Рубрики
Начало » Образование » Студент от Йейл обяснява за приема в елитните американски университети

Студент от Йейл обяснява за приема в елитните американски университети

 

yale-university-1604157_640

 

Защо един кандидат с по-ниски резултати и без някакви сериозни изяви е приет в елитен американски университет, а друг – с перфектни резултати и невероятно CV, може да бъде отхвърлен? Това е загадка, върху която разсъждават ежегодно много кандидат-студенти и образователни експерти.

 

Елитните американски университети прилагат т.н. „холистичен принцип“ при подбора на студентите. Не се гледат само резултатите от SAT, успех, но са важни и есетата, препоръките, извънкласните дейности, от какво семейство произхождаш и много други. Ако си от семейство от малцинствата в САЩ или пък от такова, в което ще си първо поколение студент – имаш голям шанс да бъдеш приет.

 

Запомнила съм изказването на един образователен експерт, който помага на кандидатите влязат в елитни колежив САЩ:

 

„Дайте ми кандидат hispanic с 1350 точки на SAT и ще го вкарам в Бръшляновата лига. Дайте ми афроамериканец с 1390 точки – също ще влезе. Но за американец от азиатски произход дори и с максималните 1600 точки на SAT, нищо не мога да гарантирам“.

 

Много е важно и дали родителите ти са учили в дадения университет. В най-елитните много често са възпитаници на това висше училище от няколко поколения и обикновено всички са и дарители. Кандидатите от такива семейства често също се приемат с предимство. Бях впечатлена, когато преглеждах в College Confidential, какви кандидати кандидатстват. Например, за Станфорд имаше много и с перфектния резултат от 1600 точки на SAT, и с доходи над 250 000+ долара и не искат финансова помощ, а в добавка – в семейството им има възпитаници на университета вече няколко поколения. Същото може да се види и така желаните университети от Бръшляновата лига. Обикновено кандидатите описват във форума това свое предимство – „Legacy Hook“, когато разказват за себе си. Когато се попълва платформата Common App, има три въпроса в тази насока – дали имаш брат/сестра в дадения колеж; дали имаш родители, възпитаници на колежа; дали родителите са преподаватели там. Някой може да си помисли, че е от гл.т. да коректност и да няма сблъсък на интереси. Всъщност тези въпроси са важни, за да се определи дали кандидатът е към категорията на потомък на възпитаници на университета. За ВИП кандидатурите (на известни личности, на големи дарители), по информация от книги по темата, първо с тях се занимават специални отдели за развитие на университета и после преминават към отдела по прием. Обяснението е, че е добре за всички, ако се приеме един ВИП кандидат, това носи винаги много реклама. А ако се приеме наследник на голям дарител, в полза на всички е, че той ще построи библиотека за всички студенти.

 

Други, които по-лесно са приемани, са изявени спортисти.

 

Така че никой никога не може да каже при приема в американския университет защо някой е приет, а друг – не. Дори и само по произход има най-различни вариации.

 

Отделно самите комисии по прием се стремят да направят випуските с личности с различни интереси. Напоследък много се обръща внимание, че всъщност се търсят Т-личности (с един-два изявени таланта и обща култура), а не всестранно развити личности, които разбират от всичко по малко. Целта на комисията е да направи разнообразен клас от хора с различни таланти, а не да събира на едно място всестранно развити личности. Отделно преди години от MIT, подкрепени и от други известни унивеситети, излязоха с позицията, че трябва да се спре това разфокусирано трупане на разнообразни дейности. По-добре е младежите да се фокусират върху една-две, която наистина им доставя удоволствие и искат да развиват по-задълбочено и по-дълго време. Вместо да си пръскат енергията и времето за най-различни краткотрайни дейности, по-добре да помислят какво да направят за благото на обществото. Дори и помощ у дома, пак ще е полезна.

 

Американски азиатец, студент в Йейл, споделя в College Confidential своя опит как е бил приет. При „ранното кандидатстване“ е бил отрязан от желания университет и в отчаянието си решава да се пробва в три университета от „Бръшляновата лига“, като отчита факта, че е азиатец и шансовете му са нищожни дори с перфектни резултати на САТ от 1600 точки, а той имал 1490 точки. Също така бил с нисък доход, а отделно нямал никакви сериозни постижения. Изненадващо бил приет и в трите топ университета. Избрал Йейл.

 

Трябва да разберете, ако силно селективните университети като Йейл ви приемат или отхвърлят кандидатурата, това не трябва да рефлектира върху вашата упорита работа/личност/интелектуален капацитет. Ако не сте чули, тези колежи всъщност са като всеки бизнес. Те трябва да запълнят своите програми. Една година могат да се подберат студенти, с които да демонстрират разнообразие. Друга година могат да се приемат повече STEM студенти. Ако една година кандидатствате, може да бъдете отхвърлен. Ако пък кандидатствате наново на следващата със същите резултати, есета и всичко, може и да влезете.

Казвайки това, не искам да обезкуражавам никога да кандидатства, където сърцето му най-много иска. Всъщност аз никога нямаше да кандидатствам в Йейл, ако университетът, за който подадох документи за ранно кандидатстване, не ме отхвърли. Винаги съм харесвал Йейл, но смятах, че е невъзможен за мен и нямаше смисъл да губя енергия, за да попълвам още документи. Така че той не беше в моя списък с университетите. Но след като бях отхвърлен на ранно кандидатстване от желания университет, си казах – по дяволите, ще кандидатствам в Йейл. Какво имах да губя освен няколко часа за попълване на документите и малко допълнителен стрес. В крайна сметка кандидатствах за три университета от Бръшляновата лига, за които искрено бях убеден, че няма да вляза (SAT 1490, нисък доход, не съм печелил впечатляващи награди или нещо, не съм победител), но накрая бях приет и в трите „бръшляна“. Казвам си, че ако кандидатствам в друга година, резултатът сигурно ще бъде коренно различен, но в крайна сметка го направих и бях приет, с малко късмет. Така че не си губете времето да искате някой да прогнозира дали ще бъдете приет, или дали ви е нисък SAT резултатът, или да си мислите, че не сте достатъчно удивителен. Комисията по прием в колежа може да има толкова много странни причини да иска даден кандидат и е възможно точно вие да сте този, когото търсят.

За Данибон

"Данибон" е сайт за знания, свързани с образованието, бизнеса, мениджмънта, комуникациите, възпитанието и хубавия живот. Създаден е през 2010 година от Йорданка Бонева-Благоева. Мотото на сайта е: "Ценно е да знаеш".