Рубрики
Начало » За Данибон » Сайтът „Данибон“ стана на 11 години

Сайтът „Данибон“ стана на 11 години

 ЧРД, Данибон!

danybon logo 1542015

 

Днес сайтът „Данибон“ стана на 11 години. Поставих началото му на 11 октомври 2010 година.

 

Много често съм чувала, че това е проект. Не, не е точно така. Исках да имам блог, обмислях идеята (всъщност за първи път сестра ми ми я подхвърли още през 2006 г.), имах опит в онлайн пространството, но точният момент кога да го създам беше спонтанен. Взех важно решение в професионален план, прибрах се у дома и създадох „Данибон“. Ако беше проект, най-вероятната дата за старта му щеше да бъде 10 октомври 2010 г., т.е. лесно да се помни и да е знаково – 10.10.10, но Данибон самостоятелно си избра своя рожден ден 11.10.10 г.

 

Много хора мислят, че в Данибон работи цял екип. Не, само аз съм. Един човек за всички дейности. По тази причина трябва много внимавателно да си управлявам времето за всичко. А името на сайта идва от моето – както ме наричат близките и първите три букви от моята фамилия. Но Данибон съществува много преди сайта. Още през 90-те години първият ми имейл беше създаден в нюзрума на БНТ и тогава избрах това име, с което се подписвах навсякъде в Интернет пространството.

 

През есента на 2010 г. се чудех накъде да продължа в професионален план. Тогава създадох Данибон. Знаех каква е тръпката ми и знаех какво искам – да пиша, да споделям, да разказвам. Мислех сайтът да е като мое портфолио, с което да покажа какво мога и да следя темите, които ме вълнуват. А интересите ми са в най-различна сфера, затова има толкова много различни рубрики. Новинар съм и начинът на изразяване под формата на новина ми е най-лесна и удобна за подреждане на мислите. По тази причина повечето статии са така оформени.

 

Два месеца след старта на Данибон създадох и „Хлапета“, където слагах важна информация, която да ми е полезна като родител.

 

Не бях поглеждала изобщо статистиките за посещаемост на сайта, но изведнъж през май 2011 г. установих, че трафикът (особено към „Хлапета“) е много голям. Започнаха да се появяват първите запитвания за реклама. С всяка година посещаемостта става все по-голяма и по-голяма. Особено през 2021 г. поставих свои рекорди – юни и юли бяха с над 1 милион видени страници на месец, а на 18 юни имах над 200 000 видени страници за един ден.

 

Спомням си, че една от първите ми статии в „Данибон“ беше разказ за моя далечен стажански опит в средата на 90-те години в ПР сферата, когато една руса дама с вирнат нос ни заяви на мен и на още едно младо момиче:

 

„Нито сте хубави, нито имате връзки!“.

 

Понякога се сещам за това ярко изказване и си мисля колко много направиха технологиите в наше време –  нито имам нужда да преодолявам спънките на хора като тази дама, нито пък имам нужда от връзки, за да покажа това, което мога. Сядам и пиша каквото искам да напиша, а който смята, че му е полезно, се възползва от създаденото от мен. Едва ли се пита дали съм красива и дали имам връзки.

 

Тези 11 години от съществуването на „Данибон“ с толкова много аудитория  и трафик към сайта мисля, че са най-чудесното доказателство, че е отминала епохата на подобни нелепи изказвания, които могат да са спирачка за развитие. Възможностите за успех са в ръцете на всеки. Стига да го поиска.

 

Никога не съм си представяла, че блогът ми ще е с толкова много години зад себе си. И изобщо не мисля да се отказвам. Представям си как като пенсионерка се занимавам все още с него. Напоследък дори си мечтая за ей такива старини – вземаме със съпруга ми кемпер и обикаляме, а аз пиша и пиша. Но съм далече от годините за пенсиониране (не за кемпер!).

