Рубрики
Начало » Интересно » Светоглед » Глобус » Защо китайците са толкова добри в математиката?

Защо китайците са толкова добри в математиката?

Размисли на Малкълм Гладуел

malcolm gladwell

 

4, 8, 5, 3, 9, 7, 6 – погледнете тези цифри. Кажете ги силно на глас. След това си преместете погледа встрани и се опитайте в рамките на 20 секунди да си ги спомните преди да ги кажете отново на глас.

 

Този експеримент е описан от Малкълм Гладуел, канадско-британски журналист и писател. Той цитира Stanislas Dehaene, а примерът е от книгата „The Number Sense“. И преди да ви разкажа за теорията на Малкълм Гладуел, развита в „Rice Paddies and Math Tests“* в книгата му „Outliers: The Story of Success“** защо китайците са по-добри в математиката, опитайте се да направите горния тест и да видите колко цифри можете да възпроизведете.

 

И така към примера и към историята.

 

kitajche

 

Оказва се, че англоговорящите имат само 50% шанс да запомнят поредността на горните цифри. Китайците обаче се справят брилянтно и вероятността да ги повторят вярно е 100%.

 

Малкълм Гладуел се позовава на изследвания, че всичко се корени в езика и колко са кратки думите. В китайския език цифрите имат много кратки наименования. Прави сравнения с английския и китайския – четири е „си“, седем е „ки“. Човек може да запомни казано или прочетено за период, който трае две секунди. Тъй като китайските наименования за цифрите са кратки и по тази причина могат да се запомнят повече цифри в сравнение с англоговорящите (а тъй като в момента тествам и с българския – според мен, определено важи и за нас). Най-много цифри могат да запомнят жителите на Хонконг, които говорят кантонски диалект на китайския език. Могат да възпроизведат 10 цифри.

 

Втората причина, според Малкълм Гладуел, е, че китайският език и въобще азиатските езици имат по-стройна система за броене.

 

Например, eleven (единадесет) е десет-едно (十一 на китайски), twelve (дванадесет) е десет-две (十二), а thirteen (тринадесет) е десет-три (十三).

 

Децата запомнят бързо кратките цифри до 10 и след това са само вариации от тези цифри и то по много лесен и кратък начин.

 

В английския от 11 до 19 се използва различна логика – например, eleven би било по-добре да е oneteen, twelve – да е twoteen, thirteen – да е threeteen, fifteen – да е fiveteen, ако се ползва логиката при формиране на 14 и на 16-19. Но не е. Това е допълнителен процес на запомняне.

 

В китайския, корейския и японския всичко е доста по-лесно: единадесет е десет-едно, дванадесет е десет-две, двадесет и четири е две-десет(ки)-четири (тук май българският е с добри позиции).

 

Изследване показва, че азиатските деца се научават да броят по-бързо в сравнение с американските.

 

В Китай децата на 4 години броят до 40. Американчетата броят на същата възраст едва до 15, а на 5-годишна възраст повечето все още не успяват да броят до 40. Ето и тук вече се получава първата разлика в знанията. На тази крехка възраст с първите знания от математиката децата от Китай вече водят с една година пред американските деца.

 

По-лесната и логическа бройна система означава, че това дава и голямо предимство на китайските деца при бързо смятане на задачи.

 

Лесният пример от тридесет и седем плюс двадесет и две ще отнеме повече време на деца от западната култура за пресмятане наум, в сравнение с китайските ученици. Отново всичко зависи от наименованията на числата. За китайците това звучи така: „три-десет(ки)-седем плюс две-десет(ки)-две“ и могат веднага да кажат, че отговорът е 59.

 

Азиатската система при числата, при която има логика и е много по-лесна, вероятно влияе и върху отношението на децата към математиката. Те не наизустяват механично числата, а всичко е логика. В книгата се дава и още един хубав пример – този път с дробите.

 

На Запад се казва: „три пети“, а китайците казват: „от пет части вземи три“. Отново този пример е доста по-ясен и лесен за възприемане.

 

Позицията на Малкълм Гладуел е, че по отношение на математиката китайците имат изначално предимство що се отнася до имена на цифри, по-лесно броене, по-лесно смятане и по-ясни дроби. Това е и вероятната причина китайчетата да харесват математиката.

