Рубрики
Начало » Блог » Размисли от Данибон » Впечатления » Планиран живот за прием в университет от Бръшляновата лига

Планиран живот за прием в университет от Бръшляновата лига

„Дали ще мога да основа клуб за плетене, в който да правя бебешки терлици за сирачетата в Китай?“

own work / CC BY-SA (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0)

Университетът Браун  own work / CC BY-SA (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0)

 

Разказ за амбициозно младо момиче, което още от 3 клас планира живота си как да влезе в елитен университет от Бръшляновата лига, описва Джейн Л. Роузън в книгата си „Малка черна рокля“. Роузън е позната със статиите си в известния сайт Хъфингтън пост. Тя живее със съпруга си и трите им дъщери в Ню Йорк и черпи вдъхновение от града и хората в него.

 

“ #ПланътНеБешеТакъв“ е озаглавен разказът с неочакван край, който описва живота на Софи, която е завършила престижния Браун – университет от елитната Бръшлянова лига. Тя е на 23 години. Живее в Ийст Сайд в Майхатън (в Ню Йорк) – квартала на либералните интелектуалци. Баща й е евреин, а майка – чернокожа.

 

План за прием в елитно частно училище

 

Още от 3 клас момичето започва само да планира живота си как да влезе в топ университет. Тогава учи в държавното начално училище P.S. 6, което е с добра репутация. Осъзнава, че е човек, който обича да планира живота си, но живее в семейство, което никога не планира нищо. Затова предприема стъпки да осъществи плана си за още по-добро образование.

 

P.S. 6  източник: Уикипедия

P.S. 6
източник: Уикипедия

 

Софи си набелязва известни елитни частни училища в Ню Йорк, от които шансовете за прием в Бръшляновата лига са изключително големи. Това са Далтън, Тринити и Колумбия преп. Таксите обаче в тези частни училища също са изключително високи. Разглежда им условията за прием и още в 3 клас започва да сваля документите за кандидатстване. Решава първо да ги оставя до кафемашината, за да ги видят родителите й докато пият сутрешното си кафе. Тази стратегия обаче не проработва. Затова 3-класничката започва да ги слага в чантите им и дори в спортните им сакове. Баща й, за когото отбелязва, че е дете на евреи активисти от Горен Уест Сайд, категорично отхвърля идеята за частно училище с ясния аргумент, че той е завършил държавно училище и си е много добре. Майката, която пък е чернокожа и щерка на консервативни учители от Бъфало, проявява повече интерес. И както в повечето семейства по света – щом майката се е навила, ясно е, че нещата ще се случат. Тя убеждава бащата поне да обиколят няколко училища щом детето толкова иска, но очаква, че няма да се впечатлят много.

 

Момичето обаче вече е наясно, че училищата са изключителни и това й била тайната стратегия. Още с първото училище бащата либерал вече се съгласява, че частното училище ще е в пъти по-добро място за детето му.

 

Софи смайва комисиите по прием в тези елитни частни училища с въпроси, които точно искат да чуят и които показват високо ниво на ангажираност (но за всеки друг извън тази сфера някои от тях могат да прозвучат като абсурдни):

 

„Дали ще мога да основа клуб за плетене, в който да правя бебешки терлици за сирачетата в Китай?“

music-1702404_640

 

„Какви възможности за общественополезен труд предлагате в Далтън?“

 

Комисиите в училищата са възхитени. Точно такава социална ангажираност търсят и известните топ университети. Оценките от приемните изпити на Софи също са с отлични оценки. Всичко това тушира черната точка, че родителите й са завършили държавни училища – нещо, което не е плюс в биографията на амбициозното момиче. За университетите от Бръшляновата лига се знае, че се смята за плюс поне един от родителите да е завършил даденото висше училище, макар че това не гарантира място. Обикновено в документите за кандидатстване задължително присъства този въпрос дали родителите ти са учили там. По тази причина и за елитните частни училища също е важно децата, които приемат, да са с родители, възпитаници на топ университети, тъй като това донякъде води и до по-лесния им прием в тях и вдигане на процента на приетите ученици на най-желаните места, което пък повиша интереса към училището от нови кандидати. Софи осъзнава факта - родителите й не са възпитаници на частни училища и на топ университети и това означава, че за комисията по прием тя не е очевидният кандидат за Бръшляновата лига.

