Рубрики
Начало » Частно образование » Частни училища » Американски колеж » Споделено от Радост – За Американския колеж в София (4 част) – Подготовката за университетите

Споделено от Радост – За Американския колеж в София (4 част) – Подготовката за университетите

radostПродължаваме с четвъртата част от разказите на Радост за Американския колеж. Днес ще сподели в Danybon за подготовката в Колежа за университетите.

Радост е майка на колежанка, която сега завършва и е приета в по първо желание в престижен университет в Америка.

Радост ще представи разказа си отново под формата на споделени мисли през годините.

Споделено от Радост: Подготовката за университетите

25 Февр. 2011

Тази година имаше среща с една асоциация, в която членуват n- броя университети, не помня точно колко. С тях имаше представители на 23 университета от Англия, Австрия, Италия, Холандия, Америка, Канада, Швейцария  и сигурно изпускам някоя държава.

На една от сесиите, разясняваща кандидатстване и стипендии за университети им в Америка ни обясниха, че ако официалните им изисквания са за диплома минимум 5,50, то от нашия колеж приемат с 5,30, защото са наясно с качеството на системата на обучение и оценяване.

25 Ноем. 2011

Не знам за друго училище, което да организира срещи с бивши възпитаници

Не намирам нищо лошо, а даже похвално, че, например, представители на Йейл им изнесоха страхотна презентация на университета, като същевременно обясниха, че за родители с доход под 60 000 щ.д. годишно, такса не се заплаща.

На друга презентация на множество университети от цял свят, с представители от всеки от тях лично присъствах на лекция за родителите по отношение на стипендиите и какво е важно, за да получи едно дете стипендия.

Последният университет, който им е изнасял презентация в последните 10 дни, беше от Ню Йорк, с такса 10000 долара. Пак има опции за финансова помощ.

Не знам за друго училище, което да организира срещи с бивши възпитаници, на които настоящите да могат да задават въпроси за плюсовете и минусите на университетите, в които учат или всякакви въпроси.

17 Ян. 2012

За САТ

Колидж Борд е институцията, която администрира САТ изпита и други изпити, които сега няма да описвам. При регистрация в техния сайт, изпращат /мисля ежедневно/ на всички /хиляди от цял свят/ „Въпрос за деня“. Автоматично ти отчита дали си отговорил правилно и какъв процент от включилите се до момента са отговорили правилно.

Като си закупиш основната книга за подготовка за САТ изпита , регистрацията ти е безплатна /това като вметка/.

Не мисля, че има ограничение кога да се явиш на САТ, като възраст, както и изпитът не е задължителен. Има по няколко сесии годишно. Учениците се регистрират сами за изпитите. Доколкото знам от дъщеря ми, целта й е да няма раздел с под 700 т. За целта Critical reading & Writing при нас се нуждаят от доизкусуряване и съответно ходи на електив по това. Там правят и тестове върху тази част (не знам за цялостни). Преди време всички деца правиха PSAT, но не помня в кой клас. Пробни цялостни си прави сама. Пак подчертавам това са данни от информацията, която ми е сведена.

18 Ян. 2012

За подготовката за САТ

Сега се сетих, още в 10 клас имат възможност за подобен електив, който им е в помощ за САТ. Водеше го Г-жа Дачева.

Един съвет към по-малките колежани, които мислят да се явяват на САТ.

Хубаво е децата да започнат подготовката си за САТ преди 11 клас.

Основните 3000 САТ думи и спецификата им е хубаво да се понаучат във ваканцията между 10 и 11 кл.

Ще им бъде по-лесно! Голяма част от тези думи те знаят, но си има и такива с по-специфични приложения.

В един чуждестранен форум четох препоръки на подготвяли се и представили се много добре на този изпит. Едната, която си спомням, беше да четат поне една статия седмично от английски или американски вестник, заради по-различната терминология.

08 Февр. 2012

За официалния старт на кандидат-студентската кампания за випуск 2013

В понеделник беше официалния старт на кандидат-студентската кампания за випуск 2013. Единадесетокласниците нямаха учебни занимания, а само срещи с консултантите по кандидатстването. Били са разделени на групи, консултантите са им изнасяли презентации за процеса на кандидатстване.

На всяко дете е направена регистрация в някакъв сайт /не е UCAS, но не го запомних/, където постъпва цялата база данни от изпити, диплома, детето качва допълнителна информация за себе си,колежът качва инфо,  а университетите ползват директно оттам тази информация /ако съм разбрала правилно/.

