Рубрики
Начало » Образование » „Синдромът Тъфтс“

„Синдромът Тъфтс“

„Бях отхвърлен от Тъфтс, защото съм твърде квалифициран“

 

1024px-West_Hall_-_Tufts_University_-_IMG_0959

 

Кандидатстването за елитните американски университети е цялата наука, в която има толкова процеси, терминология, нюанси. За всичко си има много тънкости и особености. Има си и сигнали, които запознатите знаят как да изтълкуват. Съществува един интересен феномен, който вълнува кандидатстващите в „Бръшляновата лига“:

 

Ако приятен колеж, който обаче не е сред топ университети от ранга на тези в „Бръшлянова лига“, а попада по-скоро в т.н. „Скрита Бръшлянова лига“ като Тъфтс, те отреже при кандидатстването, това знак ли е, че и университети като Харвард, Йейл, Принстън, също ще те откажат прием?

 

Оказва се, че има познато явление, което се нарича „Синдрома Тъфтс“. Тъфтс (Tufts) е хубав частен колеж в Бостън, който е в близост до Харвард и MIT.

Какво означава „Синдрома Тъфтс“?

 

„Синдромът Тъфтс“ е предполагаема практика на Офисите по прием на хубавите американски университети, които не попадат обаче сред топ позициите в класациите. При тази практика най-силните кандидати получават откази от тези колежи от ранга на Тъфтс или в най-добрите случаи са в „листа на чакащите“. Обяснява се със стремежа да се изпращат оферти преди всичко на кандидати, които се очаква да влязат в този университет. Ако се изпрати оферта на много силен кандидат, той има голяма вероятност да бъде приет и в „Бръшляновата лига“ и ще предпочете по-престижния университет. Така се дава предимство на кандидати, които биха се записали в Тъфтс и в други колежи от този ранг.

 

„Бях отхвърлен от Тъфтс, защото съм твърде квалифициран.“

 

 Тази практика също си има име „Yield protection“. Тя се обяснява с допълнителното презастраховане от по-малките университети, които вземат мерки да имат достатъчно добро съотношение между кандидати, които са получили оферти, и такива, които са приели да учат при тях. Този параметър е важен за класацията на U.S. News World Report (USNWR), която е уважавана и се следи от бъдещите кандидатстващи. Така че за да са по-напред в класацията, университети като Тъфтс трябва да дават предимство на кандидатите, които биха ги избрали със сигурност щом получат оферта.

 

Според някои, този „Синдром Тъфтс“ е просто мит. Веднага се намира обяснение, че дори и най-силните кандидати може да не са направили нещо достатъчно добре, за да бъдат приети в по-малко престижните колежи. Т.е. да са ги подценили и да не са положи нужните усилия. Приемът в американските висши училища е холистичен и никога не се знае каква е точно причината за даден отказ дори на топ кандидат с топ резултати, успехи и невероятни изяви.

 

Никой университет обаче никога няма да признае, че съществува такава практика да се канят само кандидатите, за които се предполага, че ще се запишат. За това може само да са предполага по споделен опит в College Confidential или в публикации, където са събрани примери:

 

„Бях приет в Харвард, Йейл и Принстън, а отхвърлен от George Washington University и Тъфтс.

 

От Тъфтс си имат свое обяснение. Те изключително много държат на есетата (а топ кандидатитет може да са ги пренебрегнали) и на това кандидатът да се вписва в университета.

За Данибон

"Данибон" е сайт за знания, свързани с образованието, бизнеса, мениджмънта, комуникациите, възпитанието и хубавия живот. Създаден е през 2010 година от Йорданка Бонева-Благоева. Мотото на сайта е: "Ценно е да знаеш".