Рубрики
Начало » Образование » Състезания » Ивайло Кортезов » Стотина млади математици се явиха на „Австралийското кенгуру“ в София

Стотина млади математици се явиха на „Австралийското кенгуру“ в София

avstralijsko kengаrооДнес във Факултета по математика и информатика на Софийския университет се проведе едно от най-интересните математически състезания – „Австралийското кенгуру“. Явиха се около стотина ученика. Разпознах деца от СМГ, ЧОУ „Света София“, ПЧМГ и 107-мо (вероятно е имало и от други).

В началото ми се стори, че тази година бройката ще е по-голяма в сравнение с миналата, но всъщност без да претендирам за точност, а само въз основа на това, което видях – мисля, че участниците бяха колкото и през 2011 г. Тази година обаче май повечето бяха подранили. Ние отидохме към 9,10 ч. и вече имаше доста ученици и родители.

Миналата година бяхме първи и може би затова първоначално днес се заблудих, че състезанието ще е по-масово. Реално се включиха доста добре познати имена от математическите състезания. Много деца носеха някакви отличителни дрехи от някое състезание – я тениска, я шапка, я раничка. Така че човек, докато чака  – можеше да хвърли поглед кой в какво състезание и лагер-школа е участвал. По съвсем различни причини (в бързината) моят син също си грабна днес шапката от Националния кръг на Европейското кенгуру – една оранжева, вижда се постоянно по снимките ми. Така че и той си беше днес с математически екип.

Имаше и известни учители. Разпознах г-жа Шаркова от СМГ и г-н Кортезов от Американския колеж и БАН.

Малко след 9,30 ч. пред сградата на Факултета по математика децата имаха кратка инструкция от г-н Кортезов кой в коя зала е.

Всичко беше доста ясно и не се налагаше някаква усложнена организация. Големите (7-12 клас) тръгваха първи по дясното стълбище и бяха на по-нисък етаж.

А малките – до 6 клас, пак трябваше да минат по същото стълбище, но като по-млади, както се пошегуваха организаторите, трябваше да се качат малко по-нависоко. Всички ученици бяха предвождани от учители.

Всъщност сега поглеждам, че разпределението е зависело от това колко време продължава състезанието. При по-малките 3-6 клас е 60 минути, при по-големите е 73 минути.

Стори ми се, че групата на големите – 7-12 клас, е по-многобройна от тази на малките. Това се усети, когато те се качиха за залата си и останаха доста малко деца от втората група – 3-6 клас.

Много родители останаха да изчакват децата си в парка на Факултета по математика. Много беше приятно и прохладно там.

Не мога да кажа кога са излезли първите участници, но малко след 11 ч. беше най-масовата група, т.е. почти всички от малките 3-6 клас.

икой не носеше задачите – не са им разрешили да изнасят бланките. Помислих, че причината може да е, защото това е международно състезание и заради часовата разлика винаги може да изтекат задачите в интернет и в други държави да са по-облагодетелствани. Но не знам дали има връзка. Това ми хрумна. А пък и след толкова състезания и в средата на лятото – децата имат нужда от почивка, едва ли ще се засилят да пререшават наново всичко вкъщи.

Коментарите бяха, че задачите не са трудни, но времето за мислене на задача е само 2 минути и обикновено никога не стига. Винаги има в някоя, в която не си сигурен. Чух, че децата от 5-6 клас най-често си обсъждаха 29 задача кой какво е получил. Изглежда това е била задачата, която масово ги е затруднила.

Всъщност това състезание винаги много ми е харесвало. Освен, че е на английски и е за време – 2 минути на задача, тук липсват истериите около другите масови състезания и всичко е доста приятно и спокойно.

Успех на всички! Чакаме резултати и сертификати през октомври!

 

За Йорданка Бонева-Благоева

Създава "Данибон" през 2010 г. Вярва в максимата "Ценно е да знаеш". Опитва се да сподели всички знания, информации и опит, които смята за ценни и полезни, в "Данибон". Радва се, когато "Данибон" помага и на другите.