След като попълнят данните за себе си и си набележат университети , започват да ходят на индивидуални срещи с консултантите.

Имало е и представители и на английски университет, които са им изнесли презентация.

Не сме ходили на лятна езикова програма. Мисля, че нямат тежест в СВ-то при кандидатстването.

Но стаж през лятото например, има тежест /доколкото знам/.

Мисля, че има програми с часове по САТ или за други изпити и чисто практически би било от полза за детето, но не и в СВ-то му.

Държат пробен  SAT в 10 клас , само да уточня, че това е PSAT, нещо като олекотен/съкратен вариант на SAT. Точките им от този PSAT информативно са качени в базата данни за децата и по някакава скала са увеличени / приравнени към SAT точки.

13 Февр. 2012

Размисли

Размишлявам:

–   Нужен е САТ, за който изпит дори на американците, на които езика им е матерен и ги готвят за този изпит от началните класове, им е трудно. Заблуда е да си мислим „Аз имам С1, няма да имам проблем със САТ”.

–   Добрите американски университета искат минимум 2-3 САТ2. Като знания, българските ученици не отстъпват, но трябва да си изключително навътре с терминологията на английски по съответния предмет, за да се представиш добре, както и да знаеш особеностите. Например,  по химия някой неща дори се записват по различен начин по българската и американска с-ма. Някой неща по нашата система имаш право да ги ползваш като даденост, при тях – трябва да го докажеш. Все неща, които не са невъзможни да се научат и извън колежа, но трудно.

– Незадължителен елемент, но препоръчителен и университетите го приемат за плюс са изпитите АР. Може и да бъркам, но много малко деца от други у-ща се явяват на такива изпити.

–   Деца от СМГ, които продължават в колежа и не искат да си загубят математическите предимства, посещават клуба на Кортезов. Мисля, че и майките на деца от СМГ не биха оспорили качествата на отличен преподавател като Кортезов. Деца, които са били отлични математици преди колежа, не спират да бъдат такива с приема им в колежа. Жив пример – Кубрат Данаилов, който продължаваше да печели награди и като възпитаник на колежа и беше приет в четири университета от Айви лигата.

–   Колежът ти дава и много опции за други изяви, с натрупани знания на място, естествено и с добра предварителна основа. Пример: Възпитаник на колежа с отлични задължителни елементи /Сат-ове, диплома, есе , препоръки/, със спечелена международна награда с клуба по дебати на колежа, занимания и в сферата на изкуството – приет в Харвард.

–   97% от възпитаниците на колежа записват университети извън България. Основно във Великобритания. Ако не се лъжа 17 % са записали университети в щатите от випуска миналата година.

–   Кембридж измести Харвард от първото место в световните класации. За настоящия випуск знам със сигурност за един приет в Кембридж, а може и да са повече.

– С всяко училище могат да се сбъдват мечти – с учене, четене и не малка доза късмет

И ДА, съгласна съм, че в колежа дипломата по всяка вероятност ще бъде по-ниска от диплома в друго у-ще. А и като ученик на колежа-двете дипломи не са еквивалентни. На моето дете българската диплома ще е по-висока от американската диплома  с около 20 стотни.

И на мен преди години ми казаха „Как ще запишеш детето си в колежа, ами ако реши да учи право в България, какво ще правиш“. В пространството се насаждаше мнението, че след като са в колежа и учат всичко на английски, губят познанията си по български. Добре, че се появиха матурите по БЕЛ, за да покажат безпочвеността на такива твърдения.

Всички казват, че е така. Казват, че възпитаниците на колежа са създали доста добро име на АК сред университетите.

Самите университети искат от колежаните по-ниска диплома спрямо други кандидати.

Системата, в която се регистрират зрелостниците на колежа, например, има база данни за всеки университет, всяка година колко ученици от колежа са кандидатствали, колко са били приети и колко са се записали.

26 Февр. 2012

Критерии за добро училище:

Моите критерии при избор на училище не са матурите, а какви възможности ще има детето след завършване. Не ги степенувам, защото всяко дете има различни приоритети и според тях прави класацията си:

Ако иска да продължи обучението си в Германия- 91 НЕГ или 73. , като в 91 НЕГ два класа взимат немска диплома, нещо което в другите държавни езикови гимназии не се предлага, независимо какъв език учат получават БГ диплома и е необходимо да имат и сертификат за владеене на съответния език. От АК също заминават деца за Германия. Немският като втори език в колежа се учи на доста високо ниво – това само като вметка

В Германия таксите за обучение са поносими, както и квартирните. Децата могат да избират между всякакви специалности, защото, например, за Англия и САЩ медицината е почти невъзможна за прием специалност.

