Рубрики
Начало » Гост блогър » Напръсках се обилно с парфюм и нищо не усещах

Напръсках се обилно с парфюм и нищо не усещах

Споделено от Радост

 

Доставка пред дома ни

Доставка пред дома ни

 

Ако човек е болен с ковид, според мен, няма как да го обърка. Аз съм с леки симптоми, но чувствам пълно изтощение. Имах мускулни болки, температура около 37,5 градуса, главоболие, много ми се спеше. Заспивах още в 17 часа. Чувствах се много изтощена. С усилие дори си вдигах ръката. Първите дни единственото, което съм правила, е да прибера чиниите в миялната.

 

В началото си мислех, че мускулните болки са от работата в градината предния ден и че това е мускулна треска. Дъщеря ми ме пита по телефона дали имам обоняние. Изобщо не си и бях помисляла, че съм с ковид, за да проверя това. След като ми го каза, изтичах до пералното помещение, което беше най-близо до мен. Помирисах праха за пране – нищо не усетих. Имаше наблизо парфюмирани капсули. Помирисах ги и тях – пак нищо не усетих. Много се притесних и отидох в банята. Напръсках се обилно с парфюм цялата. Нищо не се усещаше. Не можех да повярвам! Тези дни режех лук – нищо. Готвя нещо пържено – пак нищо не усещам. Съпругът ми има обоняние, но пък му се струва всяко ястие много солено.

 

Прочетох статията в „Дневник“ как протича домашното лечение на коронавирус в България и искам да ви разкажа за нашия случай в Нидерландия. Тези дни и ние със съпруга ми се оказахме с положителни тестове за коронавирус.

 

В Нидерландия се приема за нормално да се чуеш по телефона с лекар, да му опишеш състоянието си и какви симптоми имаш и той да ти изпише лекарства. По тази причина не сме очаквали преглед от личните ни лекари.

 

Не очаквахме, че сме болни. Обадихме се, че не се чувстваме добре.

 

Съпругът ми е с астма и всяка година по това време прави бронхит. Смяташе, че и този път е така.

 

Обясниха ни, че тъй като има много случаи на ковид, към всички със симптоми за коронавирус, се приемат, че може да са заразени. Ако искаме, можем да си направим тестове. Свалиха ни анамнезата и какви симптоми имаме.

 

На съпруга ми му предписаха салбутамол за инхалатора (ако има нужда), амоксицилин, парацетамол за температурата.

 

Аз бях с по-малко симптоми.

 

Вземахме също аспирин и витамин Д.

 

Обясниха ни, че не трябва да излизаме. От аптеката ни доставиха лекарствата пред къщата. Лекарствата в Нидерландия, които са предписани от личния лекар, са безплатни.

 

Разликата с правенето на PCR тестове е огромна в сравнение с България.

 

През лятото при пътуване до Гърция се наложи да си правим тестове в България. Час и половина чакахме на дълга опашка заедно с хора със симптоми.

 

В Нидерландия не е така. Има приложение, специално за да си запазиш час да ти направят тест. Може да се обадиш и по телефона, ако не ползваш технологии. PCR тестовете са безплатни.

 

Всичко е много лесно.

 

Първият въпрос, който ти задават в приложението, е дали имаш личен автомобил, за да отидеш до центъра за тестване. Ние отговорихме с „Да“. Нямаш право да ползваш обществен транспорт. Вероятно можеш да отидеш с велосипед или пеша.

 

Попълваш си симптомите. Когато отговориш на въпросите в приложението, ти се отварят възможни опции за тестване – най-близки места и близки часове. Избираш тези, които са ти най-удобни. Резултатите излизат онлайн, но задължително ти се обаждат и по телефона.

 

Отидохме с колата. Имаше организация дори къде да паркираме. Нямаше никакво струпване на хора.

 

Лабораторията за тестване е в киносалон. В единия край имаше 4 бокса, в другия – още 4. Има ограничения къде да застанеш. Няма никакво смесване с други хора.

 

Единствено, което се изисква, е да си покажеш личната карта, за да се провери дали си точно това лице, което си е запазило дадения час.

 

Когато ни излязоха резултатите, веднага се обадихме на личните си лекари.

 

Направи ми впечатление, че по никакъв начин не промениха лечението ни поради факта, че вече сме с коронавирус. Казаха ни:

 

„Няма лекарство за ковид“.

 

Пратиха ни по мейл указанията на техните здравни служби. В писмото пишеше, че нямаме право да излизаме и не може да ни идват гости.

 

В петък се обадих да кажа, че антибиотикът на съпруга ми свършва и дали трябва да поръчаме нова опаковка. Попитаха ме дали се подобрява и какво му е състоянието. Казаха, че щом се подобрява, не трябва да се удължава пиенето на антибиотика.

 

Нещо важно – при всяко наше позвъняване се интересуваха дали имаме проблем с дишането. Нямаме проблем с дишането. Но човек така се притеснява и постоянно се наблюдава за всичко.

 

Не знам какво се случва, ако човек се нуждае от линейка. В Нидерландия не съм засичала такива новини, каквито има в България за проблем с линейките. Но и тук има недостиг на легла. Спомням си само една информация, че линейка от Белгия беше дошла да търси легло за болен в холандски болници, но не намерила и продължила към Германия.

 

Това, което ми прави впечатление в сравнение с България:

 

1. Тестването е много добре организирано, няма опашки. Тестовете са напълно безплатни.

2. Напълно нормално се приема да ти изпишат лекарства по телефона.

 

Няма нужда да си правим втори тестове, за да се установи дали вече сме отрицателни. Казаха ни, че трябва да бъдем поне 3 дни без симптоми и после можем да излизаме. В писмото от здравните служби се уточняваше, че сме заразни два дни преди симптомите и седмица след първите симптоми. Ако вече нямаш температура, диария, болки в мускулите, затруднено дишане, болки в гърлото, хрема, можеш да излизаш.

 

В Нидерландия повечето хора сега работят от дома си. Съпругът ми от години работи тук и никога не е ползвал болничен. Ако не се чувстваш добре, казваш на работодателя си и няма нужда от болничен. На 10-я ден от отсъствието могат да ти се обадят да те питат как си, но не с цел да те проверяват. Но Нидерландия е много социална държава и може би затова е така. Получаваш си заплатата, а не някакво обезщетение. Ако си болен, но пък ти се работи, нямаш ограничение да не работиш. Ти си решаваш дали ще работиш или няма да работиш през това време. Ако се чувстваш в даден момент добре, защо да не работиш.

За Радост

Автор в рубриката "Споделено от Радост". Споделя с читателите на "Данибон" своя информация, опит и впечатления за Американския колеж в София и за кандидатстването в чужди университети. Вярва в доброто и смята, че хората трябва да споделят ценната информация, която знаят, за да са полезни на другите.