Рубрики
Начало » Частно образование » Частни училища » Американски колеж » „Целете се много нависоко, рискувайте и инвестирайте времето си“ – интервю с Николай Митев, студент в Йейл

„Целете се много нависоко, рискувайте и инвестирайте времето си“ – интервю с Николай Митев, студент в Йейл

Николай Митев: „Инвестицията на време, като всяка друга, е рискова. Когато обаче човек познава себе си, тази инвестиция винаги ще бъде успешна. Познавайте себе си!“

1

Ако съществуват перфектни хора, сега ще прочетете за едно такова момче – Николай Митев. Той вярва повече в правилното инвестиране на времето, което човек прави след като опознае себе си и тази инвестиция, макар и рискова, винаги ще бъде успешна. Познавам Ники Митев от съвсем малък, когато беше ученик в 1 клас в ЧОУ „Света София“. После животът ни често ни изненадваше приятно и със семейството му имахме пресечни точки. И вече като момче на познати, с гордост следях развитието му. Срещахме го по състезания, снимах го как го награждават заедно с по-малката му сестра на математически турнири, на тържествата в „Света София“ често го виждахме на сцена, приковаващ вниманието на цялата публика. Винаги беше един от най-изявените ученици и то в среда на доста силна конкуренция с още много умни и талантливи хлапета. И човек само се пита дали има още някоя непокорена сфера. След това беше приет в Американския колеж, влюби се във физиката и четяхме за неговите нови успехи, изобретения и инициативи. С радост научих при дипломирането му, че е приет да учи в един от топ университетите в света – Йейл. Отказал е оферти на други известни висши училища, сред които Кеймбридж и Колумбийския университет. За мен беше толкова интересно да разбера какви са мечтите му, какво иска да постигне, какво мисли за успеха, защо избра Йейл пред Кеймбридж, каква е неговата тайна за прием в елитен университет.

 

Щастлива съм, че един от най-талантливите млади хора на България даде интервю за Данибон. Надявам се информацията да е полезна за много други умни деца и младежи, които черпят ценна информация и намират вдъхновение в точно такива млади българи като Николай Митев.

 

Интервю на Данибон с Николай Митев

 

Ники, приеми поздравленията ми за приема ти в толкова престижен университет – Йейл! От години се познаваме. Радвам се на всяко твое постижение. Успех след успех! Ти вероятно не си осъзнавал какво постигаш, как вървиш все напред, но беше впечатляващо развитие. Разкажи ни повече за себе си, за семейството си, за училищата, в които си учил.

 

Здравей, Дани. Благодаря за това интервю. Надявам се да бъда полезен на възможно най-много хора. Ще се опитвам докато отговарям на въпросите да вмъквам по някой съвет, понеже въпреки че кандидатстването изглежда като непреодолим пъзел, далеч не е чак толкова сложно.

 

Казвам се Николай Димитров Митев, на 19 години, роден в град София. От малък се занимавам с математика, а от малко по-късно и с физика. От 1. до 7. клас учих в ЧОУ „Света София“, а след това продължих образованието си в Американския колеж. Винаги отговарям на първия въпрос най-накрая, така че ви уверявам, че всичко останало, което мога да кажа за себе си, вече съм го покрил в следващите въпроси.

 

Човек с толкова успехи и с толкова интереси сигурно си има девиз. Какъв е твоят?

 

В интерес на истината, Дани, никога не съм следвал определена фраза или девиз. Ролята на девиза е да обхваща мъдрост или истина, в основата на нечий житейски път. За мен единствена такава фраза няма. Достигал съм до много истини, които впоследствие са били засенчвани от други такива. Това е като човека, който се опитвал да разбере каква е най-малката частица, от която е направен камъкът. Трошейки го на все по-малки парчета, първо достига до молекулите, после до атомите, след това до квантовия свят и накрая… и той не знае какво има отвъд. Отдавна съм се примирил, че до абсолютна истина за света не сме стигнали още. А това само по себе си ме мотивира много повече отколкото всяка една крилата фраза, която съм прочел.