 

На всички родители, които са се насочили към най-известните частни училища в Ню Йорк, е ясна формулата за успех: след тези частни училища приемът в елитен университет е в кърпа вързан. Но си съществува и една социална заигравка – всички родители се преструват, че не избират тези училища заради ясната формула за успех, а обясняват, че това не ги интересува, тъй като за тях са важни други по-ценни неща: „интеграцията“ и „разнообразието“, каквото и да означава фактически това. Макар и да се говори едно, трябва да се разбира нещо коренно различно. Единственото, което има значение за всички, макар че никой не го споделя открито, е колко ученици от даденото частно училище са били приети миналата година в престижен университет.

 

Елитното частно училище Далтън в Ню Йорк източник: Jim.henderson / CC BY-SA (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0)

Елитното частно училище Далтън в Ню Йорк
източник: Jim.henderson / CC BY-SA (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0)

 

Софи е приета в Далтън – едно от най-известните частни училища в САЩ, което заема топ позиции в класациите в страната, а също така е и сред гимназиите, които подготвят за прием в университети от Бръшляновата лига.

 

План за прием в университет от Бръшляновата лига

 

Ведната след като постига заветната цел – прием в елитно частно училище, Софи си начертава следващата – прием в университет от Бръшляновата лига. Вече е в 8 клас в Далтън. Тя осъзнава, че от 9 клас всичко, което прави ще е от значение за приема й в топ висше училище. Затова предварително си оформя ясна картинка на положението си спрямо своите съученици, които ще са й основна конкуренция, тъй като ще завършат едно и също училище. Започва да ги разпитва кои университети са завършили родителите им – така ще разбере в кои университети те имат най-голям шанс да бъдат приети и са с едни гърди преди нея, тъй като тя няма това предимство. До Коледа на 9 клас вече има пълен списък на конкуренцията си за Бръшляновата лига. Срещу всеки от университети присъстват и имената на родителите на съучениците й, които са възпитаници на някой от тях. Така например за най-желания от нея – университета в Пенсилвания (там е завършил Тръмп и имат изключително силна бизнес програма), има 7 конкуренти от своите съученици, чиито родители са учили там. Корнел се слави като колежа с най-лесен прием сред тези от Бръшляновата лига, но за там Софи има 9 конкуренти. Сама преценява, че не е от академичната класа на Харвард, Йейл, Принстън и Колумбийския. Затова се насочва към два варианта: Дартмут с конкуренция от 2 момичета и Браун с конкуренция от 3 момчета.

 

След това Софи започва да проучва какъв е процентът от приетите в тези два университета от нейното училище през последните 5 години. Всяко престижно частно училище притежава такава подробна статистика, която наистина се ползва често от консултантите по прием – една доста скъпоплатена услуга. Процентът на приетите от Далтън в тези два университета се оказва доста добър и това успокоява Софи.

 

Започва да проучва конкуренцията си. Момичетата, които имат родители, завършили в Дартмут, са умни, а едното от тях дори чернокожо (това е носи бонус точки), като самата Софи. За прием в елитните университети е важно от каква раса си. Най-високите изисквания са към бели мъже. При тях резултатите от изпитите SAT трябва да са най-високи. При чернокожи момичета е доста по-лесно. Софи оглежда конкурентите си за Браун – 3 бели момчета с родители от Браун. Определя ги като „скучни бели сополанковци“, които не са й никаква конкуренция. Така отсича какъв е нейният избор: Браун.

 

За да докаже отрано колко силно желае този университет, Софи си купува онлайн блуза с качулка и с надпис „Университет Браун“ (по принцип това невинаги се тълкува добре – смята се, че е може да се носи дреха или шапка от даден елитен университет, ако самият ти си възпитаник на него или ако родителите ти са учили там).

 

След като ясно определя каква е целта й – Браун, Софи посвещава 3 години и половина за подготовка за прием там. И разбира се е приета.

