Рубрики
Начало » Гост блогър » Какво се крие зад образователната институция „колеж“ в различните държави?

Какво се крие зад образователната институция „колеж“ в различните държави?

Споделено от Радост

 

Amherst College By David Emmerman (PicasaWeb) [CC BY 3.0 (https://creativecommons.org/licenses/by/3.0)], via Wikimedia Commons

Amherst College
By David Emmerman (PicasaWeb) [CC BY 3.0 (https://creativecommons.org/licenses/by/3.0)], via Wikimedia Commons

САЩ

 

В САЩ под колеж се разбира 4-годишното обучение за бакалавърска програма (undergraduate), независимо дали се провежда в колеж или университет.

 

Някой колежи са отделни образователни институции: Williams College, Amherst College и много други. Наричат се колежи, защото не предлагат следващите степени на обучение след бакалавър (с малки изключения).

Университетите се състоят от колежи (undergraduate), но те са по-големи институции и предлагат и следващите форми на обучение (graduate; postgraduate и т.н.).

 

Като академично ниво за бакалавър колежите и университетите в САЩ са равнопоставени. Какво да изберем, зависи от приоритетите ни. В университетите ще намерим по-богат набор от програми и класове, а в колежите – по-малки класове, съответно повече комуникация с професорите.

 

Wellesley College By John Phelan [CC BY-SA 3.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0)], from Wikimedia Commons

Wellesley College
By John Phelan [CC BY-SA 3.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0)], from Wikimedia Commons

Aко потърсим най-добрите колежи в САЩ, получаваме класация от университети и колежи, но за тях е ясно, че става въпрос за бакалавърската степен на обучение, за която не правят разлика дали си в университет или колеж.

 

Холандия

Не точно така стои въпросът в Холандия, например.

 

Ако си завършил колеж в Холандия, за да продължиш за магистратура в университет, в повечето случаи ще ти искат да изкараш една допълнителна учебна година в университета. Още от средното образование децата са разпределени по нива и само тези от най-високото (то е с най-много учебни години) могат да продължат в университет.

 

В Амстердам

В Амстердам

 

Колежите в Холандия са насочени предимно към практически специалности и се ходи на повече практика, отколкото на лекции. Дипломата за бакалавър, получена в колеж и университет в Холандия, не е с еднаква тежест при кандидатстване за магистратура (докато в САЩ дипломите за бакалавър са си равностойни). Вижте обяснението за двата вида дипломи (от академичните университети и от колежите), което е посочено на сайта на известния Технически университет в Делфт.

 

Колежите в Холандия ги наричат Hogeschool (висше училище), а на английски: University of applied science.

 

Подобен тип висши училища с практическа насоченост – Fachhochschulen, има и в Германия.

 

Великобритания

Презентация за Оксфорд в Американския колеж в София

Презентация за Оксфорд в Американския колеж в София

 

Във Великобритания пък е съвсем различно. Там голяма част от университетите представляват шапката на множество колежи. Например университетът Оксфорд се състои от 44 колежа с различни имена (38 колежа и 6 Permanent Private Halls). И независимо в кой от тях си учил, придобиваш диплома от Университета Оксфорд.

 

Специализирани колежи

 

Във всички държави има и специализирани колежи в отделни области, като например колеж за медицински сестри.

 

Не засягам темата за тях, а се опитвам да внеса разяснение за бакалавърските програми в колежите в различните държави.

За Радост

Автор в рубриката "Споделено от Радост". Споделя с читателите на "Данибон" своя информация, опит и впечатления за Американския колеж в София и за кандидатстването в чужди университети. Вярва в доброто и смята, че хората трябва да споделят ценната информация, която знаят, за да са полезни на другите.