 

А имаш ли модел за подражание?

 

През изминалите години съм имал възможността да срещна много хора, на които искрено се възхищавам. Модел за подражание все пак нямам. Има много личности, които са постигнали невероятни успехи, но техният път е вече извървян. Няма смисъл да отъпкваме пътеката два пъти. Имам свой път, свои цели и свои мечти, на които бих желал да се отдам.

 

Вместо модел за подражание обаче имам много учители. Учители за мен са не само преподавателите в училище, а всички хора, на които се възхищавам и които имат на какво да ме научат. Заобиколен съм от такива личности и се опитвам да взема най-доброто от всеки един от тях. По този начин не ставам огледален образ на някоя известна личност, а се стремя да бъда най-добрата версия на себе си.

 

Познавам и семейството ти от години. След като се запознах с тях, нямаше начин да не си обясня защо ти си толкова успешен. Какво научи от тях за успеха? Какви съвети ти дават?

 

Родителите ми са най-голямата ми опора. Те имат заслуга за абсолютно всеки мой успех. Със собствен пример са ме научили на трудолюбие, честност, целеустременост и воля. Показаха ми, че успехът не е това, което получаваш, а по-скоро това, което оставяш зад себе си. Именно поради това успешен е не този, който смята себе си за успешен, а този, когото другите наричат такъв. Но може би най-ценното, което са ми дали, е това, че винаги ме насърчаваха да опознавам, а не просто да научавам.

 

От малък имах всякакви щури идеи. Даже съм си въобразявал, че съм измислил perpetuum mobile. Родителите ми бяха наясно, че такава машина е невъзможна, но вместо да ми го обяснят, решиха да ми го покажат. Насърчиха ме сам да сглобя изобретението, сам да го тествам и сам да достигна до извода, че не работи. Това беше най-ценният урок за мен. В днешно време училището ни учи да приемаме всичко за даденост. Мислим, че светът е абсолютен и има само един верен отговор: ако ти кажат „не”, значи няма смисъл да опитваш. Те решиха да ми покажат, че сам трябва да правя изводите си в този свят. Ако се проваля, значи съм научил нещо ново, но ако успея, съм опровергал всички онези, които непрестанно са повтаряли думата „не“.

 

Какви са хобитата ти? С какво обичаш да се занимаваш? Колко езика владееш?

 

Обичам да пътувам, да спортувам, да свиря на китара, да чета. Също така обичам да разсъждавам. Винаги ми е било безкрайно приятно да седнем с приятели и да говорим за теми отвъд човешкото разбиране. Освен това от малък винаги работя върху някакъв дългосрочен проект. Затова вече не знам дали обичам да развивам проекти или просто се чувствам непълноценно, ако не го правя. И в двата случая поне ми е интересно. Обичам също да работя с хора и да ги опознавам. Човек може да научи много от книгите, но още повече от околните. Относно езици, освен български знам английски и малко испански. Догодина смятам в университета да запиша и китайски.

 

Какво ще ни разкажеш за Американския колеж? В какви клубове и дейности се включи? Кои преподаватели ще запомниш?

 

2

За Американския колеж мога да говоря много. Това може да е темата на едно отделно интервю. Затова съвсем накратко ще опиша какво беше Американският колеж за мен.

 

Колежът се различава от повечето училища в България, защото най-интересното започва след края на учебния ден, когато всички се запътят към клубовете си. С множеството си извънкласни дейности, това училище предразполага учениците да намерят средата, в която принадлежат, и да се занимават с това, което истински обичат. Акцент винаги се поставя върху социалното развитие на ученика. Класовете се променят всяка година, за да може всеки един от нас при завършването си да познава една голяма част от випуска, а не само 20-тина души. Постоянната промяна на средата, в която ученик на Американския колеж в София се намира, му позволява неизбежно да намери хората, с които се чувства най-комфортно. И тук стигаме до най-важната част, а именно хората. Учителите и учениците на колежа са най-ценният му ресурс. В това училище успях да срещна изключителни личности: хора, които искат да създават и да променят всичко, до което се докоснат. Това се илюстрира най-добре от любимия ми цитат на г-н Герит Уайт:

 

Оставяйте всяко място, което напускате, поне една идея по-добро отколкото сте го намерили.