 

В западното общество в 3-4 клас децата започват да намразват математиката, защото им се струва сложна. В Китай не е така. Деца напротив – обичат математиката.

 

И ако приключа разказа си дотук, вероятно всички ще останат с убеждението, че сме несправедливо ощетени именно, защото думите при нас са по-дълги. Чудатият Малкълм Гладуел прави обаче интересна връзка и свързва резултатите в класната стая в Китай с оризищата и с труда на китайците, които работят през всичките 365 дни на годината и то преди изгрев слънце.

 

china-694647_640

 

Многото усилия за отглеждане на ориза в Китай е научило китайците да разчитат изцяло на себе си и да знаят, че именно с труд се постига всичко и всичко е в ръцете на тези, които се грижат за оризището. Ако го правят съвестно, ще се изхранят, ще успеят, ще се издигнат над другите. Ако претупват нещата през пръсти – няма да имат какво да ядат и ще затъват. Отглеждането на ориз за разлика от царевицата и пшеницата изисква огромна грижа и труд и много работа от всеки член на семейството.

 

Именно и затова китайците са така добри в това, което правят, защото полагат огромни усилия и старания. И знаят, че всичко е в техните ръце. Може да имат предимство в математиката от лингвистична гледна точка, но и не спират да се трудят, за да са успешни.

 

 

Топ 5 факта за Малкълм Гладуел:

 

1. Роден на 3 септември 1963 г. във Великобритания. Баща му е британец и професор по математика, а майка му – от Ямайка и психотерапевт.

 

2. Малкълм Гладуел е канадско-британски журналист и автор на бестселъри.

 

3. Автор е на 5 книги:

 

The Tipping Point: How Little Things Can Make a Big Difference (2000), Blink: The Power of Thinking Without Thinking (2005), Outliers: The Story of Success (2008), What the Dog Saw: And Other Adventures (2009), David and Goliath: Underdogs, Misfits, and the Art of Battling Giants (2013).

 

Четири от тях са преведени на български – „Повратната точка: Как малките неща могат да доведат до големи промени“ (2000 г.), „Проблясък: Силата на мигновените решения“ (2005 г.), „Изключителните: История на успеха“ (2008 г.), „Какво видя кучето и други приключения“ (2009 г.). Издадени са от „Жанет-45“ и Locus.

Всичките книги попадат в класацията на бестселърите на The New York Times.

 

4. „Митът за таланта“ – концепция на Гладуел, в която разглежда различни управленски и административни техники, които печелившите и губещите компании използват. Много компании имат практиката да раздават значително по-големи бонуси и премии на най-добрите си служители-„звезди“ в сравнение с бонусите на останалите служители. При този тип система нарцистичните типове хора е по-вероятно да се изкачват нагоре в йерархията, тъй като при наличие на успех са склонни да се самоизтъкват, а при наличие на провал рядко поемат отговорността за него. Той определя нарцисистите като най-лошите мениджъри и допълва, че постоянното прилагане на принципа за възнаграждаване на „звездите“ може да влоши позициите на компанията с времето. Според Гладуел най-успешните фирми са тези, които ценят опита на своите служители и изчакват по-дълго преди да прибегнат към повишения.

 

5. Възгледи за успеха – за Гладуел успехът е талант плюс подготовка. Той застава зад концепцията за 10 000 часа практика:

 

„В началото нямах почти никакъв опит, а в края се чувствах като експерт. Отне ми точно 10 години.“

 

 

„Rice Paddies and Math Tests“* – на български „Оризища и тестове по математика“

„Outliers“**- „Изключителните“

източник: http://gladwell.com/outliers/, „Rice Paddies and Math Tests“, „Outliers“, Why are Chinese (and other Asians) Better at Math?, Wikipedia, The Talent Myth, Economix,

 

снимка: Wikipedia

 

 

За Йорданка Бонева-Благоева

Създава "Данибон" през 2010 г. Вярва в максимата "Ценно е да знаеш". Опитва се да сподели всички знания, информации и опит, които смята за ценни и полезни, в "Данибон". Радва се, когато "Данибон" помага и на другите.