 

Реалността в Браун

Университетът Браун източник: Kenneth C. Zirkel / CC BY-SA (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0)

Университетът Браун
източник: Kenneth C. Zirkel / CC BY-SA (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0)

 

Браун се оказва висока летва дори за всеки със състезателен дух като Софи. Там всички са с високи резултати на SAT. Каквото и да направи човек, винаги има някой, който го превъзхожда многократно:

 

„Дори да бях изплела достатъчно бебешки терлици за всяко сираче в Пекин с население от 11 милиона души, то момичето в другия край на аудиторията беше изплело достатъчно, за да обуе всяко краче на сираче в Шанхай с население от 14 милиона души“.

 

В университет от Бръшляновата лига е трудно да си най-добрият и това често води до разочарование. Софи за първи път няма план. Американските университети дават възможност студентите да си избират какво да учат по време на самото обучение, а изборът не се прави още в началото каква специалност да се учи, както е например в европейските. Понякога това е добре, защото предоставя свобода на младия човек да решава по-дълго време с какво иска да се занимава, да търси себе си, но често води и до разфокусиране. В крайна сметка Софи завършва с две дипломи по сравнителна литература и по история на изкуството. Това са специалности, които са приятни за момичетата, но отдавна попадат в класациите за трудно намиране на работа след това. Особено за история на изкуството все по-често се говори, че е за деца от много богати семейства, които самите са собственици на ценни произведения на изкуството в дома си и са с нужните контакти, т.е. евентуални клиенти на скъпи картини и други произведения на изкуството.

 

Животът след Браун

attractive-1869761_640

 

Софи се връща при родителите си след завършването на Браун. Ходи на интервюта за работа, но без успех. Често хапката възпитаник на Бръшляновата лига е твърде голяма за работодателите, особено ако наемат новозавършил.

 

Веднъж Софи среща съученичка от Далтън, която винаги е била на крачка зад нея. Не избира топ университет, а отива да учи в такъв от т.н. „Малка Бръшлянова лига“ - Хамилтън. Вече работи за „Голдън Сакс“ – една от най-старите инвестиционни банки в света. Това шокира Софи, която е възмутена, че съученичката работи на такова място, а дори не е завършила Бръшляновата лига. И за първи път се пита дали и тя не е трябвало да завърши в „Малката Бръшлянова лига“, където напрежението е по-малко и има повече възможност да се развиваш.

 

#ПланътНеБешеТакъв“ дава интересен поглед върху една съдба на възпитаничка на университет от Бръшляновата лига. Тя планира да се развива по един начин, но топ университетът всъщност не й предоставя това, което е очаквала – всички работодатели радушно да я приемат само, защото е завършила Браун. Разказът е приятен, динамичен и се чете бързо. Дава повод за размисъл за изборите в живота, за планирането на бъдещето или поне докъде да го очертаваш. Дали винаги да избираш най-доброто или пък да се спреш на нещо по-практично, за да си успешен и на следващата стъпка. И понеже книгата е „Малката черна рокля“ в историята на Софи наистина има малка черна рокля. Самата Софи при срещата със съученичката си си измисля набързо своя успешна история, която се появява в Инстаграм и после се налага да поддържа тази фалшива фасада – на успешно момиче, което уж работи в „Сотбис“. Ходи всеки ден в луксозния магазин Блумингдейлс и си прави селфита с различни дрехи и стоки. Снимките публикува в Инстаграм и така става звезда там. И точно една малка черна рокля може да й донесе желаната покана за парти в „Кристис“ и може би най-после оферта за работа.

 

94687765_253043602506340_5336550741349761024_n

 

 

Разказът е с отворен край и всеки може да си го довърши сам. Историята на Софи е много поучителна и може би дори реална. Всички планове, които следва за прием в университета от Бръшляновата лига, са точно такива, каквито се осъществяват и от академичните консултанти. Но дали най-доброто винаги е най-добро. И дали това гарантира категоричен успех в живота. Всеки сам ще прецени.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Защо богатите деца от Ню Йорк трябва да се родят през октомври или ноември, за да станат успешни?

Какво представляват интервютата с родители за прием в желани частни училища и градини в САЩ?

„Мишел Обама. Моята история“ – откъс за приема в Принстън

За Данибон

"Данибон" е сайт, създаден е през 2010 година от Йорданка Бонева-Благоева. Мотото на сайта е: "Ценно е да знаеш".