 

Горният цитат свидетелства, че ще запомня по нещо от всеки един от моите преподаватели. Чуя ли думата „учител“ обаче едно име неизбежно излиза в ума ми: д-р Красимира Чакърова.   Д-р Чакърова е учителят, който е оставил най-голяма следа в мен. С нея сме прекарвали дни и нощи, работейки върху физични разработки или организацията на научни събития. Тя е идвала пеша от дома си по време на ваканция, за да ни отвори лабораторията и да работи редом с нас по научни експерименти. Не е спала цели нощи редом с нас, помагайки ни да се подготвим за дадена олимпиада. Точно заради учители като д-р Чакърова сме научавали най-много не преди, а след като се сблъскаме с даден проблем. Тя е екстравагантен учител, който обяснява по нетрадиционен, но ефективен начин. Трудът, който влага в уроците и извънкласните дейности, които води, е несравним. Учениците я уважават, но едновременно с това я чувстват близка.

 

Други учители, които са оставили следа в мен са гореспоменатият Герит Уайт, който даваше сърце и душа за учениците и се бореше със зъби и нокти за реализацията на нашите проекти, Жанина Здравкова, София Гечева, Велислава Цветкова, Дейвид Йорданов и много други.

 

Покрай интересите ми към физиката, в 8 клас станах част от научните среди в колежа. В 11 клас ме избраха за президент на клуба по науки (Science club), в който подготвяхме по-малките ученици за олимпиади и състезания. Също така станах част от екипа, който имаше за цел да организира международния научен фестивал FISSION. В допълнение, прекарах 4 години в ученическия съвет на колежа, където дейностите ми варираха от организирането на ежегодни събития до създаването на станции, от които учениците могат да заемат чадъри в дъждовни дни.

Какви постижения имаш през годините?

 

3

Всичко започна със състезанията. От първи клас се явявам на състезания по математика. Именно те ме запалиха толкова много по тази наука и нейните производни. Истинските олимпиади и състезания обаче започват след 8 клас, когато материалът става много сложен и конкуренцията е много по-голяма (а и университетите тях гледат).

4

След 8 клас съм спечелил над 20 награди по математика, физика и инженерство. В 11 клас се класирах за разширения национален отбор на България и в последствие бях избран да представям страната ни на Международния турнир на младите физици в Полша. В 10 клас разработих инженерен модел на раница, който има за цел да намали шанса от гръбначно изкривяване. Явих се с тази идея на конкурси в България и чужбина и след положителна обратна връзка реших да подам заявка за патент. Трудът ми е публикуван в бюлетина на Патентното ведомство, а скоро финалният доклад ще бъде достъпен също.

5

Освен с инженерство и физика активно се занимавах и с ученическия съвет на колежа. Бях сенатор за 3 години и председател на социалния комитет за една. Със съвета успяхме да прокараме множество промени в колежа и да организираме десетки събития. Както вече споменах бях президент на клуба по науки и организатор на фестивала FISSION. Да преподавам физика изненадващо беше едно от най-удовлетворяващите ми занимания. Да намериш разбираем начин да преподадеш сложна материя на по-малки ученици се оказа изключително интересна задача. Но в клуба си говорехме не само за физика. Дискутирали сме и математика, философия и житейски проблеми. Случвало се е да стоим до 8 вечерта в колежа, решавайки някоя интересна задача. Извинявам се за жаргона, но кеф ми беше да преподавам в този клуб. И, Дани, знам, че нямаше предвид такива постижения, но няколко от учениците ми наскоро завоюваха големи успехи!

6

Как се подготвяше за кандидатстване в елитни университети?