Ако иска да продължи обучението си във Франция – Френската. Във Франция таксата е символична около 400 евро годишно. Държавата възстановява част от квартирните и така разходите за квартира са около 200 евро/ по-скоро надолу от тази стойност/ месечно, зависи в кой град си. Приемът е лесен, почти всяко желание на дете е удовлетворено, защото приемат много голям брой студенти и после през първата и втората година ги отсяват. По по различен начин седят нещата за техните Гранд Екол, но пък много университети дават възможност за прехвърляне , примерно след втората година в Гранд Екол.

Острова и САЩ – АК и 1 АЕГ- За мен това са държавите, които държат местата на топ 20 университетите, но и Германия не е за подценяване. В Америка има шанс за стипендии – пълни или частични, като пълната включва и храна и спане. Но има специалности, за които стипендията е почти невъзможна – медицина, стоматология /мисля, че има и други, но не ги знам със сигурност/. Не знам за другите училища, но в АК има деца, които са приети в повече от един топ университет и са пред дилемата кой да изберат. И тази година има такава дилема.

Тук е мястото да вмъкна, че СМГ, НПМГ и ПЧМГ дават много добри шансове за кандидатстване в топ университетите на САЩ и UK, защото в техните университети много се ценят успехи в областта на математиката, химията, физика, биология и това е сериозен плюс, но е необходимо и английският да е на много високо ниво.

В UK таксата не е малка, но децата получават кредит за нея и изплащането й започва чак след като започнат да получават доход над 21 000 лири. Вноската не е голяма и затова не я коментирам. Но издръжката на студент в Англия варира от 6-10 000 лири/ годишно.

СМГ и НПМГ със сертификат за език, могат да избират . При тях трябва да се наблегне на езика, но пък имат съществен плюс за топ ун-тетите от засилената профилирана подготовка.

Без затруднения могат да кандидатстват за медицина в България.

Златарски също бих го разглеждала като опция. Език, А-левъл изпити, каквито са си изпитите по английската система за обучение.

Не съм засегнала обучението в Дания, Швеция и Холандия, където също учат много българчета

Тези факти бих разглеждала при избор на училище, а не резултатите от матурите.

Но това е избор, когато дететето може да разчита на високи резултати на изпитите в 7 клас и тъй като това е изпит и никой не знае със сигурност какво ще направи.

Системата на обучение в UK е различна от нашата.

Ако при нас се изучават 10-15 предмета условно , то там в последните мисля 2 години на обучението си, детето изучава само 4 премета. То си избира кои 4 предмета. Накрая държи изпит за всеки от тези 4 предмета върху целия материал и това е оценката му – въпросните А-левъли. По тази причина при нас хорариума часове не може да покрие техния хорариум часове, когато са само 4 предмета. Някой университети /не малко/ приемат нашите оценки от матурите и оценките от дипломата, но има и такива които не считат, че оценките са еквивалентни.

Каква е разликата например с дете от СМГ, ако то има математически постижения на състезания, няма да ги притеснява, че няма А-левъл.

Друг пример – децата от АК се явяват на АР изпити, които също се ценят не само от университетите в САЩ, а и в UK. Учениците от АК също са добри състезатели, имат и други опции за изява и затова и тази година има толкова мн приети в Кембридж и Оксфорд

И в заключение. Поне засега повечето университети си признават нашите оценки /не е нужен А-левъл за тях или някакъв друг изпит, показващ съответното ниво/, но не се знае каква ще е тенденцията за в бъдеще.

А и това са изводи от практиката, не са официални данни от университетите.

26 Февр. 2012

В АК не знам да се явяват за сертификатите на Кембридж. Но за САТ или други езикови изпити си ползват подготовката в колежа, който иска се записва на такъв електив.

28 Февр. 2012

По отношение на адаптацията и езика: Има деца завърнали се не само от Германия. И в повечето случаи според мен е не толкова езиков проблема, до няколко месеца свикват с езика, а е по-скоро психологически и носталгичен проблем.

За издръжката:

Във всяка държава за различните градове има малки разлики

Имам познато дете, което почасово работи на каса в супермаркет в Германия и се издържа само /родителите нямат възможност да пращат и съответно детето е намерило начин да се справя/.

Данните, които посочих за Франция също са общи. Във Франция има доста социални привилегии за студентите. Освен, че държавата им възстановява от 50-70% за квартирните / в които влиза и газ и електричество/, така също има възможност и за стипендии- социална, за успех. Миналата година стипендията на мое близко дете беше над  400 евро/месечно, като с нея вървят и много други привилегии, като например карта за градски транспорт на стойност 10 цента /месечно.