 

Това, което ме радва, е, че много млади хора се интересуват от за това, което върша. Много им е близко до разбирането за работа – хоум офис, работа от дистанция и онлайн, солопредприемачество, креативност, възможност сам да управляваш времето си. Ето няколко неща, които споделям. Най-хубавото нещо в това да имаш личен сайт е голямата свобода. И още по-важното нещо е да не позволяваш на никого да ти отнеме тази свобода на изразяване. Също много е важно да можеш да казваш „Не“. Колкото по-голям става сайтът, толкова по-често трябва да се казва „Не“. Понякога се чувствам като бодигард на входа на подбран клуб и трябва да казвам „Не, не и не!“. Близко е също така в човешки план и до опита ни в любовта. Ако приемаш всяко ухажване, ще се обезличиш, можеш да загубиш достойнство и няма да цениш истинското партньорство. Важно е да поставиш правила и да се придържаш към тях. Имаш ли правила, по-лесно се казва „Не“ и имаш наистина най-прекрасните партньори, с които ставате приятели. Колкото по-посещаван и търсен става сайтът, партьонрите сами те намират. Трябва да има определена връзка между идея на сайта, тематика, твои разбирания за живота, партньори, интереси на аудиторията. Всички трябва да са на една вълна и да са си взаимно полезни.

 

Всъщност много се радвам, че младите ме четат и по тази причина споделих и публично горните си разсъждения, за да са им полезни. За мен продължава да е изненада, че най-голямата аудитория на „Данибон“ е на възраст 25-34 години. Щастлива съм, че с хората на моята възраст (45+), малко по-младите и малко по-възрастните израстнахме заедно и като родители, и като личности.

 

Вече няколко души ми разказват, че „Данибон“ се чете и от техните възрастни родители на над 70 и дори над 80 години. Сайтът се отваря сутрин с първото кафе. Това толкова ме стопли! Хубаво е, че у нас имаме много активни пенсионери, които следят новостите и искат да са полезни за внуците и децата си с информация. Много е мило! Благодаря!

 

Споделих, че работя сама, но имам подкрепата на много хора, на които съм много благодарна.

 

Благодаря от все сърце за огромната любов на съпруга ми! Всъщност, за да съществува Данибон, голяма заслуга има той, защото имам свободата да подреждам професионалния си живот според моите разбирания, да рискувам, да следвам страстта си. Предостави ми сигурност и свобода, а това е много важно. Радвам се, че с усмивка приема винаги, когато някой му каже: „А вие сте съпругът на Данибон!“. (Не го съжалявайте! Такива красиви жени искат да общуват с него по темата „Данибон“.)

 

Благодаря на невероятната ми майка, която не само най-често е първият ми читател, но и отговаря за финансовите въпроси на сайта ми! Едва ли друг блогър има толкова високо професионално счетоводно обслужване.

 

Благодаря на двамата ни сина, заради които преосмислих целите си в живота и намерих най-прекрасното поле за изява, която да ме прави щастлива и свободна! Благодаря им, че са и чести поводи за мое вдъхновение! Благодарение на математическите състезания например, които посещаваха, се роди журналистическият жанр по отразяването им. Спомням си как като родител стоях с часове в някой училищен двор и чаках малкия ми състезател да излезе от някое състезание. Тъй като съм далече от математиката, започнах да разказвам в репортажи от мястото на събитието какво се случва, какви са задачите, какво е класирането и т.н. Това се оказа толкова полезно за много семейства, с които имахме обща родителска страст.

 

Благодаря на прекрасната ми племенничка Ирина, която започна да пише в Данибон и е най-малкият гост-блогър в сайта! Само на 14 години, а разказва толкова хубаво. Много се гордея с нея.

 

Благодаря на всички гост-блогъри в Данибон – Радост, Велин, сестра ми Биляна, Надя, Веси, Мира! Те са мои близки, приятели и познати.

 

Благодаря на партньорите на Данибон! Благодарение на тях сайтът може да се развива и да се самоиздържа. С повечето от тях си партнираме от години и ги чувствам много близки. Щастлива съм, че са полезни и на моите читатели с информациите, които предоставят!

 

Благодаря на всички, които четат Данибон! Винаги съм много горда, когато други казват: „изключително интелигентна аудитория“. Да, това са все семейства, които силно се интересуват от образование и ценят важните неща в живота.

 

Благодаря от все сърце на всички, с които споделяме толкова много общи теми и ценности вече 11 години!

С обич:

Йорданка Бонева-Благоева – Данибон

За Данибон

"Данибон" е личен сайт, създаден е през 2010 година от журналистката Йорданка Бонева-Благоева. Мотото на "Данибон" е: "Ценно е да знаеш!".