 

Подготовката за кандидатстване в университети, като всяко друго нещо, е една инвестиция на време. Всеки ученик инвестира времето си по един или друг начин докато учи в гимназията. Едни могат да решат да обогатяват себе си с това време, други могат да решат да създават, а трети могат да решат да се забавляват. Реално погледнато всеки печели по нещо. Някои имат краткосрочни печалби, а други виждат плодовете от инвестицията си чак след години. Знаейки това, моята стратегия за кандидатстване беше да покажа на университетите, че инвестирам времето си разумно.

 

Точно заради това се опитах да разбера дали има предмет, в който съм добър, но и който обичам да изучавам. Това за мен беше физиката. След като я бях намерил, последва много работа. Вложих време да я разбера и да я използвам за създаването на много от идеите ми. Физиката ми даде не само медали от състезания, но и разбиране за света. Печалбата от инвестицията ми са именно тези знания. А точно такива знания искат да видят университетите у един кандидат.

 

Как физиката така те грабна? Изостави ли другите таланти или те ти помагат?

 

Интересен въпрос, Дани. Предполагам, че под други таланти имаш предвид актьорската ми кариера. Да, преди колежа освен с математика съм се занимавал с актьорско майсторство, музика, спортни танци и спортна гимнастика. Имал съм отличия и в 4-те сфери и съм можел да тръгна по всеки един от тези пътища. Но както отговорих на предния въпрос, в един момент си дадох сметка, че най-вероятно ще мога да постигна големи неща и в изкуството, но те със сигурност (не заради друго, а заради особеностите на тази индустрия) щяха да са на цената на повече време и труд. Тези таланти все пак не са изоставени. Все още имам афинитет към театъра и музиката и все още се занимавам любителски със спорт. Може би винаги ще има една частица в мен, която ще се пита „ами какво ако…“, но мисля, че взех правилния избор. Все пак най-добрият риск е прецененият риск.

 

Каква специалност учиш или искаш да учиш и защо?

 

За разлика от Европа, в САЩ не е нужно да заявиш специалността си до края на втората година. В този период студентите могат да изпробват множество различни курсове (даже такива, в които нямат никакъв опит и предишни знания), за да решат в какво наистина биха искали да специализират.

 

Точно поради това още не мога да ви кажа точно с какво бих искал да се занимавам. Влязох в Yale с нагласата, че ще уча инженерство, но след като се докоснах до непонятни за мен сфери като политиката, икономиката и компютърните науки, вече далеч не е ясно дали инженерството ще бъде изборът ми.

 

Все пак имам представа какво бих записал като специалност. От краткия си опит съм достигнал до извода, че най-ключовите и трудно усвоими умения са комуникационните умения и аналитичната мисъл. Човек притежава ли и двете според мен е готов да излезе в света и да преследва целите си. Смятам да отделя време и на двете качества докато съм в Yale, но основната ми специалност най-вероятно ще бъде обвързана с приложението на аналитични методи в реалния свят, или накратко Приложна математика.

 

Каква е тайната за високи резултати на SAT? На какви SAT-ове се яви? Какви резултати постигна (ако искаш да споделиш, разбира се)?

 

Тайна няма. Ако имаше тайна, хора много по-отдадени на изпита от мен вече щяха да са я намерили и всички щяхме да имаме по 1600 :).

 

Трудността на изпита идва точно в това, че всички знаят какъв е ключът към високите резултати: труд. Изпитът следва много специфичен формат и за да постигне високи резултати, човек трябва да направи много тестове и да вникне в логиката зад задачите. Това отнема доста време и точно заради това според мен SAT не е толкова мерило на ученическия интелект (има олимпиади за тази работа), а по-скоро индикатор, че човек е трудолюбив. Може би пък това искат да видят американските университети.

 

SAT-овете, на които се явих, бяха големият SAT и два SAT subject теста: математика и физика. На големия SAT изкарах 1530, а на двата subject теста имах 800 от 800.

 

В кои университети беше приет? Какви оферти получи?

