмирането и се справя успешно. Моето дете беше най-малкото досега,  но гледам, че от тази година вече са започнали да приемат в Детската академия дори и деца от втори клас. Успех на малчуганите!

 

aleks 4

 

Винаги съм се чудела как се работи в група с по над сто деца. В началото даже малко страшничко ми прозвуча.  В училищата с по-малко от 30-тина деца учителите трудно се справят с дисциплината и едва успяват да си проведат урока. На Явор Никифоров явно му се отдава успешно да им ангажира вниманието, така че да не си пречат. Или просто са си възпитани дечицата, защото като съм ходила, все ми е правило впечатление творческата обстановка, която цари там. А Яшу, както го наричат децата, е учител от ново поколение. Личи си, че малчуганите много го обичат, сигурно защото е различен от обичайната им представа за учител от училище. Те са с него по лагери, състезания, във форуми, в чатове, в Скайпа и имат възможност да комуникират с него и извън учебната зала. За училище Алекс не е ставал с такова желание, както за школите по програмиране. Имаше един случай, в който баща му отиде да го взема следобед от академията и се върна без него. Малкият му казал, че остава и с третата група да си „донакодел“  там нещо, та от 9 до 19 часа е седял в академията. По едно време започнах да си мисля, че остава там да си играе на компютърни игрички, защото вкъщи съм ги забранила, но пък на състезания се представя много добре засега. Вероятно  не играе, като изключим тези игри, които сами си програмират в школата.

И една интересна история – загубих половин ден, за да разуча и въведа родителски контрол  и Алекс да не играе игрички на компютъра, а той вече започна сам да си ги пише. Като си помисля – става ми смешно.

 

aleks 5

 

За по-малко от година и половина толкова са напреднали с програмирането, че даже Алекс започва да използва знанията си оттам и „хитрее“ по останалите предмети. С програми си решава някои задачи по математика, а вчера с едно знание от „Алго академията“ в Телерик, от лекцията за „Машинно зрение“, вместо да набира текст от снимка с клавиатурата, което му беше домашно по информационни технологии в училище, той  с OCR и малко фотошоп го обърна в текстов файл за броени минути. Оправданието му беше, че не можел да набира бързо текст  с машинописен български, защото по програмиране пишели само с английски букви, а госпожата не разрешавала да се ползва фонетичен български. Та домашното стана по „трети начин“ без никакво набиране.

В интерес на истината не съм очаквала, когато се записа в школата, че може толкова бързо да напредне, тъй като в семейството програмисти няма. Странното е, че в училище госпожата го е върнала да пише на тесни и широки редове, защото пише бавно и грозно, а при набиране на код пише бързо като робот. Явно, че напредък има, когато има  желание и добри педагози.

Благодаря на майката на Алекс за прекрасния разказ!

Снимките са предоставени от семейството на Алекс.

 

За Йорданка Бонева-Благоева

Създава "Данибон" през 2010 г. Вярва в максимата "Ценно е да знаеш". Опитва се да сподели всички знания, информации и опит, които смята за ценни и полезни, в "Данибон". Радва се, когато "Данибон" помага и на другите.