По отношение на UK -общежитието в повечето случаи е 80 лири/на седмица, но след първата година децата се обединяват и си наемат къща, апартамент, тогава този разход става по-нисък. Има и по-скъпи общежития по около 100 лири/седмично. Повечето казват, че с около 200 лири на месец могат да изкарат за храна. Има възможност и за почасова работа.

За Америка разходите могат да са от само джобни до немислимата цифра от 100 000 лв.

Колкото до това , че не са се явили деца от АК на матура по немски, само уточнявам, че това съвсем не значи , че не овладяват добре езика. Специално немския в АК се учи на много високо ниво. Не се явяват на матура по немски, но си взимат сертификат от Гьоте, в повечето случаи само с подготовката от училище. Има деца от АК, които записват немски университети.

Смятам, че най-доброто място в София да научиш немски е 91НЕГ.

20 Дек. 2012

За стипендиите в престижните университети

По специалността, която дъщеря ми иска да учи в Америка,  може да се вземе след бакалавърска степен / иска да учи разработки на лекарства /. Дотогава ще учи биохимия. В Америка до втората година можеш да променяш специалността, която искаш да учиш . Като има специалности, които можеш да запишеш само след степен бакалавър – медицина, дентална медицина, ветеринарство, фармация и фармакология, май и право /за него не съм сигурна/.

За чуждестранните студенти, искащи финансова помощ, не са достатъчни само добри САТ резултати и диплома, трябва с нещо да впечатлят университета, за да отдели финансови средства за тях. За американските студенти университетът получава дотации FASA, американците имат право и на loans, а за чужденците университетът трябва само да изважда.

Получената финансова помощ е комбинация от scholarship , както и need-based grant, както и 2000 долара трябва сама да отработва – те ще й предложат възможности за работа на територията на университета. Попълва се предварително формуляр, в който родителите декларират каква сума биха могли да си позволят, от там университета преценява иска ли го този студент/ с представени Транскрипт за успеха, препоръки, САТ резултати, извънкласна дейност, есета, IELTs или Тойфел, документи от училището/ и то при тези финансови условия.

Интересното е, че докато правехме проучвания на университетите, открих стипендия за чужденци , покриваща цялото образование/разходи/ в дадени университети, за която можеха да кандидатстват деца само от около 20 средни чуждестранни училища, едно от тези училища беше Американския колеж в София, /открих я късно, бяхме изтървали сроковете/.

23 Ян. 2013
В 10 клас дъщеря ми реши, че иска да се занимава в сферата на медицината, това желание се измени и в момента е да се занимава с разработки на лекарства. Хубавото е, че още тогава реши, че й харесва химията и ще бъде нещо с химия. Усилено работеше по химия, тя е и такъв профил. Явяваше се на различни състезания. В 11 клас освен на олимпиадите се яви и на национално състезание по химия.

Подготовката по САТ започна през лятото на 10 клас. Колкото по-от рано, толкова по- добре, защото в 11 клас се готвят и за АР изпити, които са изключително трудни и им става доста натоварено. Ние хвърлихме доста усилия за АР изпитите, но сега ако трябва да върна времето назад, бих й препоръчала повечето усилия да са за САТ подготовката.

11 клас беше най-натоварен. Желателно е да са си помогнали преди това.

В колежа имат и много подходящи елективи за тази подготовка.

Ползвахме Консултанта на колежа, но също така и безплатните консултации във Фулбрайт.

Принципно няма как да си ученик на АК и да кандидатстваш в Америка, без да ползваш консултанта на колежа, но аз реших, че от допълнителни консултации глава не боли. И от двете места получихме много ценни съвети! А консултантът на колежа освен съвети има и доста неща, които върши по документите и процедурата за кандидатстване.

Благодаря на Радост за изключително полезния разказ! Както винаги научих много ценни неща. Очаквам с нетърпение и следващите й статии.

Ако смятате, че публикацията е полезна, моля, помогнете ни да я разпространим в социалните медии, форумите или по мейлите на приятели.

Въпроси към Радост можете да задавате тук под статията или във Фейсбук.

За Радост

Автор в рубриката "Споделено от Радост". Споделя с читателите на "Данибон" своя информация, опит и впечатления за Американския колеж в София и за кандидатстването в чужди университети. Вярва в доброто и смята, че хората трябва да споделят ценната информация, която знаят, за да са полезни на другите.