 

Получих общо 8 оферти, сред които бяха Cambridge, Columbia University, и Yale. Между тези 3 университета беше най-трудно да реша. Всеки един от тях има силни страни и би ми дал много добра подготовка в кариерен и личностен план. Все пак предпочетох Yale, защото от трите университета той ми даваше най-много свобода. Cambridge е университет, в който си избираш специалността предварително и не можеш да държиш курсове от повече от една сфера. В Columbia пък бях приет в инженерно училище, което също налагаше определени ограничения. В Yale можех да запиша каквото си реша, да пробвам от абсолютно всичко и да преценя с какво искам да се занимавам. Сега, след като се докоснах до университета, смея да твърдя, че съм взел правилното решение.

 

Какво ще ни разкажеш за Кеймбридж? Каква специалност беше посочил? В кой колеж? Какви изисквания поставиха? Постижими ли бяха?

 

Точно така, имах оферта и от Кеймбридж. Няма какво да ви кажа за този университет, което вие да не знаете. Кеймбридж е институция на световно ниво с много успешни личности зад гърба си. Бях приет да уча инженерство в Gonville and Caius, колежа, в който е учил самият Стивън Хокинг. Изискванията им за прием бяха да изкарам над 5.90 общ успех и две 6-ци на матурите по математика и физика - високи, но постижими резултати.

 

При кандидатстването в престижните американски университети приемът е въз основа на много критерии. Кои бяха твоите най-силни страни? Какво те отличи, според теб, от другите кандидати при приема в американските университети? Какво те направи силна кандидатура за толкова елитни университети?

 

Наистина критериите са много. Може би ще отговоря по-лесно на този въпрос, ако първо обясня какъв е процесът, през който минава всяка една кандидатура.

 

Всеки университет има отдел по прием или така наречения Admissions Office. Всеки член на отдела отговаря за различен щат или регион от света (българските документи биват изпратени на представителя за Източна Европа). Този представител минава през всички документи, препоръки и мотивационни писма на кандидатите и избира тези, които според неговите критерии са най-добри. След тази начална фаза всички представители се събират на общо заседание и всеки в рамките на няколко минути трябва да представи един от неговите избраници пред останалите в комитета. Следва гласуване, в което единодушен вот означава, че ученикът е приет. Тази система може и да варира при различните университети, но главната идея е същата.

 

Та нека се върнем на основния въпрос. Всеки университет иска да приема амбициозни, трудолюбиви и талантливи ученици. Критериите, които свидетелстват за подобни качества, са: високи резултати на изпитите, висок академичен успех в училище, широк набор от извънкласни дейности и интереси, награди от международни състезания и форуми, дългосрочни проекти, които ученикът развива, и умело написани есета, мотивационни писма и препоръки. Има и още един критерий, който често се пропуска от българите, а според мен е доста важен. Този критерии са личностните качества. Все повече и повече университети гледат да не приемат просто машини с перфектни резултати. За тях са важни и социалните умения на ученика: как комуникира с останалите, как се приспособява към нова среда, какви са възгледите му и как би допринесъл към общността на този университет. Точно затова интервютата са толкова важни за САЩ. Човек на хартия е един, но на живо може да се окаже напълно различен. Съветът ми към вас е да работите не само за добри резултати, но и да обогатявате себе си по всевъзможни начини. Четете!!! Това е най-добрият начин да развиете личността си и светогледа си. Един начетен и информиран човек винаги се различава от околните. А основната цел при кандидатстване е точно да ви забележат.

 

Аз имах високи резултати и награди от състезания. Но още много хора, които кандидатстваха в тези университети, имаха подобни постижения. Това, което според мен ме отличи, са някои от личностните качества, които са забелязали в мен. Кои точно са те обаче няма как да знам.

 

Освен академични успехи и разнообразни хобита, ти винаги си бил и лидер. Как се оформя такава личност, която веднага да впечатли топ университети?

 

Факт е, че през изминалите години съм имал някои лидерски позиции, но въпреки това не мисля, че поне на този етап разбирам достатъчно от материята, за да давам съвети как човек да се оформи като лидер.

 

От малкото си опит все пак съм достигнал до извода, че лидерите притежават две отличителни качества: компетентност и увереност. Компетентността е по-важното от двете, понеже компетентен човек без увереност няма, но уверен човек без компетентност определено има. Истината е, че хората обичат да следват тези, които очевидно знаят какво правят. Всички се стремим към отлични резултати независимо с какво се захванем. Затова когато един човек знае как да напътства отбора към високите постижения, останалите ще го последват. Лидерът трябва също и да има поглед в бъдещето, да може да рискува и да намира най-доброто в останалите. Това обаче аз го броя като част от компетентността.

 

Защо избра Йейл? А не Кеймбридж или друг университет? Какво отличава Йейл от другите университети от „Бръшляновата лига“ и въобще от елитните университети? За кои специалности е изключително силен?

 

7

Yale е известен с това, че за разлика от други институции ти дава много широк спектър от знания. Докато учиш по дадена специалност, без значение каква е тя, от теб се изисква да запишеш и курсове по писане, по науки и по социални умения. Освен това всеки студент на Yale излиза с поне още един език. Това според мен е много важно, защото студентите на университета не излизат просто учени или историци. Историците знаят биология, учените познават икономиката, а икономистите са чели творбите на Джон Стюарт Мил. Светът е толкова комплексен, че за да го разберем, ние трябва да познаваме всичките му особености: от история през наука до изкуство.

 

Именно затова избрах този университет. Винаги съм имал интерес към науките, но съм се интересувал и от политика, история и психология. По-рано в интервюто казах, че искам да развия както аналитичните си, така и социалните си умения. Университет като Yale ми дава точно тази възможност.

8

Това е университетът на толкова много американски президенти, политици, учени и известни личности. Коя личност от Йейл за теб е най-ярката?

 

Възхищавам се на хора като Джъстин Кан, Емет Шиър и Майкъл Сейбел, които успяват да погледнат в бъдещето и да създадат продукт, който дефинира цяло едно поколение. Yale не е известен с предприемачите си, но под репутацията на политически университет лежи едно общество на иноватори, които с креативност и критична мисъл променят света. Кан, Шиър и Сейбел са само част от много йейлски предприемачи, чиито истории чета и от които се вдъхновявам.

 

Има ли формула за приема в престижен университет?

 

Формула има, но преди да я обясня, бих искал да уточня нещо. Много хора си мислят, че има един списък с неща, които даден ученик трябва да изпълни докато е в гимназията и има ли всички нужни извънкласни дейности и резултати на изпити, то влизането му е гарантирано. Това не е вярно. От тази гледна точка, формула няма. Но честно казано и по-добре. Ако имаше подобна формула, всички хора в университета щяха да са еднакви. Всички щяха да имат едни и същи интереси, да имат подобни истории и гледни точки. Едно от богатствата на университета е че можеш да срещнеш хора с различни възгледи от своите и чрез дискусии с тези хора да обогатиш себе си. Затова даже и да имаше такава формула, университетите отдавна щяха да са я унищожили.

 

Разбира се, има няколко въпроса, които лично според мен могат да насочат човек в какво е добре да инвестира времето си. Тези въпроси са:

 

  • Отдава ли ми се някоя наука? Мога ли да постигна високи резултати на олимпиада?
  • Отдават ли ми се езиците?
  • Обичам ли да пиша? Мога ли да напиша история, която засяга съществени идеи?
  • Обичам ли да организирам събития? А да водя отбори? Може би бих могъл/могла да се включа в подобна организация?
  • Обичам ли да помагам на околните? Има ли доброволчески инициативи, които ми доставят удоволствие и удовлетворение?
  • Обичам ли да рисувам, танцувам, творя? Мога ли да създам нещо впечатляващо? Ако отговорът на този въпрос е „да”, от рано добавяйте творбите си в портфолио и участвайте в художествени конкурси.
  • Добър ли съм в спорта? Мога ли да вляза в национален отбор и да отида на международно състезание?
  • Най-накрая трябва да си отговорим на един последен въпрос: Какво ще ми коства това? Може би повече от една от тези дисциплини са ми интересни. Кои от тях обаче мога да постигна за най-малко време и с най-малко труд? Как да ги комбинирам?

 

Друг вид формула също съществува. Тя е чисто статистическа и въпреки че много учители не биха се съгласили с мен, смятам да я споделя. Просто е: кандидатствайте в много университети. Всяка институция в САЩ търси определен тип хора. Като кандидатствате на много места значително увеличавате шанса си да пуснете документи в университет, който търси човек като вас. Може в MIT да търсят олимпийци с много медали, а в Berkeley например хора с много спортни постижения. Пробвайте на различни места, защото не знаете къде ще търсят човек като вас. Разбира се, избирайте умно, понеже нямаме безкрайно време, но с добра дисциплина и организация според мен всеки има силите да кандидатства в поне 15 университета. Формулата не е заместител на постижения и високи резултати, но е нещо, което много хора пропускат, а може да качи шансовете за прием. За да се стигне дотук обаче, трябва преди това много да се работи.

 

Как ти се сториха българските матури в 12 клас? На какви се яви? Какви резултати постигна? Какво е различното при тях от SAT?

 

Ако трябва да бъда честен, доста приятни. Никога не ме е било страх от изпити, даже напротив, с годините съм изградил някакво вълнение към тях. Явих се на 2 матури: задължителната по български език и литература и тази по математика. Изкарах пълни 6-ци и на двете, но на моя страна със сигурност беше спокойствието, понеже вече имах оферти от САЩ, а спокойствието е ключово за всеки изпит.

 

SAT е доста по-различен тип изпит. Като оставим на страна това, че е на английски език, той тества уменията на учениците да анализират текстове и да решават задачи за кратко време. Матурата също има компонент на четене с разбиране, но също така се фокусира и върху литературни творби и особености на езика (а и времето е повече). Това е основната разлика.

 

Как се отнасят американците към талантите?

 

Правят нещо много лесно, но в същото време изключително ефективно: дават им свобода. Познавам много таланти и всички имат една и съща отличителна черта: огромен глад за знания. Тези хора не четат, защото трябва, а защото искат да разберат повече. Тях не ги интересуват оценките, а грешките, които са допуснали, за да не ги повтарят в бъдеще. Именно поради този факт, най-доброто нещо, което могат да дадат университетите на един талант е свободата (и съответно условията) да научава. Като първокурсник в Yale, имам свободата да запиша почти всеки курс. Имам съученици, които директно първата си година се записаха да учат с магистрите. Талантливият човек винаги ще си намери нещо интересно и предизвикателно без нуждата от програми и изисквания. Американските университети оставят студентите си да четат, да се интересуват, да творят и ако някой вече има нужда от помощ, винаги има към кого да се обърне.

С какво искаш да се занимаваш в бъдеще?

 

Създател на междугалактически увеселителни паркове. И въпреки че трябва да почакам докато подобна професия бъде измислена, тя доста добре описва с какво искам да се занимавам занапред. Независимо в коя индустрия ме отведе вятърът, независимо с какви хора се срещна, в бъдеще искам да създавам необикновени неща.

 

Смяташ ли да се върнеш в България?

 

България има много проблеми, но именно това ме мотивира да се върна. Израснал съм тук, изградил съм се като личност тук и съответно имам отговорност към тази страна. Проблемите в България продължават да съществуват, защото хората бягат. Докато не се опитаме ние като общество да ги решим, няма кой да ги реши за нас. България ми е дала много, затова ще уча в чужбина, може би ще живея там за определено време, но евентуално ще се върна.

 

Ако сега с теб се свърже хлапе от България, което мечтае за университет от Бръшляновата лига, какво би го посъветвал? Ако е 10-годишно? Ако е на 14 години и избира своята гимназия? Ако е вече на 18 години и скоро ще кандидатства?

 

10-годишно: Сега е моментът да трупаш знания. Имаш много свободно време затова развий глад към непознатото. Гледането на филми, видео игрите и спортът също те обогатяват. Играй и се забавлявай смело, но единствено помни, че до колкото повече дейности се докоснеш сега, толкова по-лесно ще ти е после да разбереш в какво си истински добър.

 

14-годишно: Имаш време. Вече знаеш кои са нещата, в които си добър, затова избери 2-3, върху които да съсредоточиш времето си. Цели се високо, влагай много труд в нещата, които обичаш да правиш, и се стреми към съвършенство. Щастлив ли си от нещата, които създаваш и постигаш, значи си на прав път. Нека обаче крайната цел не те разсейва от всъщност важните неща. Развивай се като личност, намери хора, които истински държат на теб, и винаги намирай време да се забавляваш.

 

18-годишно: Нямаш време, но поне вече си пълнолетен. Това, което можеш да направиш, е да се фокусираш върху есетата. Те са доста важен елемент при кандидатстването. Можеш да прочетеш „За писането“ на Стивън Кинг или „Политиката и английският език“ на Джордж Оруел. Тези книги ще ти помогнат да избереш правилните думи, за да илюстрираш идеите си. И може би най-важното е да се опиташ да се „продадеш”. Може да си скромен, но кандидатстването не е времето за скромност. Трябва да убедиш отговорниците по прием, че си по-добър от останалите кандидати. Затова ако даваш на някого да чете есетата ти, избери най-критичния си приятел.

 

Какви съвети даваш на сестра си? Тя също беше ученичка в ЧОУ „Света София”, а сега е в Американския колеж. Спомням си как на математически церемонии ви награждаваха и двамата.

9

Сестра ми е сред най-талантливите хора, които познавам. Явявала се е на състезания по математика като малка и въпреки че имаше добри резултати, тя избра да посвети времето си на изкуството. Пред очите ми се е развивала в тази сфера и като виждам радостта в очите и всеки път като завърши някоя рисунка, разбирам, че е направила правилния избор. Аз съм най-големият й фен и едновременно най-големият й критик. Въпреки това много често съм оставал просто възхитен от творбите, които създава това малко 15-годишно момиче. Давам й съвети за картините, които рисува, за историите, които пише, и за музиката, която композира. Но може би най-често й давам житейски съвети. Не съм голям мъдрец, но тя минава по път, по който тъкмо съм преминал, така че определено има с какво да съм полезен.

 

Това, което научи досега от живота, и искаш да го споделиш с нас.

 

10

Страхотен въпрос, Дани, но аз съм само студент в първи курс. Съмнявам се да ви кажа нещо за живота, което вие вече да не знаете. Ще завърша единствено с един призив към младите кандидати, който обобщава основната идея на това интервю.

 

Знам, че цял живот ви казват, че перфектни хора няма. Толкова много са ни го повтаряли, че вече се е превърнало в оправдание. Не го използвайте като такова. Целете се много нависоко, трудете се, когато има смисъл, рискувайте и инвестирайте времето си. Инвестицията на време, като всяка друга, е рискова и трябва да бъде обмислена и преценена. Когато обаче човек познава себе си, тази инвестиция винаги ще бъде успешна. Познавайте себе си!

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Има ли формула за прием в престижен университет? Интервю с Изабела Миланова, студентка в Пенсилванския университет

Успешният път на Христо Папазов в математиката

За приема, обучението и живота в Принстън – интервю с Калина Цолова, студентка от България

Ценни съвети от Димитър Димитров за Американския колеж и за кандидатстването за стипендия в чужди елитни училища

За холандското образование и холандските университети в интервю с Рая Стоянова

За Данибон

"Данибон" е личен сайт, създаден е през 2010 година от журналистката Йорданка Бонева-Благоева. Мотото на "Данибон" е: "Ценно е да знаеш!".